Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Жално

Още когато през 2007 г. станахме членове на ЕС, си помислих - жална им майка на тия от Съюза.
В исторически план ние, българите, сме нещо като конниците на Апокалипсиса - дойдат ли те, ще е за последно. Който не вярва, нека помисли за съдбата на Съветския съюз. Сигурен съм, че СССР можеше да рухне и много по-рано, ако бяхме кандисали да станем част от него. Още през 1945 година. Тогава нямаше да се стигне до събитията в Унгария, нямаше да има Чешка пролет, ни Берлинска стена. И можехме да станем първата в света държава - внедрен агент на демокрацията. Но не, било чуждо иго...
Още с идването на Аспарух на Балкански полуостров става ясно, че където минем, трева не расте. Тракиецът Спартак не можа да бутне Римската империя. Но на наследника й Византия й разказахме играта. То не бяха набези, кланета, златни товари за откуп... Да не говорим що щерки на базилевси минаха през българските царски покои, само и само да спрем да пием вино от императорски черепи...
И Османската империя не случи с нас. Петстотин години бой, десятък, кръвен данък, синджири с моми и невести, еничари, а ние - свобода, та свобода. Е, освободихме се, а турците и до ден днешен не могат да се отърват от нови русские. Пък и ние.
А понеже не знаем какво да правим със свободата, катастрофирахме като нация след Първата световна война. Вярно е, че и Османската империя рухна по това време. Но това не е кой знае каква утеха за нас, щото и до ден днешен властта у нас се държи като щипана от заптие мома - стане ли въпрос за обезщетение за изселниците ни от Беломорска Тракия...
Та, жална им майка на тия в ЕС. Ето, от вчера Еврокомисията вече не е същата, иде ред и на Съюза. Ама така е, като не четат историята...

Facebook logo
Бъдете с нас и във