Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Живите митове за полицейското насилие

Библейските текстове определят водача на ангелите и покровител на войните свети Архангел Михаил като суров, безпощаден и справедлив войн на Бог. Името му е често споменавано в Стария завет заедно с останалите трима архангели - Гавраил, Рафаил и Уриил. А сетне е начело на седем архангели, призвани да воюват в името Господне.

В Откровението на Йоан Богослов се разказва как водачът на небесните войни Михаил и неговите ангели водили люта битка със седемглавия и десеторог Дракон, наричан още Дявол и Сатана. Битката била ожесточена, но Сатаната бил прогонен от Царството небесно на земята.


Народните вярвания пък определят на Архангел Михаил твърде спорната роля на душевадец - той долитал връз умиращия и с нож изтръгвал душата му, за да го отведе в отвъдното. Според това дали умиращият е бил праведен, или грешник, архангелът отпращал душата му или в пъклото, или в райската градина.

nbsp;


Вече 132 години българската полиция води люта битка с дракона на престъпността като един истински войн за възцаряване на доброто и справедливостта на земята. Подобно на своя патрон Свети Архангел Михаил и полицията е сурова, безпощадна и понякога се покрива с противоречивата слава на душевадец. За разлика от патрона си Михаил обаче, когото единствено Бог е могъл да съди дали оправдава доверието и обичта му, въдворявайки с меч доброто, нашенската полиция е подсъдна на други закони. Макар че често се държи така, сякаш и тя е отговорна единствено пред Господ.


Макар и на 132 години, оказва се че българската полиция е чиста и невинна като девица и насилието й е чуждо. Това стана ясно навръх Св. Архангел Михаил, професионалния празник на униформените пазители на реда и сигурността. Полицейското насилие е мит. Няма друга такава държава, в която полицай да бъде блъскан, ритан, да му бъдат късани пагоните и този, който го е направил, да не получава тежко наказание - такава равносметка направи във вторник (8 ноември) главният секретар на МВР Калин Георгиев по повод празника на полицията. Аз не го виждам това полицейско насилие. При 54 000 души състав на МВР, при 70 случая за полицейско насилие, не знам колко са осъдителните присъди, колко са доказани - мисля, че статистиката е в полза на служителите на МВР, каза още той.


Професионалист 'b91 в системата на вътрешното министерство храбро застана зад униформените в МВР, пазейки като орлица доброто име на полицията. Празничният миг, както и сериозните брожения напоследък в полицейските редици заради слуховете за орязване на социалните им придобивки оправдават позицията на главния секретар. Направено е доста за подобряването условията на труд. Това се прави с цената на много усилия, най-вече на министъра, защото той ръководи финансовата част. Аз искам българските полицаи да са облечени, обути, да имат бензин, за да извършват своите задължения и да не мислят за насъщния. Искам да поздравя моите момчета и момичета да са здрави и да останат живи. Надявам се моите колеги, като работят тази професия и я имат като призвание, да продължават да я чувстват като призвание, обърна се Георгиев към подчинените си.


Дали обаче е истина твърдението му, че полицейското насилие е мит? Като дипломиран филолог професионалист 'b91 в МВР би трябвало да знае, че дефинирането на терминът мит като измислица, плод на въображението е принадлежало на XIXвек. От XXвек насетне учените влагат в този термин друго разбиране, такова, каквото са имали древните общества - свещен, достоверен, значим разказ. Разбира се, скепсисът на модерните времена е дал отпечатък върху използването на тази дума - днес тя има двояк смисъл при употребата си и пази както нюансите от XIX век, така и достиженията на XX век.


По всичко личи обаче, че главният секретар на МВР предпочита термина според съдържанието му от XIX век. Сакън да не падне и сянка на съмнение върху ореола на полицията, този достоен войн срещу злото.


Според изследване на Институт Отворено общество обаче темата полицейско насилие не само не е мит, но е гнетяща и все по-трайно присъстваща в делника ни. В доклад, посветен на проблема и обхващащ периода между 2004 и 2010 г. например, се посочва тенденция за увеличаване на случаите на полицейско насилие - от 2005 г. до 2010 те нарастват с над три пъти. При повече от половината (26 от общо 55) последиците са ужасни: в 13 случая е причинена смърт, регистрирани са две изнасилвания, три тежки телесни повреди и осем средни телесни повреди... При такава статистика трудно може да се настоява, че разказите за прояви на полицейско насилие са измислица и плод на въображението.


Примерите, че полицейското насилие е съвременен мит за низвергнатия на земята Сатана, не са един и два. Последният е делото срещу двамата антимафиоти Божидар Проданов и Ирен Вълев, които са изправени пред Софийския градски съд с обвинение за смъртта на арестанта Пламен Куцаров. Поредното заседание на процеса беше в началото на ноември.


Както е известно 29-годишният Куцаров почина на 21 януари 2009 г., докато бе конвоиран в полицейски микробус от Института по психология на МВР към сградата на ГДБОП на бул. Черни връх. Случаят и до днес не е изяснен докрай, но във всички случаи е имало проява на насилие спрямо конвоирания. Според материалите по делото напът за ГДБОП Куцаров изпаднал в безсъзнание. Показанията на придружаващите го антимафиоти сочат, че те са се опитали да го съживят с изкуствено дишане и сърдечен масаж. Тъй като усилията на спецполицаите Сергей Куртев, Кирил Пенков, Божидар Проданов и Ирен Вълев не дали резултат, те откарали Куцаров в Пирогов, където той умрял.


Делото Куцаров влезе в съда на 19 май тази година. Подсъдими за смъртта на Пламен са Вълев и Проданов, които седели от двете му страни в служебния микробус. Призовани за свидетели са другите двама полицаи - Кирил Пенков, който карал буса, и шефът на сектор Оперативни реализации към ГДБОП Сергей Куртев, който седял до водача.


На първото заседание през май антимафиотът Кирил Пенков разкри, че прокурорът Бисер Кирилов, обвинител и по мегаделото Наглите, поискал този арест да придобие широка публичност. Прокуратурата подозирала, че Куцаров е водил преговорите за откуп на отвлечения Кирил Божилов-Цигането от ж. к. Люлин през 2009 година. Заедно с него за отвличането били уличени Валентин Янев-Бореца и още един люлинчанин.


Два дни преди кончината на Куцаров антимафиотите получават оперативна информация, че заподозрените за отвличането на Цигането ще се срещнат на бензиностанция в Гео Милев. Наблюдаващият прокурор Кирилов настоял за шумен арест. Предложих им като интелигентни хора да не правим циркове, но прокуратурата много държеше да се даде публичност, разказва пред магистратите Пенков. Обстоятелствата не позволили това да се случи на бензиностанцията, така че спецполицаите решили да изловят един по един заподозрените по домовете им. Рано сутринта на 21 януари антимафиотите нахлули в дома на Куцаров. Но по-късно, по време на дисциплинарната проверка на действията им, става ясно, че дори и задържането е извършено в разрез с изискванията на закона, тъй като те не са имали даже заповед за арест. От този миг насетне задържаният Куцаров споделя съдбата на хилядите си събратя арестанти - с часове виси на трамвая, без храна и вода, а за капак е изпратен на тест с полиграф в Института по психология на МВР.


Оттук нататък случаят Куцаров тъне в мъгла. Според спецполицаите, когато те отишли да си приберат плячката от института, Куцаров вече бил много блед. Те го сложили на задната седалка и поели към ГДБОП. Същата прокуратура, която поиска шумен арест за Куцаров, твърди, че задържаният е издъхнал от позиционна асфикция (задушаване) заради неестествената поза, в която бил поставен насила. Проданов сложил белезници на ръцете зад гърба на арестанта, колегата му Вълев не възразил. По време на транспортирането двамата дърпали ръцете му нагоре, за да го държат приведен, и натискали главата му надолу. Освен това го удряли така, че спрели притока на кислород към вътрешните му органи. Според обвинението така служителите на МВР нарушили чл.72, ал.1 от Закона за МВР, според който белезници и сила се използват само ако арестантът се съпротивлява или не изпълнява разпореждания.


Извършената още по време на разследването деветорна съдебномедицинска експертиза обаче даде на случая неочаквана посока. Според експертите бившите антимафиоти, подсъдими за смъртта на Пламен Куцаров, са невинни. Петима доценти, двама професори и двама съдебни медици от различни градове изготвили заключение, че Куцаров е издъхнал при кардиогенен шок, получен от системна употреба на дрога и от топката амфетамин, открита в стомаха му при аутопсията. Тоест експертизата отхвърли твърдението на прокуратурата за асфикцията като причина за смъртта на арестанта. Според деветимата капацитета Куцаров е получил остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност вследствие на амфетамина и от стреса от задържането му в комбинация със сърдечни увреждания от редовната употреба на кокаин.


Адвокатът на подсъдимите спецполицаи Менко Менков пък упрекна прокуратурата, че не се е съобразила с тази експертиза, когато е подготвяла обвинителния акт. Според него двамата дори не са престъпили и Закона на МВР (чл.72, ал.1), тъй като не са имали друг избор, освен да сложат белезници на Куцаров. Защитникът заяви, че законът ги е задължил, тъй като двамата са изпълнявали разпореждане на прекия си шеф Куртев. Законът е категоричен, че те извършват престъпление, ако не изпълнят заповедта на началника си, категоричен бе Менков.


Защитата на Проданов и Вълев застъпи тезата, че общото състояние на Куцаров е било влошено преди траспортирането му. Още при задържането в дома му той имал оток на устните и посиняване на краката. А на теста в Института Куцаров признал, че редовно е взимал кокаин.


В кръвта му бе открито съдържание на амфетамин, като анализът доказал, че дрогата е приета най-малко два и най-много 12 часа, преди Куцаров да издъхне. Което допусна и възможността той да е глътнал амфетамина, докато е бил в ареста. Така се оформи и тезата на защитата, че Проданов и Вълев нямат нищо общо със смъртта на Куцаров, тъй като са били с него не повече от 30 минути.


Делото обаче все още продължава и тепърва предстои да разберем имат ли вина антимафиотите за смъртта на арестанта и доколко действията им са били в съответствие със закона, докато са конвоирали Куцаров. След прословутия случай Чората това е вторият инцидент, който извади темата за неоправданото полицейско насилие. Мит или не, това е въпрос на литературен анализ. Статистиката обаче доказва, че пред цифрите дори и героите от митовете замълчават.


nbsp;


Контратеза



Според Тодор Апостолов, адвокат на родителите на починалия, полицаите, конвоирали Пламен до сградата на ГДБОП, са се отклонили от маршрута. Техническа експертиза по делото доказа, че телефонът на Куртев, от който той подава сигнал, че с Куцаров има проблем, се е намирал на края на София, разкри защитникът. Според него антимафиотите не са имали причина да се намират в тази част на столицата, при условие че пътят им трябвало да минава от стадион Раковски до бул. Черни връх. Моето убеждение е, че Куцаров е изведен в полето и там е имало разговори с него и нагнетяване на психическо напрежение, което е спомогнало да му се пръсне и без това болното сърце, обясни адвокатът Апостолов. Според него преди деветорната експертиза е имало петорна, която е категорична, че смъртта е настъпила от задушаване.


Неяснотите около делото Куцаров съвсем се посгъстиха , след като в началото на септември адвокат Апостолов се самоуби при мистериозни обстоятелства в бащината си къща в с.Чирен. Той вече беше нашумял като защитник на Пламен Куцаров и покрай случая Соло, а също като защитник на Илиян Тодоров, обвинен в убийството на Кирил Въжарски. Другото сериозно дело, по което се явяваше Апостолов , е това срещу Севдалин Минчев и Ангел Дерменджиев, свързвани със СИК и с охранителната фирма VTА.


nbsp;


Насилие



Скандал с видеокадри от стар арест - запис показа в края на април тази година прояви на полицейско насилие при ареста на бившия военен министър Николай Цонев, финансиста Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров. Кадрите бяха показани по време на поредно съдебно заседание от процеса срещу тримата. Скандалният запис е направен от охранителна камера и е без звук. Това даде възможност полицейската акция за задържането на финансиста Тенчо Попов да бъде погледната от нов ъгъл.


В началото на септември тази година прокуратурата се самосезира и разпореди проверка след репортаж на БТВ за полицейско насилие над двама младежи в София. От показаното се видя, че младежите имат следи от побой, за който обвиняват служител на Трето РПУ. Момчетата са били отведени за проверка в това управление и принудени с насилие да признаят, че са извършили обир. По-късно стана ясно, че нямат съпричастност към престъплението. Софийската районна прокуратура възложи на столичната полиция да провери случая и да установи дали Здравко и Кристиян са били в районното и защо са отведени там. СДВР съобщи, че по случая има вътрешна проверка. Ако се докаже, че оперативният работник Валентин Николов е упражнил насилие, срещу него ще бъде образувано наказателно производство, обещаха от СДВР.


От началото на годината само в Софийската районна прокуратура има 15 преписки за полицейско насилие.


nbsp;


Съдът по правата на човека в Страсбург осъди на 18 октомври тази година България заради неразследвано и безнаказано полицейско насилие от 2004 година. Държавата ще трябва да изплати на семейство от Бургас 14 500 евро обезщетение и 2500 евро за разноски по делото. На 17 февруари 2004 г., около 13 часа и 15 минути, в дома на Александър и Живка Христови в Бургас нахлуват въоръжени и маскирани служители от тогавашната Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Христов е заподозрян като подбудител и помагач за фалшифициране на валута. При ареста той не оказва никаква съпротива, но е повален на земята и ритан пред очите на съпругата му, петгодишната му дъщеря, тъщата и съседи. Един от антимафиотите дори опира дулото на пистолет в главата на плачещото момиченце и му крещи да замълчи. Когато майката опитва да защити детето си, служителят на МВР опира пистолета във врата й и нарежда да го накара да млъкне.


Европейските магистрати установяват нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение към задържани и неадекватно разследване на случая. Магистратите в Страсбург изразяват сериозни резерви за използването на маскирани и въоръжени полицаи, особено при арест в семейна обстановка, където въоръжената съпротива е почти напълно изключена.


Подобен казус имаше и в Кърджали през 2010 г., когато семейство Мустафови също станаха герои в мит за полицейско насилие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във