Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЖИВОТ МЕЖДУ ПОМЕНА И СЪДЕБНАТА ЗАЛА

От десетина години за една обикновена жена от Перник Темида не само че е сляпа, но е и с вързани ръце. Да загубиш детето си, това е най-страшната, убийствената болка, която не пожелавам и на най-големия си враг. Но още по-страшно е, когато трябва да преживяваш отново и отново, десетки пъти трагедията, разрушила целия ти живот, казва Теменужка Атанасова, която десет години вече не сваля черното и живее между гроба на сина си и …съдебната зала.
Датата е 9 октомври, годината - 1999 -а. Мястото на действието - централният площад Кракра. Пред тогавашното заведение, познато на местните като Монархическия клуб, избухва спор между две момичешки банди. Тийнейджърките се ругаят с цветисти изрази, на които и хамалите биха завидели. Кавгата се разгорещява, момичетата се хващат за косите, плющят шамари. В един миг проблясва и нож. Той е в ръката на 14-годишната Евелина Новакова Петрова. Момичето е като фурия - бясно и зло. Размахва ножа и не мисли за последствията.
Към биещите се дами приближава 17-годишният баскетболист Евгени Теменужков Петров. Юношата, притеснен, че хладното оръжие може да нарани някое от момичетата, се опитва да укроти подивялата Евелина.
Резултатът е фатален. Острието на ножа се забива седем пъти в момчето. Шест от ударите са в гърба на юношата, последният се оказва фатален -срязана е сънната му артерия. Случаен минувач се опитва да запуши с пръсти пробойната. Пристига линейка. Евгени е откаран в местната болница, приятели и обикновени граждани се стичат да дават кръв. Изпадналото в кома момче така и не идва на себе си и два дни по-късно умира.
Майката е съсипана. Момчето е единствената й рожба. Отглеждала го е напълно сама, тъй като биологичният баща дори не пожелал да му даде името си. Евгени е гордостта на математическата гимназия в града и на тогавашния баскетболен клуб Миньор.
Момчето е мъртво, а 14-годишната Евелина се превръща в убиец. По зла ирония на съдбата ножът, с който е отнет животът на момчето, е подарък от родителите на тийнейджърката за рождения й ден…
Перник е потресен от трагедията. Само за два дни са събрани над 2000 подписа, с които се настоява за безкомпромисна присъда за Евелина, чиято майка е една от богатите бизнесдами на Перник, близка до тогавашната местна управа. Обикновените хора в града са притеснени, че парите й ще натежат на везната на Темида и непълнолетната убийца ще се размине със справедливото наказание.
Както и се случва всъщност. Съдът признава момичето за виновно за убийство, извършено по непредпазливост, в състояние на афект, и е наказано с условна двегодишна присъда. Година по-късно магистратите отсъждат да бъдат изплатени и 30 000 лв. кръвнина на майката на Евгени. А тя през това време, съсипана от случилото се, излиза от една болница, за да влезе в друга. Освен това вече десет години, въпреки решението на съда Теменужка не е получила присъденото й обезщетение. Ако изобщо може да се цени в пари един отнет млад живот. Дните й се нижат от дело до дело, от помен до помен.
Междувременно пълнолетната днес Евелина е бизнес партньор на родителите си. Пари в семейството не липсват - семейството притежава няколко атрактивни имота в града, строят още две жилища. Техни са най-големите магазини за хранителни стоки в областния център, по-голяма част от бившия пернишки хлебозавод и сладкарския цех към него.
Кръвнината за отнетия живот на Евгени, която заедно със законните лихви днес гони двойно по-висока стойност, изглежда е огромна за Новакови, тъй като от деня на присъждането й тези пари си остават само запис в пожълтелите вече листа от решението на Пернишкия окръжен съд.
Търсят се всякакви вратички, за да не може майката на Евгени да получи нито лев. Обявените сметки в Райфайзен банк са празни, в тях няма никакви постъпления.
Майката на убитото момче е принудена да води граждански дела, чрез които се опитва да получи присъденото й обезщетение. След като в банките няма пари, тя прави опит чрез запор на някои недвижими имоти на семейството, които е издирила сама, да получи присъденото й.
Евелина, родителите й и техните адвокати знаят добре всички врътки в нормативната уредба и ги използват умело, само и само да избегнат плащането. Един пример е продажбата на запориран недвижим имот, който според данъчната оценка струва 6973 лева. Имотът е продаден от майката и бащата на Евелина на фирма Дива ООД. Неин управител е вуйчо й... и самата Евелина. Така Лидия Наумова и съпругът й Новак Петров обедняват и не могат да платят обзщетението. В официалните баланси на фирма Дива пък има само един имот, но… евтин и не стига.
Друг въпрос е, че според техническата експертиза на вещото лице Георги Дурчев, представена на последното дело, този имот, чрез чийто запор майката на закланото момче се опитва да получи поне някаква част от присъденото й обезщетение, обаче е на стойност 53 319 лева.
По този повод преди два месеца състав на Пернишкия окръжен съд се е произнесъл, че Лидия Наумова е извършила възмездна сделка с процесен имот, продавайки го за сума, неколкократно по-ниска от пазарната му оценка. Така, според магистратите, тя е увредила кредиторката си Теменужка Атанасова. Съдът обявява за недействителна въпросната сделка между Лидия Наумова, съпруга й Новак Петров и Дива ООД, представлявана от брата на Лидия - Димитър Димитров и дъщеря й Евелина Новакова.
Независимо от тези обстоятелства, вместо да получи пари, съсипаната майка на Евгени получава уведомление за нов процес във Върховния касационен съд, тъй като Евелина и роднините й обжалват решението на Пернишкия окръжен съд. За тях съдебните разноски не са проблем. Според източници от общината преди десетина дни от нейния бюджет са изплатени на Лидия Наумова 275 000 лв. за извършени услуги на общината. Въпреки това пари за кръвнината отново няма.
Видялата се в чудо жена сяда и пише писмо до лидера на ДПС Ахмед Доган: Помогнете ми. Искам турско гражданство! В писмото си тя твърди, че са нарушени правата й, записани в Европейската конвенция за защита на правата на човека. Не виждам никакъв изход. В България правосъдие има само за онези, чиито портфейли са дебели, споделя съсипаната и обезверена от десетгодишното ходене по мъките перничанка. За нарушените й човешки права днес Теменужка е готова да заведе дело и в Страсбург.
Случаят с Теменужка Петрова обаче не е прецедент.
Още една майка - на жестоко заклания от свой съученик Кристин Емилов, също живее от помен до помен. И също не е получила нито лев от присъдените за зверски убитото й дете 100 000 лв. кръвнина. Трагедията, при която убиецът Кристиян Петров закла, без да се замисли, съученика си Кристин Иванов, потресе цяла България. Хиляди хора в продължение на месеци живяха с ужаса от клането в Перник, станало на 10 октомври 2004 година. В този ден в апартамента на баба си непълнолетният по време на убийството Кристиян удря с брадва в тила съученика си, после прерязва гърлото на агонизиращото момче и разфасова трупа му, заравяйки останките в горичката над пернишкия стадион Металург. Едно от най-жестоките в последните години кланета излезе наяве три дни по-късно. Във включен хладилник в жилището, където е извършено престъплението, разследващите намират част от вътрешните органи на жертвата. Убиецът им показва и мястото, където е заровил остатъка от съученика си.
Четири години след ужаса семействата на убиеца и жертвата продължават да живеят в съседни входове на един и същи жилищен блок. Четири години, почти всеки ден, почернената майка на убития Кристин Иванов се разминава с Костадин - бащата на палача на сина си. Гледа ме нагло, сякаш аз трябва да се чувствам виновна, че синът му е убил моя син, разказва Емилия. Тя няма да бъде компенсирана нито с 11-те години затвор за Кристиян, нито с обезщетението. Това са кървави пари и те няма да върнат детето ми, но са вид възмездие, казва Емилия. Тя подкрепя Теменужка, с която често се вижда. Двете почернени майки държат снимките на децата си и говорят за абсурдите в държавата. А те са по-живи от всякога и сякаш нямат край...

Facebook logo
Бъдете с нас и във