Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кадрови парадокси

Сигурно отново сме възбудили критиците си в Европа със серията от парадоксални назначения на компрометирани хора на ръководни постове в съдебната система.


Миналата седмица за шеф на Шуменския окръжен съд бе назначена съдия Нели Батанова, която през 2008 г. произнесе оправдателни присъди на убийците на студента от Сорбоната Мартин Борилски. По-късно те бяха осъдени на 19 и 17 години затвор за това престъпление. Този път обаче кадровият скандал не отшумя както обикновено за три дни. Навремето Франция реагира остро на тази оправдателна присъда. Сегашният избор на Батанова отново предизвиква френския посланик у нас да изрази позицията на страната си. Явно всички са наясно, че добро правораздаване в България може да има само под натиск, но французите са и убедени, че не бива да спират дотук.


Сащисан от необяснимия избор френският посланик Филип Отие още на другия ден след заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) се срещна с изпълняващия длъжността правосъден министър Христо Ангелов, за да изложи опасенията си. След срещата си Отие заяви: Този случай е пример за предизвикателствата, с които трябва все още да се справя България. Това, което очакват европейските ви партньори и гражданите на страната ви, е истинска промяна в българската съдебна система. Няма да има истинско подобряване на положението без промяна на практиките. Оценяването на магистратите, повишаването на професионализма им, задължението да дават отчет са част от необходимата промяна.


Намесата на дипломата в този случай съвсем не е случайна. Тя има стратегически измерения. Както е известно, Франция е сред страните, които обвързват приемането ни в Шенген с механизма за сътрудничество и проверка. А законодателните реформи, които би трябвало да включват и елемента магистратите да дават сметка за своите действия, са важна част от този механизъм.


Позицията на Париж по отношението на приемането ни в Шенген, която първоначално беше много твърда, напоследък се смекчи. Но е напълно възможно изборът на шуменската магистратка и други подобни гафове да втвърдят отново френската линия. В Европейската комисия (ЕК) също следят процеси в сферата на правосъдието и вътрешния ред у нас и едва ли кадровите неразбории на наша територия ще останат незабелязани в Брюксел, когато пишат следващия доклад за състоянието на съдебната реформа у нас.


Кадровите парадокси продължиха и тази седмица, тъй като в четвъртък (20 октомври) се провали изборът за шеф на Хасковския окръжен съд. Причината - прокурорска проверка и сигнали срещу основния претендент за поста Росен Русев. Този магистрат нашумя скандално около изборите за шеф на Апелативния специализиран съд в края на юни тази година. Тогава кадровиците не останаха доволни от концепцията му и му дадоха втори шанс да се подготви и да се яви отново, но той обиден оттегли кандидатурата си.


Още тогава се разбра, че Русев е бил проверяван за длъжностни престъпления и че голяма част от делата за контрабанда сякаш случайно се оказвали при него. Сега облаците около главата на хасковския магистрат продължават да се сгъстяват и изборът му отново бе отсрочен. Причината е постановление на Софийската апелативна прокуратура (САП), с което се отменя отказът на градската да образува разследване за длъжностни престъпления срещу него. Отлагането на гласуването бе предложено от шефа на комисията по предложенията и атестирането Георги Шопов, който представи на колегите си няколко документа, свързани с конкурса. Сред тях са писмо в подкрепа на Русев от съдиите в Хасково, където той в момента е и. д. председател на съда. Шефът на Пловдивския апелативен съд Георги Чамбов пък застава зад ръководителката на Районния съд в Хасково Миглена Тянкова - единствен конкурент на Русев. Най-интересно се оказа писмото от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), според което Русев е упражнявал седем години адвокатски права, без да е имал такава правоспособност. БИПИ прави профил на всички кандидати за шефове в съдебната система преди избора. Според информацията на института от 1990 до 1998 г. Русев е бил адвокат в Ямбол, но едва през 1997 г. е придобил съответната правоспособност. БИПИ изискал документите, които Русев е представил през 1990 г. в ямболската адвокатска колегия, и оттам им отговорили, че такива документи няма, защото при напускането си Русев си ги бил взел, за да кандидатства на новото място.


Около година след като придобива правоспособност, кандидатът става шеф на районния съд в Свиленград. Така излиза, че към онзи момент той е имал само десет месеца действителен юридически стаж. От института настояват за обстойна проверка на документите, свързани с юридическия стаж на Росен Русев, както и да бъде отхвърлена кандидатурата му за шеф на окръжния съд в Хасково. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев предложи на следващото заседание съветът да избере и.д председател на съда в Хасково, докато проверката приключи.


По повод на въпросната проверка стана известно, че Васил Миков от Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП) е изпратил в Софийската градска прокуратура (СГП) сигнал с данни за престъпления по служба, извършени от хасковския магистрат. С постановление от март тази година прокурор Георги Тафров от СГП отказал да образува производство. В него са били пренебрегнати фактите, които според Миков показват наличие на престъпление - ползването на служебна кола за лични цели, включително и пътувания в чужбина по време на отпуск.


Постановлението на Тафров е отменено от прокурор Юлия Петкова от Софийската апелативна прокуратура (САП) като необосновано и непълно. Според изявления на градския прокурор Николай Кокинов постановлението на Петкова е пристигнало в градската прокуратура на 14 октомври, а на 18 октомври (вторник) Тафров е изискал документите по казуса Русев от Върховната касационна прокуратура и сега се чака да пристигнат. Според указанията на прокурорката трябва да се извърши истинска, а не формална проверка на данните за извършено престъпление. Странното в случая е, че ревизията се възлага на същия прокурор, който вече е обявил, че не открива нарушения по казуса. Но в българската съдебна действителност всичко е възможно.


Наскоро ръководството на Хасковския окръжен съд даде организиран отпор на критиките към начина, по който делата отиват при един или при друг магистрат. На специален брифинг хасковските съдебни началници обявиха, че в магистратурата действат най-добрите в страната вътрешни правила за случайно разпределение на делата. Принципът за случайния подбор на делата е въведен там още през 2006 г., когато е включен в българското законодателство. Тези правила може и да са добри, но най-вече за председателя на съда Росен Русев - негови колеги твърдят, че благодарение на тях и напълно случайно повечето дела за контрабанда отивали при него. Колкото до пътуванията му в чужбина през работно време - Русев обяснява, че е посещавал граничните пунктове в района на съда. Но още не може да обясни защо колата му е навъртяла хиляди километри до Румъния.


И двамата магистрати, около които ври и кипи, не изглеждат особено притеснени от ставащото. Нели Батанова заяви за пореден път, че няма притеснения по повод на присъдата по делото Борилски, тъй като тя е била потвърдена след това на още една инстанция, а едва по-късно е взето решение в обратната посока. След като били събрани... още доказателства по делото. А всеки юрист знае, че Върховният касационен съд, който отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна, не събира нови доказателства, той прави оценка на вече събраните в долните инстанции.


Кадровата фиеста в България продължава и в нея за съжаление основни действащи лица се оказват хора, чиито имена се свързват или с някоя афера като тази с Красьо Черния, или с провала на някой знаков процес, или пък ги проверяват за престъпления. Май ще трябва да внасяме магистрати от чужбина, каквото предложение имаше. Или пък да изнасяме процесите в европейските съдилища - и такова намерение бе изказано. Изглежда, няма друго спасение при наличието на такъв материал...


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във