Параграф22 Weekly

Колонцифър

Как посрещаме юлския доклад

Очаквам докладът на Европейската комисия да е положителен, за да можем всички да си отдъхнем от този мониторинг и в крайна сметка за нас да се отворят пазари, фондове. Това заяви преди броени дни градският прокурор на София Николай Кокинов. Магистратът изрази надежда европейците най-сетне да кажат, че вече не е нужно България да бъде контролирана изкъсо.


Остава малко време до средата на юли, когато се очаква Брюксел да публикува поредния документ за напредъка на страната ни в сферата на правосъдието и вътрешния ред. През февруари, след поредния междинен доклад на комисията, премиерът Борисов призова до юли да се обединим като нация и да направим така, че да имаме добър доклад. Тогава Брюксел ни представи дълъг списък от несвършени неща, които управлението у нас се зарече да навакса. Просто защото си даде сметка, че залогът е действително висок.


От евентуалната положителна оценка на Брюксел зависи дали европейските партньори на България и Румъния ще повярват, че двете балкански съседки са решили окончателно проблемите си в правосъдието и вътрешния ред, че са изпълнили изискванията и че договореностите вече са влезли в действие.


Ако юлският доклад в частта му за България е в положителна светлина - нещо, което е твърде малко вероятно, това би довело до отмяна на мониторинговия механизъм. Както правилно отбелязва и градският прокурор, отмяната би премахнала редица ограничения при отпускане на пари от различни еврофондове. Тя би довела и до нарастване на чуждестранните инвестиции у нас, би им дала зелена светлина за Шенген. Съдебните ни реалности обаче правят тази вероятност доста хипотетична.


Когато встъпваше в длъжност, правосъдният министър Диана Ковачева обеща, че ще бъдат произнесени осъдителни присъди по знакови дела. И те не закъсняха. Месец след нейното изявление дупнишките гангстери братя Галеви бяха осъдени окончателно на по пет години затвор. Но докато ги чакаха да отидат доброволно в затвора, те някъде се покриха. Европейската комисия тъкмо се канеше да впише осъдителната им присъда сред малкото положителни факти, но след бягството на осъдените ни лиши от шанса той да е по-дълъг. За да замажат конфузната ситуация, прокуратурата и полицията погнаха десетки подкупни митничари по границата, най-сетне намериха мастити наркобосове като Таки и Брендо. Вкараха за кратко в ареста бизнесмена и президент на Литекс Гриша Ганчев... Дори най-сетне бе даден за издирване от Интерпол (кой знае защо чак сега - две години след като изчезна!?) Николай Маринов - Малкия Маргин, когото органите издирваха безуспешно на родна земя две години.


Но дали ще тежат достатъчно на везните тези акции срещу организираната престъпност, при положение че от другата страна са насипани куп оправдателни присъди по значими дела. Окончателно и безвъзвратно бе оправдан по едно от делата срещу него министърът от кабинета на тройната коалиция Николай Цонев. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно го оправда миналата седмица по най-старото обвинение за сключване на неизгодни сделки преди 13 години. МО заведе иск срещу Цонев за почти 1 млн. лв., който бе отхвърлен от всички съдебни инстанции.


До края на този месец се очаква да влезе в сила и втора оправдателна присъда за ексминистъра, след като прокуратурата сама се отказа да поддържа обвиненията срещу него по делото му за неправомерно увеличаване на капитала на държавното дружество Терем. Две съдебни инстанции оправдаха Цонев по това дело и отхвърлиха исковете срещу него. Бившият министър бе оправдан (но не окончателно засега) и по дело за ощетяване на държавата с милиони при сключването на сделка за поточна линия за строителство на хангари. На първа инстанция бавно и мъчително се точи делото срещу ексминистъра за предлагане на подкуп на следователя Петьо Петров, по което той е подсъдим заедно със съдия Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов.


Като става дума за министри, с чието подвеждане под съдебна отговорност се бием в гърдите, не е зле да отбележим и друг оправдан член на правителството, този път на това на Бойко Борисов - бившия здравен шеф Божидар Нанев, когото съдят за неизгодна сделка с ваксини. Тя е била сключена от министъра по време на грипна епидемия и според прокуратурата била неизгодна. Съставът на Софийския градски съд (СГС), който гледа делото, обаче е на мнение, че събраните материали по делото не се доказвал неизгодния характер на сключените сделки. Магистратите смятат, че взетото решение за закупуване на препаратите по най-кратката законова процедура е било най-логично и практически изгодно.


Друга шумна афера, която често намира място по страниците на европейските доклади, бе корупционният скандал със съдебния брокер Красимир Георгиев - Красьо Черния. След всяко следващо заседание плевенският бизнесмен става все по-чист и по-бял и печели един след друг мачовете срещу Темида. Така например в края на миналата седмица Софийският градски съд отмени двегодишната условна присъда, наложена му през февруари тази година по делото за лъжесвидетелстване. Явно не се квалифицират като престъпление отрицателните отговори на Красьо на въпросите на прокурора дали е контактувал с магистрати. Това е второто поредно оневиняване на Георгиев, след като през март тази година беше оправдан на първа инстанция и за укриване на данъци.


Към така очертаващата се обезпокоителна картина може да прибавим още характерни елементи. Наивните хора вероятно смятат, че бизнесменът Марио Николов, осъден още през 2010 г. за злоупотреби с милиони по програмата САПАРД, отдавна вече е зад решетките. Нищо подобно. От около две години по вина на отсъстващи адвокати или вещи лица не може да стартира по същество на втора инстанция делото срещу него за пране на 14 млн. лв. европари. В края на тази серия е пълното оневиняване на енергийния бос Христо Ковачки по обвинение за укрити данъци - над 16 млн. лева. Шумният процес срещу него известно време служи добре на властта като оправдание.


Както се вижда, нищо не се променило съществено от 2007 г. насам, откакто ни следи окото на специалния механизъм за сътрудничество и проверка, въведен от ЕС. Все пак не сме съвсем капо. Брюксел би трябвало да ни признае поне вкарването в затвора на ромския бос Цар Киро. За съжаление това си остана един от редките случаи, в които съдът показа, че може да действа и с твърда ръка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във