Параграф22 Weekly

§22 Анализи

КАЛПАВА РАБОТА ОСВОБОДИ ТАРТОРА НА ВАРНЕНСКИЯ МОНОПОЛ

По принцип на тази страница трябваше да има текст, посветен на злоупотребите с европарите - един проект на Клуб Журналисти срещу корупцията за медиен мониторинг върху изразходването на 11-те млрд. евро от кохезионния и структурните фондове. Както и за реалната възможност всеки обикновен българин да изпрати сигнал за далавера до Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) и по този сигнал да бъде образувано разследване.
В четвъртък следобед (20 септември) обаче пресслужбата на Варненския окръжен съд разпространи страховито съобщение, което обърка плановете ни и ни принуди да отделим две съседни страници на почти една и съща тема: мафиотските кланове във Варна, техните връзки с държавната и местната власт и начините, по които те оцеляват, независимо от партийната окраска на управляващата политическа сила или коалиция.
Стресиращото съобщение е кратко и затова ще го цитираме почти цялото. Основното послание в него е, че поради калпава работа на полицията, следствието, прокуратурата или съда тарторът на зловещо известната варненска престъпна групировка Монопол - Мартин Вълков, бе оправдан за опит за предумишлено убийство и... излезе на свобода:
Мартин Вълков (31 г.), Явор Божинов (28 г.), Калоян Борисов (30 г.) и Иван Николов (33 г.), обвинени в опит за убийство на Тодор Георгиев от Варна, извършено преди три години, днес бяха оправдани по това обвинение от Варненския окръжен съд. Съдът ги призна за невиновни в това, че на 19 ноември 2004 г. в кв. Трошево предумишлено, по начин, опасен за живота на мнозина и в съучастие като съизвършители, са направили опит да убият Георгиев.
Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов обаче напуснаха съдебната зала с ефективни присъди за наркотиците, които бяха открити тогава у тях. За притежанието на хероин за 49. 40 лв. Божинов ще излежи четиригодишна присъда при първоначален строг режим и ще заплати 8000 лв. глоба. За същото престъпление Борисов получи наказание три години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба. А Николов, който беше задържан с кокаин на стойност 58. 51 лв. и 47 таблетки амфетамин за 319. 5 лв., получи петгодишна ефективна присъда и бе глобен с 9000 лева. Срещу него бе повдигнато и трето обвинение - за незаконно притежание на ловно оръжие със скъсена цев, приклад и боеприпаси за него, за което съдът го наказа с лишаване от свобода за срок от пет години.
На основание чл.23 от Наказателния кодекс съдът определи Иван Николов да изтърпи по-тежкото от двете наказание - пет години лишаване от свобода и 9000 лв. глоба. От четиримата мъже само Мартин Вълков ще се прибере у дома още днес, след като Варненският окръжен съд измени мярката му за неотклонение от задържане под стража в подписка. Останалите остават в затвора до влизане на присъдите им в сила. Съдът зачита и предварителното задържане на подсъдимите, считано от 24 ноември 2004 година.
В 15-дневен срок присъдата на ВОС подлежи на въззивен контрол.
Със сигурност всички, които дори повърхностно познават процесите в черноморската ни столица през последните пет години, ще останат втрещени от милостивото отношение на варненските съдии към четиримата мафиоти. Не, няма никаква грешка, въпреки че по закон всеки е невинен до доказване на противното. Поне от 2004 г. насам се знае, че не друг, а точно Мартин Вълков и друг местен бандит от класа - Георги Дюлгеров, основават зловещо известната престъпна структура Монопол, която за отрицателно време наистина монополизира търговията с дрога във Варна и Варненска област. И то по начин, който не оставя и капка съмнение за характера и психиката на тези момчета: бухалки, боксове, автоматични пистолети, рязани ловни пушки и... касапски ножове.
За последно Монопол-ът придоби публичност в края на миналата и началото на тази година, когато само за 20-25 календарни дни във Варна бе заклан един наркопласьор, полицията откри едно фирмено депо за хероин и един незаконен арсенал, а пред едно тамошно заведение (виж стр. 6) избухна многолюдна престрелка, която по чудо не завърши с трупове.
За първи път името на Мартин Вълков се появява в публичното пространство преди седем години и пет месеца. Тогава той и Георги Дюлгеров са лични бодигардове на варненския подземен бос Радослав Калчев, известен с екзотичния си прякор Черния Роди.
На 1 септември 1998 г. вечерта Сияна, сестра на Черния Роди, кани на гости в дома си Димитър Петков-Кекавия. Няколко часа по-късно обаче тя се обажда на Мартин Вълков и му съобщава, че...
Кекавия я е изнасилил
в собственото й жилище. Няколко минути по-късно бодигардовете на Черния Роди вече са пред блока на Сияна и спипват Кекавия да се качва в колата си. Без никакво колебание те вадят ножове и го изпращат в болницата с... 21 прободни и порезни рани по тялото, където той умира.
Няколко дни по-късно Мартин Вълков и Георги Дюлгеров са арестувани и срещу тях са повдигнати обвинения за предумишлено убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин (чл.116, ал.1 от Наказателния кодекс).
През есента на 1999 г. обвинителният акт срещу двамата е внесен във Варненския окръжен съд, а първото заседание по процеса е насрочено за 13 декември същата година. То обаче е отложено, защото около полунощ на 12 декември пред вратата на апартамента на Уляна Савакова - прокурор по делото срещу Вълков и Дюлгеров, избухва мощна бомба самоделка. Месец по-късно процесът срещу варненските касапи все пак започва и на 11 февруари 2001 г. Мартин Вълков е осъден на 10 години затвор, а Георги Дюлгеров - на 11 години лишаване от свобода.
По силата на каква логика двамата не са с наложени постоянни мерки за неотклонение задържане под стража не е известно. Факт обаче е, че докато делото за убийството на Димитър Петков-Кекавия си пробива път към Върховния касационен съд, професионалното развитие на Мартин Вълков и Георги Дюлгеров претърпява странна метаморфоза.
Според откъслечната информация, изтичаща епизодично в местните медии, през 2000 г.
двамата касапи
напускат Черния Роди и се вливат в наказателните бригади на Антонио Тунджев. В началото на ХХI век той е дясна ръка на друг местен мафиот - Иво Иванов-Гела, който пък е един от най-доверените хора на покойния вече Георги Илиев и контролира висаджийските канали за контрабанда и трафик на дрога, минаващи през Варна. По онова време с Иво Гела работят още трима много известни варненски престъпници - Михаил Манолов-Чешкия (за него Параграф 22 е писал нееднократно досега), Димитър Роев и Павел Павлов-Ламата.
Разпадането на сговорната дружина започва на 9 септември 2000 г. с арестуването на Димитър Роев и Павел Павлов-Ламата (двамата замерят жилището на Радослав Калчев-Черния Роди с ръчна отбранителна граната) и приключва на 19 април 2004 г., когато пред варненския стадион Локомотив с автомат е разстрелян Михаил Манолов-Чешкия.
Всички тези катаклизми карат Мартин Вълков и новите му ортаци - Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов, да напуснат Иво Гела и да създадат своя собствена
престъпна структура, която наричат Мопонол
В продължение на пет-шест месеца бизнесът им върви добре, но на 19 ноември 2004 г. вечерта те правят много сериозна грешка: решават да накажат един от наркодилърите си - Тодор Георгиев, който е започнал да работи за своя сметка.
За целта четиримата му устройват засада на паркинг пред бл. 28 във варненския кв. Трошево и щом жертвата слиза от колата си, те вадят автоматични пистолети и я надупчват като решето, но забравят традиционния мафиотски подпис: контролен изстрел в главата.
Няколко минути след като монополистите изчезват, оживелият по чудо Тодор Георгиев се добира до най-близкото кафене и е приет в болница с прострелян бял дроб и с още няколко по-леки рани. След спешна неколкочасова операция той прескача трапа, дава показания и още на 20 декември Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов са арестувани.
По време на обиските в жилищата на бандитите са открити множество доказателства за престъпната им дейност, между които ловна пушка с рязана цев и боеприпаси за нея, патрони за 7.65-милиметров пистолет, наркотици и т. н. По случая е образувано следствено дело, четиримата са оставени зад решетките с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража, а от бившата РДВР-Варна (днес Областна дирекция на полицията) се похвалват с разбиването на една от най-мощните престъпни групировки в града.
Именно тогава за първи път става известно, че тази структура се е нарекла Монопол, че неин лидер е Мартин Вълков, а останалите трима са отговаряли за доставките към уличните дилъри, за отчитането на приходите в общата каса и за
санкционирането на непослушните пласьори
На 22 април 2006 г. във Варненския окръжен съд започва процесът срещу Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов и Иван Николов. Малцина обаче вярват, че той ще завърши с многогодишни ефективни присъди.
И наистина - много скоро тези мрачни прогнози започват да се сбъдват. През следващите пет месеца съдът така и не успява да даде ход на делото, защото не може да събере на едно място и по едно и също време подсъдимите и адвокатите им, вещите лица и свидетелите.
А когато това се случва, просто... гръмва нов скандал. По вина на следователката по делото - Моника Жекова от Варненското окръжно следствие (днес тя е редови обвинител в тамошната районна прокуратура), от 20 ноември 2004 г. (когато монополистите са арестувани) до 18 септември 2006 г. (когато съдът дава ход на делото) четиримата обвиняеми са без... легитимна защита. Или поне в материалите по делото не е открито нито едно адвокатско пълномощно, подписано от Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов или Иван Николов.
На практика това означава три неща. Първо, че делото трябва да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на това грубо процесуално нарушение. Второ, че в продължение на година и половина съвършено случайни хора (от гледна точка на НПК и Закона за специалните разузнавателни средства) са чели незаконно материалите по делото, в това число и информацията, добита чрез СРС-та. И трето - че колкото и сериозни да са доказателствата срещу Мартин Вълков, Явор Божинов, Калоян Борисов или Иван Николов, от 20 ноември 2004 г.
те са в ареста незаконно
защото обвиненията са им повдигнати в присъствието на нелегитимни адвокати.
Съвсем логично председателят на съдебния състав - Соня Нейкова, връща делото на Варненската окръжна прокуратура, която само месец по-късно отново го внася във Варненския окръжен съд.
На 27 ноември 2006 г. узаконената вече защита на четиримата монополисти прави нов ход за проваляне на процеса, като иска отвод не само на състава по делото, но и на целия Варненски окръжен съд. Поводът е, че Мартин Вълков е бил разпитван във връзка с взрива пред дома на Уляна Савакова, която през 1999 г. е прокурор по първото дело на Вълков - за убийството на Димитър Кекавия (за него вече стана дума), но от шест-седем години е съдия във Варненския окръжен съд.
Това обстоятелство - категорична е защитата - дава основание да се смята, че съдебният състав по делото, както и всички съдии от Варненския окръжен съд могат да бъдат предубедени при разглеждането на доказателствата или при определяне на присъдата.
За да не се размотава работата излишно, съдия Соня Нейкова и колегите й наистина се отвеждат, но номерът с прехвърлянето на процеса в съседен съдебен окръг не минава и делото е разпределено на друг варненски магистрат.
На 19 декември 2006 г. защитата отново прави отвод на Варненския окръжен съд, като процедурата и разправиите изяждат цялото полезно време. В края на заседанието обаче искането на адвокатите е отхвърлено, председателят на състава произнася дългоочакваната реплика
Да се даде ход на делото...
Какво се случва оттук нататък, не е за вярване. Само в пет заседания, последното от които е тридневно - от вторник до четвъртък (18, 19 и 20 септември тази година), петчленният състав на Варненския окръжен съд с председател Жулиета Шопова успява да отдели зърното от плявата в обвинителния акт, в купищата доказателствен материал и в десетките експертизи, след което да постанови: за недовършеното покушение срещу Тодор Георгиев на 19 ноември 2004 г. - невиновни, за дрогата и оръжието, открити по време обиските на следващия ден - виновни.
Какви са аргументите за произнасянето на тези дуалистични присъди тепърва ще стане ясно, защото съдът ще огласи мотивите за решението си в законоустановения едномесечен срок. Каквото и да бъде съдържанието на тези мотиви обаче, отсега е ясно едно: въпреки че държавното обвинение ще протестира мизерните присъди пред Варненския апелативен съд, вътрешният министър Румен Петков просто е длъжен да изпрати в черноморската ни столица поне десетина инспектори. И те да поработят върху една-единствена тема: колко досъдебни производства срещу варненски мутри и мафиоти през последните три-четири години са завършили с осъдителни присъди, колко дознания са били върнати от държавното обвинение заради несвършена работа и колко разработки срещу местната организираната престъпност изобщо не са стигнали до прокуратурата.
Същото трябва да стори и главният прокурор Борис Велчев, защото освен полицията, за да не бъде осъден баш монополистът Мартин Вълков, вина има и варненското обвинение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във