Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кариерно дебелоочие

На 17 февруари тази година тричленен състав на Върховния административен съд отмени едно от скандалните кадрови решения на Висшия съдебен съвет. Това дело отмина тихомълком - просто защото в него става дума за редови магистрат, и то от провинцията. Но случаят е и твърде драстичен, и актуален, както се оказа през изминалата седмица. Защото става дума за възможността магистрати да растат в кариерата без конкурс - нещо, което законът, поне на хартия, категорично забранява.

В "Параграф 22" вече разказахме историята на прокурора Георги Ханджиев. Той е бившият шеф на Окръжната прокуратура в Ямбол. През 2008 г. Ханджиев печели прокурорско място в Апелативната прокуратура в Бургас с конкурс. Впоследствие обаче се кандидатира за шеф на Окръжната прокуратура на Ямбол и ВСС го избира за такъв. Така Ханджиев "слиза" с една инстанция по-надолу, но временно - само за срока на мандата си. След като той изтича, на ръководния пост е избран нов човек. А Ханджиев отправя искане до ВСС да бъде възстановен на старата си длъжност: като редови апелативен прокурор в Бургас. Одобрение за това дават две комисии на ВСС: правната и атестационната. И двете дават становища, че няма причина за друго решение, още повече че и в конституцията си пише изрично: след изтичането на мандатите на административните ръководители те се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди назначението.

На 30 юли 2015 г. обаче Висшият съдебен съвет решава друго: отказва да възстанови Ханджиев в Апелативната прокуратура в Бургас и го оставя като редови прокурор в Ямбол. Едва шест души от съвета са против това решение, а двама са се въздържали. Останалите гласове обаче стигат.

Само по себе си загърбването на закона е скандално. Но още по-скандално звучат мотивите за това, а те стават ясни от стенографския протокол от заседанието. Оттам се разбира как по време на разискванията членове на ВСС (за които припомняме, че пак конституцията поставя условие да са с високи морални и професионални качества) всъщност тълкуват абсолютно превратно закона. И едва ли не обявяват, че след като е приел да кандидатства за административен ръководител на по-долустояща инстанция, Ханджиев  е загубил качеството си на прокурор в апелативна прокуратура. И сам се е съгласил да бъде понижен. Най-важен е обаче другият аргумент: че логиката трябва да е една и съща за всички административни ръководители - след като приключат с мандатите си, те трябва да остават в органа, чиито ръководители са били. Без значение дали движението е нагоре по йерархията, или надолу.

Е, точно последният аргумент всъщност е решаващ: логиката трябва да е една и съща както за случаи "на понижение" (като този на Ханджиев), така и в обратния вариант - когато магистрати от долустоящите нива биват назначени като административни ръководители на висшестоящи съдилища и прокуратури. Така те "растат" в йерархията без конкурс. Но след края на мандата си би следвало да се връщат обратно в по-ниските нива в системата. А това е твърде неприемлив вариант за новоизпечената съдебна номенклатура.

Така Ханджиев всъщност "гори", за да останат да "светят" повишените в йерархията. Той обаче не приема своеобразното си понижение и обжалва пред ВАС, където засега печели пред тричленен състав.

Важно е обаче какво пише съдът не само за случая "Ханджиев", а по принцип: "Въпросът за длъжността, на която следва да бъде възстановен административният ръководител след изтичане на мандата му, не е поставен в зависимост от свободната преценка на Висшия съдебен съвет. Актът, който ВСС издава за освобождаване от длъжност на административния ръководител и за възстановяване на заеманата преди това длъжност има декларативен характер", казва съдът. И припомня, че правомощията на ВСС се изчерпват само с възможността да назначава, повишава, премества в равна по степен длъжност в орган на съдебната власт или да освобождава от длъжност магистратите. Но ВСС не може да размества кадри по инстанциите по свое усмотрение: "Във всички хипотези първоначалното назначаване, повишаването или преместването според разпоредбите на закона се изисква обявяване и провеждане на конкурси по строго регламентирани правила. Задължение на кадровия орган на съдебната власт е да осигури прозрачни и справедливи правила и процедури за кариерно израстване на магистратите в съответствие с действащия закон", подчертават дебело магистратите от ВАС.

А конкретно за случая на Ханджиев съдът изрично е записал, че обратната логика означава, "че административният ръководител с изтекъл мандат е лишен от правото му да изпълнява длъжността, на която е бил законно повишен от ВСС след участие в проведен конкурс и да се злепостави кариерното му развитие. В разглеждания случай - ако след изтичането на мандата му на административен ръководител на Окръжна прокуратура - Ямбол, жалбоподателят Ханджиев остане да работи като прокурор в същата ОП, вместо да се върне на длъжността "прокурор" в Апелативна прокуратура - Бургас, изпълнявана от него до назначаването му за окръжен прокурор, ще е налице "понижаване в длъжност", каквото законът не предвижда и не допуска на друго основание извън дисциплинарното производство", казва още съдът.

Толкова за Ханджиев. А сега да кажем защо се връщаме пак към неговия случай. Защото в четвъртък (10 март) пред ВСС се отвори аналогичен казус, но в "обратен" вариант. Част от освободените вече бивши инспектори от Инспектората на ВСС  поискаха повишение без конкурс. Като нареклаа това "възстановяване" на длъжност. Така бяха записани "кариерните им въпроси" и в дневния ред на Висшия съдебен съвет.

Най-високо се целеше Димана Йосифова, която, допреди да бъде избрана за инспектор, е работила като редови съдия в Софийския градски съд. Сега обаче тя поиска да бъде "възстановена"  директно във Върховния административен съд. Пак към ВАС гледаше и Весела Николова, която преди да стане инспектор е била редови съдия в АССГ. Повишения поискаха и останалите инспектори, които влязоха в инспектората от прокуратурата.

Всъщност абсолютно аналогична беше  ситуацията и през 2012 г., когато бяха освободени предишните инспектори. И те поискаха да бъдат повишени без конкурс. Тогава обаче стана страшен скандал и мераците им бяха отрязани. Впрочем един от инспекторите, които не получиха поисканите повишения, беше и Ясен Тодоров - сегашен член на ВСС и шеф на Етичната комисия.

Поредният опит за заобикаляне на конкурсите обаче не мина в четвъртък - макар и на косъм.  Но дебатите във Висшия съдебен съвет ясно показаха, че въпросът с "кариерните бонуси" не се поставя за последно. И че е много вероятно същите тези спорове да ги чуем отново, включително и след изтичането на мандата на сегашните членове на ВСС.

Та затова се върнахме към решението на съда по случая "Ханджиев". Пък то е и принципно и важи за всяко разместване по йерархията - както в посока надолу, така и нагоре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във