Параграф22 Weekly

§22 Анализи

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА ДО ЖИВОТ

Осъден на доживотен затвор прекарва остатъка от дните си в рисуване на картини и участие с тях в изложби и конкурси. Ако за един човек може да се съди по хобито му, едва ли някой би помислил, че Мирослав Събев е осъден на доживотен затвор за двойно убийство. Повечето от тези лица след влизането на присъдата им в сила се изолират и започват да живеят в един собствен свят. Някои дори полудяват от мисълта, че ще прекарат остатъка от дните си в тясната килия с решетки на малкото прозорче.
Мирослав Събев приема нещата по друг начин.
Той не престава да губи надежда
че някога все пак може и да бъде помилван и да излезе отново на свобода.
Престъплението, за което е осъден Мирослав, е едно от най-жестоките в първите години на демокрацията. На 25 юни 1993 г. на морския бряг мъжът и двама негови колеги водни спасители пребиват до смърт 23-годишната Нели Чакърова и 21-годишния й братовчед. Накрая двете жертви са заровени полуживи в дюните край Равда. Извършителите са арестувани и осъдени на смърт. След отмяната на смъртното наказание Мирослав получава доживотен затвор.
Днес, 15 години по-късно, мъжът продължава да твърди, че е невинен и че не е вземал участие в двойното убийство край Равда. Твърди, че е осъден без достатъчно доказателства - само на базата на показанията на съучастниците му.
Арестуваха ме, докато бях на работа на плажа, лично полицаят Ботьо Ботев и следователят Богдан Карайотов.
Задържането ми беше като в холивудски филм
От храстите край плажа изведнъж срещу мен изскочиха десетки мъже с качулки, въоръжени с пушки и автомати. Аз не съм оказвал никаква съпротива. Първия път, след като ме разпитаха, ме пуснаха. След няколко дни пак ме арестуваха. Този път за постоянно. Ако действително бях извършил тези две убийства, за които ме осъдиха, след първото задържане аз щях да избягам или да се опитам да напусна страната. Но аз не го направих, защото съм невинен. След като ме задържаха, полицаите непрекъснато ми повтаряха: Признай си, защото знаем всичко. Аз им казах: Като знаете всичко, защо ме разпитвате?.
Първоначално срещу него е повдигнато обвинение за убийство. След това то е преквалифицирано в грабеж, придружен с две убийства. Според Мирослав Събев решението на Върховния съд е уникално. В мотивите си върховните магистрати признават, че мотивите на Бургаския окръжен съд, с които са ме осъдили, са крайно недостатъчни. Въпреки това обаче те потвърждават изцяло присъдата на окръжния съд. Самите бургаски съдии пък уж обявяват, че не са ме съдили само по показанията на Стоян Пашкулев (б.а. един от подсъдимите, обесил се преди да застане пред съда), а на всеки трети ред го цитират какво бил казал. Моите адвокати тогава пледираха, че не може да се издава смъртна присъда без никакви доказателства, само на базата на показания. В края на краищата не съм откраднал някаква кокошка, за да ме осъдят на една година и да кажат: Хайде, какво толкова. Една година бързо ще мине. Мене ме осъждат на смърт. Това е повече от сериозно, за да си позволи някой съдия да го претупа без доказателства, обяснява Мирослав.
Докато прекарва дните си в малката килия на Ловешкия затвор, доживотният се е отдал изцяло на хобито си да
рисува с туш и рапидограф
Признава, че това му помага да превъзмогне отчаянието. Рисувам по 2-3 часа на ден. Една рисунка я правя най-малко по една седмица. Стремя се да влагам енергията и мислите си в това и да не мисля за присъдата. Е, невинаги успявам, разбира се, усмихва се младият мъж.
Картините му са доста интересни и многопластови. В тях има закодирани много предмети и символи: женски образи, геометрични фигури, растителни и животински мотиви. Мирослав обича да рисува и женски лица и тела на свои познати. С някои от произведенията си участва в конкурси и изложби. Има грамота от неправителствена организация за подпомагане на изкуството в затворите заради логото, което е нарисувал. Когато не рисува, доживотният гледа телевизия, играе електронни игри или чете.
На въпроса какво би променил, ако може да върне времето назад, Мирослав отговаря, без да се замисли: Бих направил така, че истината да излезе наяве и да не съм в затвора. Има много пропуски по процеса, които сега бих ги избегнал, а не да вярвам само на адвокатите.
Осъденият на доживотен затвор признава също, че избягва да мисли как би се стекъл животът му, ако не бе влязъл зад решетките. Ако обаче сега ми кажат: Утре, другата седмица, или след пет години излизаш на свобода, пак ще започна да си градя планове. Не съм се отчаял и тайничко вярвам, че това все някога ще се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във