Параграф22 Weekly

§22 Анализи

КАСАТА НА БУРОВ ВКАРА ДВАМА В ЗАТВОРА

През лятото на 2002 г. едно жестоко убийство потресе жителите на малкото градче Лясковец. На 2 август малко преди полунощ неизвестни лица нападат и пребиват до смърт 33-годишния Петър Кръстев. Убийците причакват жертвата близо до дома й в малката и тъмна уличка Тодор Хрулев, на 200 м от сградата на близката детска градина. Живеещи на същата улица по-късно пред полицаите си спомнят, че около 23.00 ч. чули смразяващи кръвта викове за помощ, ругатни и тъпи удари. Никой от тях обаче не посмял да се покаже и да види какво става.
Когато половин час по-късно полицаите пристигнали на местопроизшествието, те се натъкнали на страшна картина. На тротоара, облян в кръв и в безпомощно състояние, лежал Петър Кръстев. Мъжът живеел само на стотина метра от мястото, където е бил нападнат. Петър е далечен потомък на най-известния български банкер от началото на ХХ век Атанас Буров, който е бил родом от Горна Оряховица. Заради тази му родствена връзка хората в Лясковец знаели Петър и брат му като Буровчетата.
Банкерският потомък е откаран в болницата в Горна Оряховица. Въпреки усилията на лекарите да го върнат към живота той издъхнал същата нощ от раните си. Преди да умре обаче, младият мъж успял да съобщи на полицаите имената на нападателите си.
Две седмици по-късно като заподозрени в извършването на тежкото престъпление са арестувани Веселин Камбуров и Иван Иванов. Камбуров е от Лясковец и по това време работи като старши полицай в сектор Охрана на обществения ред в РПУ - Горна Оряховица. В органите на МВР е от 1989 година. Вторият задържан Иван Иванов е от съседното село Джулюница, криминално проявен, безработен. Според полицейската информация той си докарвал доходи, като се занимавал с иманярство. Съден е за кражби, за хулиганство и за оказване на съпротива на органите на реда. След ареста съдът уважава искането на прокуратурата и на двамата е наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В началото ченгето и съучастникът му категорично отричат да са замесени в убийството на банкерския потомък. По-късно обаче, притиснати от доказателствата, признават. Историята се оказва доста любопитна.
Няколко месеца преди убийството Петър Кръстев се похвалил на познатите си, че в мазето на къщата си е открил стара заключена метална каса. Новината достигнала до ушите на полицая Камбуров, който предположил, че касата навярно е била притежание на банкера Буров. Това го накарало да предложи на родственика му 150 лв., за да му продаде касата. Петър се съгласил и взел парите. През следващите дни обаче започнал да увърта. На полицая казал, че касата е изчезнала от дома му. Но не му върнали парите.
Вбесен от измамата, полицаят Камбуров решил да го накаже. За подкрепление в наказателната операция той повикал своя познат Иван Джулюнския. Според признанията им, направени пред разследващите, те не са искали да убиват Кръстев, а само да го понатупат малко, за да не лъже друг път хората. Килърите причакали Буровчето край дома му и се нахвърлили отгоре му. Те обаче се вживели в ролята си на биячи и когато гневът им минал, с ужас видели, че май са прекалили.
На 28 октомври 2003 г. НОХД дело 164/2003 срещу Камбуров и Иванов влиза в Окръжния съд във Велико Търново. Двамата са обвинение по чл.116 от НК за извършване на убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Според заключенията на съдебния лекар по време на побоя и след него до момента на смъртта си Петър Кръстев е изпитвал нечовешки мъки и страдания. Пред съда убедително е доказано, че инициатор на престъплението е полицаят Веселин Камбуров, за което той получава 18 години лишаване от свобода при първоначално строг режим. Съучастникът му Иван Иванов е осъден на 16 години. През следващите месеци присъдата е потвърдена в пълния си размер и от останалите две инстанции - Апелативния съд и ВКС.
След влизането на присъдата в сила в началото на 2007 г. двамата съучастници са разпределени в различни затвори. Иван Джулюнския попада в Плевен. В пандиза той бързо успява да намери верния тон и скоро е избран за кмет (неформален затворнически лидер). Днес, 7 години след извършването на убийството, Иван Иванов продължава да твърди, че е осъден несправедливо. Ето неговото обяснение за случилото се, дадено преди репортер на Параграф 22:
През лятото на 2002 г. един мой приятел полицай ме повика да свършим една работа. Трябвало да сплашим човек, който го бил завлякъл със 150 лева. Полицаят му дал тези пари за една стара каса, за която смятал, че е на банкера Буров. Тоя другият пък май се падал някаква далечна рода на самия банкер. Двамата го причакахме близо до къщата и полицаят започна да го удря. Аз не съм го докосвал. Оня обаче беше доста пиян. Започна да ни псува и да се заканва, че ще ни издаде на полицията и ще ни вкарат в затвора. Аз не само че не съм участвал в побоя, но полицаят и мен ме удари няколко пъти, защото се опитвах да го накарам да спре да млати оня. Пред съда представих медицинско свидетелство за това. Съдиите обаче не го взеха под внимание. След като Камбуров го наби, си тръгнахме. По-късно научихме, че нападнатият от нас е починал в болницата. Категорично заявявам, че не сме искаме да го убиваме. Ако целта ни беше такава, никой нямаше да го открие и до ден днешен, разказва Иван Джулюнския. Според него дадените му 16 години са незаслужено много. Зная, че като се съгласих да участвам в това, съм извършил престъпление. Очаквах 5-6 години, но 16... Мисля, че съдиите малко се престараха. Животът и младостта ми ще минат в затвора, споделя пандизчията.
Иначе подобно на останалите колеги зад решетките, и той се кълне, че като излезе един ден на свобода, вече ще знае как да живее. По професия съм шофьор, но мога да работя и друго. Здрав съм и мога да се занимавам с всякаква тежка физическа работа. Бих заминал и в чужбина да си търся късмета. Мисля и за създаване на семейство. Сега съм на 32 години. Когато изляза, ще съм на 42. Но възрастта не е пречка човек да започне живота си отначало и начисто.
Според Джулюнския обаче намирането на работа ще бъде най-трудното нещо, като излезе на свобода. Хората като чуят, че някой е бил в затвора, бягат от него като че ли е прокажен. А и ние сме хора като всички останали. Сгрешили сме, но с престоя тук сме изкупили вината си. Когато излезем навън и ние като всички останали имаме нужда от работа, за да изкарваме пари и да си купим хляб. Другите не разбират, че като ни делят и не ни позволяват да работим, ни тласкат отново към извършването на престъпление, смята убиецът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във