Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кашата Съдебни експертизи

Финансирането на експертизите е недостатъчно. Някои вещи лица искат непосилни шестцифрени суми - от порядъка на 100-200 хил. лева. В Софийската градска прокуратура (СГП) няма блокирани дела заради това, но съдебната система има сериозни проблеми в тази връзка. СГП харчи около 30 хил. лв. за експертизи. Тези суми са огромни!, ожали се тази седмица градският прокурор на София Николай Кокинов. С този вопъл той наля допълнителна порция масло в раздухания за пореден път огън за недостига на средства за съдебни експертизи. Поради което не са платени вече извършени такива специализирани заключения. Необходимо е обаче уточнението, че огромните суми, за които говори градският прокурор, се отнасят до оценките на т. нар. независими експерти, които не влизат в списъците на вещите лица към съответните съдебни райони.
Искрата присветна на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) миналата седмица. Единственият следовател сред членовете му Пламен Стоилов осведоми колегите си, че недостигът на средства създава напрежение в съдебната власт. Магистрати от страната изпаднали в ситуация да не могат да назначават съдебномедицински експертизи, защото вещите лица отказват да ги извършат, тъй като още не са им платени вече извършените. Проблемът лъснал неотдавна при обиколка на Стоилов и на членове на ръководената от него комисия за проверка на хода на знаковите дела из съдилища и прокуратури в страната.
Съобщеното от Стоилов сякаш
свари ВСС по гащи
Излиза, че съветът е проспал промяна в Закона за лечебните заведения, гласуван преди осем месеца и обнародван в Държавен вестник на 31 юли 2010 година. Тогава в този закон е добавена изцяло нова разпоредба на чл. 99а, която гласи: Разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт. Месеци наред никой в съдебната власт не се усеща, тъй като влизането в сила на текстовете е отложено за 1 януари 2011 година. Междувременно обаче МВР спира да изплаща средства за съдебномедицински експертизи в досъдебното производство, натрупвайки задължения от 6 млн. лева. Съдебните експерти пък вероятно са таили надежда съдебната власт да им плати от своя бюджет. И когато след Нова година става ясно, че това няма да се случи, специалистите започват да отказват експертизи.
От оплаквания на съдебни медици пред медиите личи, че те обвиняват основно МВР. Експертите твърдят, че поправката засяга единствено средствата, предвидени за консумативи, изразходвани при експертизите, но не и хонорарите им. А вътрешното ведомство злоупотребило, спирайки всички средства. Подобно тълкуване обаче е най-малкото спорно, тъй като в текста ясно се говори за разходи на лечебните заведения, в които тези експерти работят на трудови договори. Логично е хонорарите им да се изплащат на лечебното заведение заедно с останалите разходи по експертизата, а лечебното заведение, което предоставя цялата си база на експерта и е основен негов работодател, да му изплати хонорара.
Съдебните медици обаче с основание недоволстват, че
изпадат в безтегловност
Имаше идея заплащането на медицинските експерти да се поеме от Здравната каса чрез отпускане на клинична пътека. Предложението обаче бе посрещнато на нож както в касата, така и в здравното министерство. А за разлика от гражданските и административните дела, по които различните видове технически експертизи се плащат обикновено от гражданите, и то предварително, съдебномедицинските експертизи по наказателни дела ги плаща държавата. Тя трябва да поеме разходите по тях още в хода на делото (както в съдебното, така и в досъдебното производство), тъй като тези разходи не може да бъдат в тежест нито на разследвания, нито на обвиняемия, нито на жертвата. Ако обвиняемият бъде осъден, той трябва да възстанови тези разходи. Но у нас делата, по които се правят най-много и най-сложни експертизи, по правило не стигат до осъдителни присъди. А на експертите трябва да им се плати веднага, защото изходът на делото не е тяхна грижа. Още повече че в крайна сметка държавата рядко си връща платените средства.
Веднага след повдигането на проблема ВСС клъцна управляващите, че са подпъхнали добавката скрито, без да го уведомят. По тази причина при съставянето на бюджета на съдебната система за 2011 г. подобни допълнителни разходи не били предвидени в него. Председателят на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев се оплака на свой ред, че пари няма, тъй като за издръжка на цялата съдебна власт, включително и за текущи ремонти, ток, вода, отопление, консумативи и експертизи, са утвърдени 30 млн. лева. Но Колев поясни, че ВСС изобщо не е изненадан и дори вече е настоял в писмо до Народното събрание и до министъра на правосъдието Маргарита Попова въпросната добавка в Закона за лечебните заведения да бъде отменена. Разбра се още, че съдебни лекари са изложили в началото на месеца проблемите си пред ръководствата на здравното, правосъдното и вътрешното министерства, както и пред представители на Висшия съдебен съвет. Омбудсманът Константин Пенчев обещал да организира в началото на април кръгла маса, в която да участват всички засегнати страни плюс прокуратурата и финансовото министерство.
При създалата се ситуация членовете на ВСС стигнаха учудващо бързо до съгласие да се проведе дебат, който иначе
се отлага второ десетилетие
И се зарекоха да предоставят разчети за разходите за съдебни експертизи още на заседанието си тази седмица, но това не се случи. Обяснението е, че съдебните началници скачат единствено, защото бъркат в бюджета. А Маргарита Попова предложи да бъде направено това, за което на практика отдавна има консенсус - да се създаде Закон за експертизите и вещите лица, който да уреди разпиляната в различни закони и наредби материя. Този норматив трябва да определи ясно статута, начина на избор, правомощията и отговорността, която специалистите носят при изготвяне на експертизите си.
Отсега обаче е ясно, че ще има съпротива: примерно след като се е отървало веднъж от тази тежест, МВР ще се противопостави яростно на всеки опит да му я натресат отново. И с право, защото огромният процент от съдебномедицинските експертизи висеше на неговия бюджет - неоснователно и необосновано дълго време. Правилото, че експертизите се назначават и плащат от органа, който ги иска, се тълкуваше изкривено. Вярно е, че възложеното на МВР полицейско производство по наказателни дела обхваща над 90% от съставите в Наказателния кодекс, съответно полицаите, водещи тези производства, назначават най-много експертизи. Забравя се обаче, че в тези случаи те се явяват органи на досъдебното производство. Ще рече - служителите от полицейското разследване са на пряко служебно и дисциплинарно подчинение на директора на съответната областна дирекция на МВР, но по отношение на водените от тях разследвания са процесуално отговорни изцяло пред прокуратурата. Тя пък е част от съдебната власт и се опъва яко срещу призивите да бъде извадена оттам. Друго би било, ако прокуратурата е извън съдебната власт - тогава плащането на експертизите в досъдебното производство би следвало да става от бюджета й.
От казаното следва изводът, че не МВР, а съдебната власт трябва да плаща съдебномедицинските експертизи. Компрометираният във всяко отношение ВСС няма право дори да си отваря устата заради тлъстите заплати на своите членове и на действащите магистрати. И заради абсолютния цинизъм, с който раздава всевъзможни бонуси преди и след празници. Освен това ВСС в края на 2007 г. прие нова наредба за възнагражденията на вещите лица, с която ги увеличи сериозно, въпреки че парите и дотогава все не стигаха. Явно съдебните началници са загрижени за труда на експертите само ако друг плаща. Заради неплатени хонорари от около 1 млн. лв. преди години се стигна до протести на вещите лица пред правосъдното министерство.
Напрежение имаше и между МВР и ВСС заради неизплатени от съдебната власт към 1 млн. лв. за експертизи на Националния институт по криминалистика и криминология за периода 2001-2004 година. Съдебната власт не само не даваше пари за експертизи в досъдебното производство, но и не си плащаше назначените от съда експертизи.
Междувременно
съдебните медици се топят
Останали са няколко десетки лекари в пенсионна и предпенсионна възраст, а има нужда от поне няколкостотин. Ползват апаратура от 70-те години на миналия век, а за обучение в нови методи и на нови кадри никой не мисли. Достатъчни са само примерите с делата за смъртта на Ангел Димитров-Чората и на сестрите Белнейски, за да стане кристалноясно, че на съдебномедицинската експертиза у нас не може да се разчита. По тези дела експертите дадоха умопомрачително разнопосочни заключения, които никой здрав разум не може да съчетае. Самите съдебни медици не крият, че експертизите им са допотопни и нямат желание да се произнасят по дела за лекарски грешки или срещу нашумели мутри заради натиска и риска от скандал.
От изявления на съдебни медици стана стана ясно, че до края на лятото те ще изготвят проект за държавен стандарт за специалността им. Проблемът е, че въвеждането на стандарт означава автоматично санкции за онези, които не го спазват. Крайното наказание е отнемане на лиценза и спиране на дейността на експерта. А при острия недостиг на кадри това би блокирало и съсипало много съдебни процеси. Остава вариантът притиснатите до стената съдебни лекари да заложат на крайно нисък стандарт, за да запазят работата си. А участниците в процесите да си блъскат главите върху взаимноизключващите им се заключения. Друг е въпросът, че експертите са си създали механизми за изпълнение на корупционни поръчки. Да напомним и избухналия преди години скандал с продажбата зад граница на костна тъкан от трупове. Но далеч по-страшна е картинката в съда. Във важните процеси съдилищата редовно злоупотребяват с правото си да не се съобразяват с напълно коректни и ясни заключения на експертите. Съдия, който е гушнал тлъст рушвет, заявява в акта си, че се доверява повече на една, а не на друга експертиза или обстоятелство в определена експертиза. След което погазва задължението си да обясни в мотивите си защо го прави. В крайна сметка за всички става ясно как е формирал своето вътрешно убеждение, но какво от това? Парите нали не миришат?!

В каре: Какво казва Наредба №1 на ВСС за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица

Вещите лица не може да са на възраст над 65 години. Отписване от списъка на вещите лица може да стане при трайно поведение, което не отговаря на принципите в дейността на вещите лица, при многократно безпричинно отказване да поемат експертиза или при неспазване на етичните правила, но не и при отделен отказ. На вещото лице се полагат пътни, дневни и квартирни пари. При явяване на дело, отложено по независещи от вещото лице причини, освен разходите се заплаща и възнаграждение от 15 лева. Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице - служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството разходите за труд, консумативи и режийните разноски. Ако вещото лице не представи документи за разходите, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата. За отделните видове експертизи се определя възнаграждение съобразно действително отработените часове и направените разходи. За всеки отработен час се заплаща възнаграждение от 5 лева. За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, както и за експертизи, извършени в почивни дни и национални празници, възнаграждението може да бъде увеличено до 100 процента.
Когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително с първоначален депозит по сметката на органа, назначил експертизата. По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално възнаграждение в размер на предвидения минимум. Вещото лице започва дейността по експертизата едва след внасяне на депозита. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства за изплащане на възнаграждения и необходимите разходи на вещите лица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във