Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Казусът "Бисеров" съвсем се заплете

Има само два органа в държавата, за които бившият заместник-председател на парламента и висш функционер на ДПС Христо Бисеров е виновен до доказване на противното: НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Тези два органа могат да са мощен инструмент в ръцете на държавата, които буквално да стъжнят живота му. Пък и не само на него, но и на всеки друг, който разполага с пари, чийто произход не може да докаже.

Бисеров вече попадна на мушката на КОНПИ. В началото на миналата седмица Софийският градски съд наложи запор и възбрани на имущество за над 1 555 883 лв., собственост на Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков. В списъка на вещите и имотите, върху които се посяга, има къща в София, кола, плюс девет банкови сметки, собственост на Бисеров,  апартамент в столицата, вила в Долна баня и дялове в пет търговски дружества на Главинков.

За първи път под запор са поставени и банкови сметки в Швейцария - благодарение на Луганската конвенция, която урежда признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в отношенията между държавите членки на ЕС и Швейцария.

Оттук нататък Бисеров и Главинков имат две седмици срок да декларират пред КОНПИ произхода на средствата, с които разполагат. А ако не успеят да докажат, че са спечелили с честен труд всичко, което имат, ги чака дело за конфискация.

До края на юли КОНПИ трябва да внесе иск за отнемането на имуществото им в Софийския градски съд. В сряда (29 април) председателят на КОНПИ Пламен Георгиев обяви, че исковете за конфискация може да са на стойност над 7 млн. лв. - в такъв размер били паричните и имуществени "потоци", засечени при проверка на комисията.

Съдебното дело за конфискация няма нищо общо с наказателното дело, което ще се води от прокуратурата. В наказателния процес обвинението ще доказва тезата си и вината на Бисеров за престъпленията, в които е обвинен. Докато в гражданския - за конфискацията, тежестта на доказване е "обърната" и Бисеров и Главинков ще трябва да убеждават съда, че имат имущество с напълно законен произход.

Това са две паралелни и съвършено различни съдебни производства, които ще текат едновременно, но без връзка едно с друго. Поне така излиза, като се чете законът. Но не е съвсем така. Защото казусът "Бисеров" може да се окаже един от първите, които ще сложат на масата един огромен проблем: има дупка в законодателството, която може да струва милиони на държавата, разбира се, след като я осъдят поне няколко пъти в Страсбург.

Да припомним, че Законът за гражданската конфискация бе изцяло променен през 2012 г. и делата, които се водят по новата уредба, едва сега започват. Основната разлика, която засяга казуса "Бисеров", е, че в стария закон конфискация се правеше след влизане на присъдата в сила. А по новия - процедурата започва веднага, след като се повдигне обвинение от прокуратурата. Разлика, която обаче е много съществена.

Бедата е, че никъде в закона не е записано какво се случва, ако човекът, чието имущество КОНПИ първо запорира, а после и отнеме, в крайна сметка бъде оправдан от съда по наказателното дело. А в случая с Бисеров е напълно възможно това да се случи поне по част от повдигнатите му обвинения, макар и след пет-шест или десет години - колкото знаем, че траят такива дела. Какво ще прави тогава държавата, ако междувременно гражданското дело вече е приключило и имуществото му е вече отнето? Не знаем, защото в закона не пише. Няма и съдебна практика, защото той тепърва започва да се прилага.

Налага се да обясним, че според сегашния закон производство за конфискация срещу който и да било гражданин може да се образува само при наличието на три предпоставки, които трябва да са налице едновременно. Първата е да има повдигнато обвинение за престъпление по изрично посочени текстове в Наказателния кодекс (пране на пари, данъчни престъпления, наркотици, трафик на хора и др.). Втората - този човек да разполага с имущество, за което не може да се установи законен източник и това позволява да се направи "обосновано предположение", че е незаконно придобито. И третата - това "несъответствие" между доказания доход и и незаконното имущество да е на стойност над 250 000 лева.

При оправдателна присъда обаче отпада една от задължителните предпоставки за започване на производството - вече няма налично обвинение. Но процедура за прекратяване на делото или за връщане на отнетото - няма.

Очевидно законодателят е смятал, че след като е налице незаконно придобито имущество, то трябва да се отнеме и установяването на разлика между доходи и придобивки е достатъчно за това. В подкрепа на тази логика е и предвидената възможност производства за конфискация да се водят дори за престъпления, покрити с давност, амнистия или при прекратени наказателни производства, защото извършителят на престъплението е умрял. Тогава на мушка застават наследниците му.

Само че такъв закон вече имаше по Татово време - това беше прословутата Глава Трета от Закона за собствеността на гражданите. Благодарение на тази "глава" държавата можеше да наказва жестоко всякакво имущество, което не съответстваше на дохода. Само че най-честите жертви на закона се оказваха  шивачки, които шиеха абитуриентски рокли на частно, или дребни занаятчии, развиващи забранения през соца "частен бизнес". До кой знае каква обществена справедливост така и не се стигна.

Освен това, ако ще е достатъчно само да е незаконно имуществото, за да бъде отнето - защо е нужно тогава задължително да е налице и обвинение, при това само за определени престъпления, за да се задейства КОНПИ и да иска конфискация? Да го прави наред, по "домова книга", както се казва - има купища бивши и настоящи депутати, министри и шефове на агенции, които карат джипове и живеят в палати, които по никакъв начин не могат да обяснят със скромните си заплати.

Като за капак - има и друг закон, който урежда незаконните доходи и начина държавата да си прибере дължимото от тях: Данъчноосигурителният процесуален кодекс. Логиката на този закон обаче е съвършено различна - държавата не конфискува имуществото на хората, укрили доходи и данъците върху тях, а само облага укрития доход (виж карето вляво). Как тогава държавата ще обясни защо третира по различен начин двама души, които по същество са извършили едно и също: укрили са доходи, след като и двамата в крайна сметка са невинни в очите на закона - единият никога не е бил обвиняван в престъпление, а другият е оправдан за него. Защо от единия държавата ще вземе имуществото, а от другия - само данък?

Очевидно въпросите и противоречията в логиката на закона, които впрочем противоречат и на купища международни актове, тепърва ще пораждат съдебни процеси у нас и в Страсбург. И никой няма да се учуди, ако точно с казуси "Бисеров" стигнем дотам...

 

Семейни сделки
Според председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев, огромните суми, преминали през сметките на Бисеров и сина му, са с  неустановен произход. През седмицата той информира за две сделки, които явно са се набили в очите му от проверката на имуществото на фамилията "Бисерови". Те са свързани с имот в Долна баня, придобит от Главинков, и акции в "Инниммо Солар".  Първоначално бил закупен поземлен имот в Долна баня за 145 000 лева.  Върху него с 300 000 лв. е построена къща. Впечатляващ за Георгиев бил начинът, по който са осигурени парите за строежа: теглен е кредит, който е бил погасен предсрочно, в рамките само на една година. А средствата за погасяването на кредита пък са дошли от сделка с акции в "Инниммо Солар", извършена от съпругата на Бисеров - Мария и сина й Ивайло Главинков. На 17 февруари 2010 г. те закупили общо 50 000 акции от дружеството по номиналната им стойност от 1 лв., четири месеца по-късно ги продали на японския консорциум "Тошиба корпорейшън" общо за 1 700 000 лева. С част от тези пари погасили кредита за къщата. Сделката била странна обаче, защото година по-късно японската фирма продала отново акциите, само че пак по номиналната им стойност - 1 лев. И част от тези акции отново попаднали в дружества, свързани с Главинков.

Тези скокове в цените на акциите са необясними, твърди шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Според него това е класическа схема, много приличаща на пране на пари - макар не в смисъла, който Наказателният кодекс влага в това понятие. Схемата се ползвала масово, включително и от т. нар. братя Галеви, допълни Георгиев.

Дали е така и дали в сделките на Бисерови има нещо противозаконно, или дори само укоримо обаче тепърва ще каже съдът. Засега са факт само наложените запори и възбрани върху личното им имущество, банковите сметки и дяловете в търговски дружества.

 

 

Процедури

Другата процедура, заради която не само "обвиняемият Бисеров", а и всеки необяснимо богат политик, магистрат или висш държавен чиновник би трябвало да не може да заспива от страх, е уредена в няколко текста на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Става дума за т. нар. "ревизии при особени случаи", които данъчните от години правят, но тихомълком. Не само заради данъчната тайна, а и защото по правило под ударите им попадат дребни риби, но не и тези, които бодат очите на хората с луксозния си начин на живот - държавният елит. Затова си има обяснение и то не е само в политическия натиск върху данъчните - просто управленците отдавна са намерили цаката на закона. Затова лъскавите джипове, които карат депутатите, по правило са "на приятели", а свръхскъпите "магистратски" вили край морето при проверка в Имотния регистър най-често излизат собственост на фирми.

Текстът на чл.122, ал.1, т.7 в ДОПК позволява на данъчните да облагат с данък всеки гражданин, чиито декларирани доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Органите по приходите могат да правят проверки и да налагат такъв данък както на юридически лица, така и на обикновени граждани - т.е. на всеки, който не може да обясни произхода на парите, които харчи.

При проверките, които правят, служителите на НАП, събират буквално всичко, до което могат да се доберат като информация, за да определят с какво разполага съответният субект: какво работи, какво имущество има, какви са банковите му сметки и колко пари има в тях, цените на сключваните за години назад сделки, направените разходи за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина и куп още други данни. Важен е обаче резултатът: ако стойността на имуществото и разходите съществено превишават размера на декларираните доходи - върху разликата се начислява данък, съставя се ревизионен акт и ако последва отказ да се плати доброволно, се пристъпва към принудително събиране на задължението.

Най-важното е, че и в този случай я няма прословутата "презумпция за невиновност" - констатациите в акта се считат за напълно достоверни, а този, който трябва да доказва, че парите му са законни и нищо не дължи на държавата, е обложеният субект.

До момента обаче не е станало известно срещу Бисеров да е образувано такова производство.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във