Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кибернетично

Тази седмица се изпълних със закономерна гордост, когато разбрах че българското правителство е получило поздравления за ангажираността си към проблемите на киберсигурността. Потупването по рамото се е случило на международна конференция в Лондон за безопасно и свободно киберпространство, в която участва и вътрешният министър Цветан Цветанов.


Признавам си, че в първия момент се изненадах от лекотата, с която МВР-шефът превключи, и от страната на Дочоолу и Гочоолу се изстреля в ноосферата. Замислих се и стигнах до извода, че това му се отдава. Например трябваше му по-малко от месец, за да смени амплоато си на министър с това на шеф на предизборен щаб.


Друг е въпросът как Цветановата пълна промяна се отрази на самите избори. Ако съдим по броя на заведените досъдебни производства за купуване на гласове, алъш-веришът на Алековите герои е вървял с пълна пара, напук на предприетите мерки за сигурност и за честни избори.


Да се върнем обаче на въпроса за сигурността и спокойствието на народа. Изборите идват и си отиват, Дочоолу и Гочоолу се прибират на топло сред страниците на Алековите фейлетони до следващия вот. А избирателите остават.


В името на спокойствието им властта прави всичко. Даже мъдри закони за създаване на доброволни отряди за обществена безопасност. При това положение не виждам какво му пречи на МВР-шефа да литне из необятните простори на ноосферата. Да въведе правила, да наложи ред, да опази сигурността й.


Далеч преди да се роди метафорическата абстракция, наречена виртуална реалност, в която политическият ни елит се рее, избирателят обаче е рекъл: всичко Мара втасала, само не се сресала...


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във