Параграф22 Weekly

§22 Анализи

КИЛЪРЪТ - В ЧУЖБИНА, ПОРЪЧИТЕЛЯТ - В ГРОБА

Точно три години бяха необходими на Темида, за да се произнесе най-сетне по едно от най-наглите и кървави убийства в Благоевград, потресло с жестокостта си цяло Пиринско. Окръжният съд в областния център обаче произнесе присъдата в отсъствие на извършителя и може би поради тази причина в условията на... леко информационно затъмнение.
В средата на месец юни Росен Медарски от дупнишкото село Мурсалево бе признат за виновен за убийството на благоевградчанина Иван Бояджиев и получи наказание от доживотен затвор за деянието си. Петчленен съдебен състав на Окръжен съд - Благоевград, председателстван от съдия Иво Харамлийски, вписа в решението си, че Медарски ще трябва да заплати и 200 000 лв. кръвнина на близките на Бояджиев.
В началото на юли, петнадесет дни след решението, когато изтече и законният срок за обжалване на присъдата, се оказа, че протест от чиято и да е страна не е направен, заявиха от Окръжна прокуратура в Благоевград.
Подсъдимият така и не се изправи пред благоевградските орли на правосъдието, защото от около година Росен Медарски сякаш потъна вдън земя, изчезвайки от погледите на познати и близки.
Според официалните полицейски бюлетини от 18 юли 2007 г. Медарски е обявен за международно издирване, на негово име има издадена Европейска заповед за арест, както и пълният набор от мерки, целящи задържането му. В Благоевград обаче се говори, че той или е в Италия, изведен от брат си, или вече не е между живите.
Обвинението е по следствено дело № 564/2006 г. по описа на Окръжна следствена служба - Благоевград, срещу Росен Василев Медарски за извършено престъпление по чл.116, ал.1 от НК. Според прокуратурата Медарски, в съучастие с Георги Димитров Тодоров - Голямата Гурва, са извършили умишлено убийство на Иван Радославов Бояджиев с користна цел, с особена жестокост и по начин, опасен за живота на мнозина - чрез прострелване с 6 броя изстрели в жертвата.
Делото срещу двамата се води до 2006 г., когато след смъртта на Голямата Гурва подсъдим по случая остана единствено Медарски.
История с предистория
Всичко започва съвсем невинно, както изглеждат повечето пиянски истории. След полунощ на 1 срещу 2 октомври 2004 г., след рожден ден, Димитрий Тодоров - Малката Гурва, и неговите авери се натоварват в едно БМВ и се отправят към профилакториума в с. Огняново, Гоцеделчевско, за да си допият.
Тайфата излъчва като най-малко пиян Иван Бояджиев, който сяда зад волана на колата. На предната дясна седалка е Малката Гурва, а останалите трима се сместват отзад с няколко галона бира.
С каква скорост се е движел автомобилът към заветната цел може само да се гадае. При разклона за гоцеделчевското с. Буково беемвето обаче помита мантинелата и от петметрова височина се забива в крайпътното дере.
От удара на място загиват Димитрий Тодоров и Мирослав Костов - Мичо, племенник на друг небезизвестен благоевградски бандит Цветан Костов - Буята.
Останалите в колата: Иван Бояджиев, Емил Марков и Георги Кузманов, оцеляват по чудо. Тримата са спасени от група строители, които призори ги откарват в болницата в Гоце Делчев. Труповете на Малката Гурва и на Мичо са извадени по-късно през деня, след като пожарникари отварят като консерва с флекс намачканата кола.
В най-тежко състояние - с открита черепна травма и с мозъчен оток, е Георги Кузманов, който още на 3 октомври 2004 г. е транспортиран в Пирогов. Вторият ранен - Емил Марков-Маймунката, се разминава с два счупени поясни прешлена и няколко дни след инцидента е преместен за лечение в благоевградската болница. Колкото до Иван Бояджиев, той излиза от катастрофата само с гръдна травма и белодробен оток. Оказва се обаче, че неговият проблем е друг и е достатъчно смъртоносен.
Оживял, но обречен
От свои хора в полицията Голямата Гурва веднага разбира, че именно Бояджиев е шофирал фаталното беемве. Това е достатъчен за него мотив да издаде ... смъртна присъда заради убийството на сина му. На 6 август 2005 г. смъртта настига оживелия, но обречен Иван Бояджиев.
В типично мафиотски стил той е разстрелян от упор с шест куршума, докато е зад волана на лек автомобил Опел Вектра. Екзекуцията е извършена между два и три часа след полунощ, под проливен дъжд.
Първият полицейски екип пристига на местопроизшествието три часа по-късно, а първоначалният оглед е повече от безполезен. Колата е спряна по диагонал на улицата, гилзи от оръжието на местопрестъплението не са открити, а дъждът е заличил всички горещи следи на килърите.
След неколкомесечна работа, в края на септември 2005 г., благоевградските криминалисти задържат Росен Медарски, който е обявен за физическия убиец на Иван Бояджиев. Мурсалевчанинът обаче категорично отрича да има нещо общо с екзекуцията на Бояджиев и обяснява, че тя е извършена от Николай Гълъбов - Гълъбето от с. Усойка. От страх за живота си обаче Медарски иска от ченгетата и следователя по делото да го приберат на топло, а Благоевградският окръжен съд удовлетворява молбата му и го оставя зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
От информационния масив на благоевградската дирекция на полицията става ясно, че Росен Медарски е престъпник с богата биография и зад гърба си има десет присъди за кражби, рекет и незаконно притежание на боеприпаси. През февруари 2005 г. той излиза от Софийския централен затвор, където е излежал последното си наказание.
Според документите, събрани по случая, Медарски сам потърсил бащата на Малката Гурва, като му поискал 10 000 лв., за да приведе в изпълнение смъртната присъда на Иван Бояджиев. Мотивът му бил, че познавал жертвата Бояджиев, с когото били от едно и също село. Току-що излязъл от затвора, в нощта на убийството Медарски примамил Бояджиев с обещание да го води в Бараково, където ги чакали момичета и щур купон. След което го ликвидирал, категорични са криминалистите.
Малко след разстрела на Иван Бояджиев, Медарски и приятелят му Николай Гълъбов - Гълъбето, който присъствал на всички срещи между килъра и Гурвата и бил наясно с мократа поръчка, отиват на събор в с. Мурсалево, за да си спретнат алиби. И не само се появяват на събора, но и дори си бъбрят един час дружески с полицаите от РПУ - Благоевград, пратени да охраняват реда на общоселското мероприятие.
Още на следващия ден Росен Медарски пристига в Благоевград да си търси обещаните за убийството пари. Голямата Гурва го връща с думите: Когато го видя, тогава ще повярвам. Двайсет и четири часа по-късно Медарски носи на поръчителя си като доказателство вестниците, описали в детайли кървавото престъпление. Отмъстеният баща му брои 200 евро на ръка и му купува лека кола. За него случаят приключва!
Процесът
По време на делото по случая бяха разпитани десетки свидетели и изчетени томове със записи, направени със специални разузнавателни средства. Част от свидетелите бяха разпитвани при закрити врата по тяхно желание, тъй като се страхуваха, че някой ден Медарски може да се върне в България и да ги ликвидира.
На 10 октомври 2005 г. Георги Тодоров-Гурвата бе арестуван като поръчител на екзекуцията на Иван Бояджиев. Няколко дни по-късно обаче той бе освободен. Мотивите на съда бяха, че Гурвата е в много тежко здравословно състояние заради разяждащата го цироза, а и пистолетът, с който бил застрелян Бояджиев, така и не бе открит.
Пред служебния си адвокат тогава Медарски възстановява историята от своята гледна точка. През лятото на 2005 г. приютих в дома си Николай Гълъбов-Гълъбето от с. Усойка, за да ми помогне при ремонта на моя камион. Една вечер Гълъбов се върна с пари и пистолет Макаров със заглушител. Каза, че те му били дадени от Гурвата, за да свърши една работа. Гълъбов изпробва пистолета, като стреля в тавана на къщата ми в Мурсалево, но така и не ми обясни за какво точно му е пистолетът. А на 5 срещу 6 август, докато празнувахме на събора в Мурсалево, Гълъбов изчезна за няколко часа..., твърди пред защитника си Медарски.
От своя страна по време на разпитите Николай Гълъбов разказва почти същата история, само че в нея главен герой е Росен Медарски. Водени от показанията на двамата, ченгетата откриват дори и куршума, забит в тавана на къщата на Медарски, а гилзата намират в септичната яма.
Според експертизата, направена в Научния институт по криминалистика и криминология към МВР, оловото от тавана и куршумите, извадени от трупа на Иван Бояджиев, са изстреляни от един и същи пистолет...
Въпреки липсващото оръжие на покушението и противоречията в показанията историята на кървавата вендета, поръчана от Голямата Гурва заради смъртта на сина му Димитрий, вече е в съдебните архиви. Осъденият стрелец е в неизвестност, а поръчителят Голямата Гурва от две години следи процеса от онзи свят, след като на 16 юли 2006 г. се спомина мирно в леглото си от цироза. Една история с няколко трупа, мафиотски привкус и отворен финал...

Facebook logo
Бъдете с нас и във