Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Клането Борилски - евротест за съда

Деветгодишната съдебна сага около свирепото убийство на българския студент Мартин Борилски в Париж през лятото на 2000 г., и по-точно произнесените по това дело оправдателни присъди на двамата подсъдими на две инстанции, все повече се превръща в нещо като тест за качеството на българската съдебна система.
Нека припомним, че 24-годишният студент по право бе открит потънал в кръв, с множество рани по тялото и с разбит череп на 20 юли 2000 г. в квартирата му на ул. Льокурб 74 във френската столица. Борилски бил с вързани китки, а локвата кръв се е разляла от леглото му до банята. По-късно аутопсията ще открие следи от 93 удара с нож в областта на гърдите, корема, главата и ръцете. Това показва, че жертвата напразно се е опитвала да се защитава, преди да й разбият черепа с гира. До трупа е намерен изцапан с кръв панталон, по който са намерени следи от мъжка ДНК.
Тезата за убийство с цел грабеж е отхвърлена веднага
тъй като кредитната карта на Борилски е открита в един от джобовете на панталона му. Освен това убийците, изглежда, са се познавали с жертвата, тъй като вратата не е разбита. Според статия във в.Монд Мартин Борилски е бил за пример по не един критерий. Пристигнал във Франция през 1995-а, Борилски е брилянтен студент по право в Сорбоната, а пет години по-късно е взел с отличие магистратура и току-що е назначен в една от най-престижните американски адвокатски кантори във френската столица. Според публикации в тукашната преса българинът е бил добър спортист, имал е приятелка и никой не знае да е имал врагове.
Френските криминалисти изземват голямо количество веществени доказателства - чужди косми, намерени в двете ръце на убития, а също и миниатюрни частици от кожа изпод ноктите му, дънки с кръв по тях, бежов панталон с окървавен колан и пр. Установено е, че някой е водил разговор от мобилния телефон на Борилски след смъртта на студента, за която се предполага, че е настъпила около полунощ на 17-и срещу 18 юли. От веществените доказателства французите успяват да изолират три различни ДНК. Едната е на Борилски, а другите 2 - на неизвестните му гости, които не е изключено да са и неговите убийци.
След отсяването на възможните заподозрени събраните улики отвеждат детективите до двама сънародници на убития - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Георги и Мартин били приятели още от френската гимназия във Варна, която завършили, а през 1999 г. Желязков също заминал да учи в Париж, където вече бил Мартин. Там двамата се срещали редовно. Според разследващите ДНК, открито върху дрехите на убития и на двамата заподозрени, съвпада, а ДНК на Желязков е извлечено и изпод нокъта на една от ръцете на жертвата.
За привличането на двамата българи като обвиняеми роля изиграват и показанията на съседка на убития, която разказала, че два дни преди Мартин да бъде открит мъртъв, около 20.00 ч. на 17 юли чула някакъв шум от квартирата му и излязла да види какво става. Когато отворила вратата на апартамента си, видяла в коридора двама непознати мъже, чието физическо описание било близко до това на Желязков и Стоичков.
Въпреки че френските криминалисти сравнително бързо (за нашите темпове) разкриват евентуалните извършители, у нас минават три години, докато се стигне до съд. А след петгодишна съдебна сага (заради множество експертизи и разпити по делегация) и след 20 заседания двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков са оправдани на две инстанции.
Оправдателната присъда на първа инстанция се чу на 28 март 2008 година
Произнесе я Шуменският окръжен съд. Делото трябваше да се гледа във Варна, откъдето са жертвата и предполагаемите извършители. Но то бе разпределено на Шуменския окръжен съд след международен скандал и след като всички варненски прокурори и съдии си направиха отвод. Поводът бе, че бащата на заподозрения - Борислав Желязков, е бивш заместник-шеф на варненското следствие, а сега е сред най-известните адвокати в града.
Междувременно, докато е подсъдим за убийство и има европейска заповед за арест, синът на Желязков Георги завършва право във Варненския свободен университет. От 2005 г. той вече е правоспособен адвокат, който в момента работи в кантората на баща си след стаж, прекаран в Окръжния съд във Варна, където би трябвало да се появи в друго качество.
Шокът от оправдателната присъда на първа инстанция бе последван от втори шок - на 21 януари тази година, когато и Апелативният съд във Велико Търново потвърди решението на шуменските си колеги. Според прокурора Борис Миновски търновските магистрати са игнорирали заключенията на множество изготвени експертизи на веществени доказателства в досъдебното производство, както и експертизите по ДНК-профилиране на българските досъдебни органи.
Експертни заключения твърдят, че ДНК на Жeлязков е установена в зоната на бежовия панталон и черния пуловер, а спрямо Стоичков - в зоната на триене на джинсите. След като тези дрехи принадлежат на подсъдимите и телесните секрети по тях са техни, а и след като по тези дрехи имало следи от кръвта на пострадалия, то авторството на убийството било доказано по несъмнен начин, смятат експертите. Налице било смесване на кръвта на Борилски с тази на двамата подсъдими, което, според прокурора, също налага този извод. Според Миновски, когато е оправдал подсъдимите, първоинстанционният съд е дал вяра само и единствено на техните обяснения. Какви са те?
Според показанията им, които са залегнали в мотивите на Търновския апелативен съд Георги Желязков и Стоян Стоичков признават, че са пребивавали в квартирата на Борилски на ул. Льокурб. Заедно с тях обаче е
имало и неколцина непознати французи и именно те наръгали Мартин
Между костюмираните (както са наречени французите) и Борилски възникнал спор, който преминал в кървава схватка. Единият от франсетата извадил нож, нахвърлил се към Мартин, но залитайки към него, порязал ръката на Георги, който - според описанието на Стоичков, се опитал да спаси Борилски.
В разгара на екшъна тарторът на французите изгонил българите с думите: Излезте и да ви няма тук!, твърди пред съдиите Желязков. Според версията на подсъдимите, макар и облян в кръв, приятелят им е бил жив, когато те са напуснали полесражението - точно в 21.02 часа. В картината на сбиването има толкова конкретика, че цялата тази събитийност не може да бъде измислена като защитна позиция, пише в решението на апелативния съд.
В материалите по делото е записано, че смъртта на Борилски е настъпила към 0.30 часа. На тази база съдията-докладчик от Търновския апелативен съд Здравко Трифонов в крайна сметка потвърждава по същество решението на шуменските се колеги. А именно, че двамата младежи не са извършители на садистичното деяние, тъй като по време на настъпването на смъртта са пътували във влака за Монпелие. За това свидетелствала и наложена глоба за пътуване без билет.
Освен това защитната версия на подсъдимите подкрепят и показанията на обитател на сградата на ул. Льокурб 74. Според казаното от французина с инициали П. М, живеещ на етажа над Борилски, когато се прибирал в сградата на 18 срещу 19.07.2000 г. (след полунощ)
чул мъжки глас да казва, но на френски: Не прави това
Както шуменските, така и великотърновските магистрати не смятат, че ДНК-то на Желязков, открито по жертвата, а също извлечено от кръвна проба изпод ноктите й, множеството експертизи, включително и картографска, както и разпитите на свидетели са достатъчни, за да бъдат осъдени като извършители на садистичното деяние Георги Желязков и Стоичков.
В своята пледоария адвокат Петър Величков (който представлява в съда майката на убития студент Иванка Въчева) заявява, че Шуменският окръжен съд изгражда своята присъда изцяло върху разработената защитна версия от двамата подсъдими. Според защитника обаче тази версия издиша, тъй като при първия разпит единият от подсъдимите казва, че за последен път е виждал жертвата два месеца преди датата на убийството. И това е записано черно на бяло, твърди Величков.
И нещо друго буди съмнение в защитната версия, лансирана от подсъдимите. Ако наистина е вярно, че нещата са се развили така, както обясняват те, защо след като са приятели, не са се обадили да уведомят близките на Борилски? И то повече от 15-20 дни, пита се адвокатът Петър Величков.
Иванка Вълчева, майка на зверски убития младеж, е решена да се бори докрай. Твърдо съм решена да търся правата си пред международните институции, казва тя. На нейна страна е и посланикът на Франция Етиен Дьо Понсен. Още на 22 януари, ден след произнасянето на оправдателната присъда в Търново, френското посолство изрази голямо учудване и неразбиране. Миналата година по време на посещението си в София и френският министър на правосъдието Рашида Дати също живо се е интересувала докъде е стигнало делото Борилски.
Ако се съди по досегашните му темпове, госпожата има да почака. Предстои присъдата да бъде обжалвана в рамките на един месец от нейното произнасяне от апелативния съд пред Върховния касационен съд (ВКС). Ако бъде отменена, цялата тромава съдебна процедура се повтаря наново. Междувременно всеки момент във Франция започва паралелен процес, който може да приключи и преди нашата Темида да се натутка.

КАРЕ
Българските магистрати трябва да се ангажират активно в борбата с корупцията. Това каза министърът на правосъдието на Франция Рашида Дати, която изнесе лекция за обучението на магистрати в Националния институт по правосъдието при визитата й на 8 септември 2008 г. в София. По думите на френския правосъден министър магистратите трябва да бъдат гарант за развитието на демократичното общество и за защита на сигурността и свободата на личността.
Случаят Борилски доказва, че има трудности във функционирането на българското правосъдие и държава. Френската полиция е представила точни доказателства на своите колеги и фактът, че няма осъдителна присъда, няма затвор и това става в изключително дълъг период от време, го потвърждава. На какво се дължат тези трудности? Може да са проблеми в законодателството, в процесуалния кодекс, той да е много благоприятен за подсъдимите. Може да има проблеми с корупцията, свързани със страх, която би могла да обясни в някои случаи забавянето, а и самите странни съдебни решения, които се прилагат. Знаете, че Европейският съюз чака примери на конкретни присъди над престъпници, над корумпирани личности, които да бъдат арестувани, съдени и осъдени. В момента няма конкретни случаи, които да покажат напредък в това отношение...Това пък заяви френският посланик Етиен Дьо Понсен в ефира на Дарик на 1 февруари 2009 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във