Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Класифицираната одисея на вицепремиера Дянков

Близо две години след като вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков разгласи от парламентарната трибуна данни за наличието на таен договор за депозиране на 1 млрд. лв. от фискалния резерв в търговски банки, предстои да узнаем извършил ли е престъпление. В четвъртък (21 юли) говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска каза пред \Параграф 22\, че дългоочакваната експертиза по воденото по случая досъдебно производство срещу неизвестен извършител, член на Министерския съвет, е изготвена. Още следващата седмица би следвало тя да бъде прочетена от наблюдаващия прокурор Десислава Кайнакчиева, която се връща от отпуск в понеделник. Ако прецени, че експертизата е изчерпателна и изяснява казуса, Кайнакчиева трябва да повдигне обвинение или да прекрати делото. Възможен е обаче и друг често срещан в подобни \деликатни\ производства вариант - да се назначи нова експертиза, която да отложи окончателното произнасяне на прокуратурата за неопределено време.
По всичко досега личи, че разследването за изтичане на държавна тайна, в което основен заподозрян е вицепремиерът Дянков, следва плътно не толкова правилата в Наказателно-процесуалния кодекс, колкото политическата конюнктура. То надхвърля вече с осем месеца срока, подсказан от самата градска прокуратура. Още през октомври 2010 година оттам изразиха очаквания досъдебното производство да приключи до месец. Малко по-късно говорителят й Маргарита Немска побърза да пресече очакванията, че това ще стане с повдигането на обвинение срещу финансовия министър.
След поредната медийна спекулация, че привличането на вицепремиера като обвиняем изглежда неизбежно, Немска бе принудена да конкретизира, че \Дянков засега дори не е свидетел, а още по-малко към момента се предвижда да му бъде повдигнато обвинение по досъдебното производство за разгласяване на класифицирана информация\. По това производство били разпитани 15 свидетели, но вицепремиерът не бил сред тях. Вероятността за повдигане на обвинение срещу него Немска описа така:
\Бъдещи несигурни събития
прокуратурата не коментира\.
При все това изглеждаше, че процесуално-следствените действия следват своя логичен ход. В средата на октомври Дянков все пак беше разпитан като свидетел. А назначената експертиза, която трябваше да установи дали информацията, оповестена от него, е класифицирана или не, беше обещана за ноември. Тя беше възложена на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) и трябваше да установи дали изнесената от Дянков информация е правилно засекретена. Твърде странна задача с оглед първоначалното твърдение на финансовия министър, че договорът е декласифициран и не представлява държавна тайна. Малко по-късно същият договор се оказа обаче в секретното деловодство на парламента.
Изглежда, в търсенето на кусури в правилността на засекретяването е шансът на Дянков. Прокурорската проверка вече беше установила, че той е разсекретил един документ от преписката на споразумението - предложението на Орешарски за сключването му. При разпита си вицепремиерът се оказа подготвен - заблудил се, че с декласифицирането на част от преписката се разсекретявали и останалите документи в нея. Обяснение, което изключва наистина умисъла, но потвърждава извършването на деянието. Според прокуратурата не е възможно с декласифицирането на отделни документи да бъде свален грифът от цялата секретна преписка, защото в основата на класифицирането й стои грифът върху самото споразумение с БНБ. А той може да се свали само с общо решение на БНБ и Министерския съвет.
Да се търси по-нататък дефект в начина на засекретяване, и то от страна на държавното обвинение, означава само едно - да се прибегне до
абсурдни юридически трикове
за да излезе Дянков сух от кашата, която сам забърка. Абсурдът е в това, че защитната теза на адвокатите, които го консултират, няма как да не е обратна на признаваното от самия него. За да се избяга и от обвинението за престъпление по непредпазливост, трябва да бъде доказано, че цялата преписка е била толкова незабележимо засекретена, че вицепремиерът не е можел да знае за нейната секретност. Или пък че е била засекретена след неговото искане за разсекретяването й. Гимнастики, които се разминават както със здравия разум, така и с твърдяното от Дянков.
Че прокуратурата действа като адвокат на финансовия министър, личи от действията й във връзка с назначената от нея експертиза. В поредицата странни действия на обвинението изпъкна един от отправените към ДКСИ въпроси - дали оповестеното от Дянков споразумение изобщо е трябвало да бъде тайна информация. Обстоятелство, което е извън т. нар. съставомерност на деянието, тъй като документът или е секретен, или не е. Ако е, всеки трябва да се съобразява с това.
През март тази година пък градският прокурор Николай Кокинов призна, че тепърва ще се търси нов експерт. Неизвестно защо наблюдаващият прокурор освободил първия и поставил изискване следващият да е \специалист по финанси с поглед върху цялата банкова система и икономиката на страната\. Не че у нас няма достатъчно такива, като се имат предвид ежедневните излияния на десетки от тях в медиите. В случая обаче е абсолютно неразбираемо кому е нужна толкова всеобхватна квалификация, след като преценката за секретността на информацията не е предоставена на онзи, който иска да я ползва, а се онагледява със съответния гриф, начин на съхраняване и процедура за достъп до нея от онзи, който я засекретява. Кокинов отказа да коментира действията на колегата си с думите: \Това е преценка на наблюдаващия прокурор\. А изискването: самите експерти да имат право на достъп до класифицирана информация \изяде\ още няколко месеца в търсене на такива хора.
В крайна сметка всички, които побързаха да изтълкуват миналогодишната заявка на премиера Бойко Борисов да не цепи басма на Дянков при данни за извършено престъпление,
ще трябва още да почакат
\Ако е извършил нарушение, той ще си понесе своята отговорност, след като прокуратурата се произнесе. Ако обаче се върви в тази посока, трябва да се види кои са подстрекателите и по-точно той казал ли е истината. Да видим, ако е нарушил нещо, какво е нарушил и кои са виновниците това да го има. Надявам се на абсолютно обективната работа на прокуратурата и, както виждате, по никакъв начин не се месим дали е действащ, бивш или какъвто и да е министър или вицепремиер\, добави Борисов. Думи, от които става ясно, че премиерът цели да отбие удара от Дянков, а не да подсказва търсене на наказателна отговорност от Орешарски и Искров, тъй като за нарушение на разпоредбите за валутния борд не е отваряна дума. Никой не оспори и уверенията им, че плащания по споразумението не са правени, а то е имало предпазен характер с оглед настъпващата финансова криза.
Междувременно огънят срещу Дянков взе да се засилва от председателя на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова. При представянето на годишния отчет на комисията през април Маркова заяви, че \ДАНС би трябвало да помисли за ограничаване на достъпа до класифицирана информация на вицепремиера\. Същото мнение тя изрази и по отношение на експремиера Сергей Станишев, срещу когото бяха повдигнати обвинения за изгубени няколко доклада, които съдържат държавна тайна. Маркова поясни, че ДКСИ взема решение за отнемане на допуска на някого, когато срещу него има повдигнато обвинение. А понеже обвинение срещу Дянков няма, допускът му може да бъде ограничен само от ДАНС. В края на май шефката на ДКСИ направи още една крачка напред, казвайки, че очаква да има осъдителни присъди по дела за разгласяване на класифицирана информация. И че тези присъди ще имат предупредителен възпиращ ефект върху всички служители, които боравят с класифицирана информация.
Че това ще се случи на Дянков или Станишев, не е за вярване. Ако някой изгори, вероятно ще е редови служител, и то само ако не е от \нашите\. \Нищо не ни пречи да опазваме класифицираната си информация, освен ако ние самите не искаме да я опазваме\, твърди Цвета Маркова. И е права. Въпросът е обаче какво следва, ако някой, пък бил той и вицепремиер, реши, че не иска да я опазва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във