Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кобургът срещу България в Страсбург

Царят ще съди държавата в Страсбург, гърмят медиите цяла седмица. Симеон Сакскобургготски лично се обадил на премиера Бойко Борисов и го уведомил, че смята да заведе дело срещу България заради мораториума, според него неоснователно наложен в края на 2009 г. от Народното събрание. С него, както е известно, на Симеон и на сестра му Мария-Луиза беше отнето правото да се разпореждат със земи и имоти, върнати им или дадени им като обезщетение. Решението засяга експлоатационната и строителната дейност, както и действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на царските наследници.
Дали царят ще стане поредният гражданин, който ще съди България за погазените му граждански права, или е в ход активно мероприятие за манипулиране на обществеността с неясна още цел, е рано да се каже. Но т. нар. царска реституция, смятана с пълно право от целокупния български народ за мръсна приватизация, със сигурност е един от големите политически спектакли на новото време, които продължават да тровят чувството за справедливост и достойнство на българите. А и за суверенитет, защото суверенът на държавната власт уж е народът, а всичко около царските имоти се случи някак задкулисно и ако се съди по редица изказвания - и напук на волята на суверена.
Видимата част от
поредното действие на трагикомедията
е сама по себе си ясна. Симеон и хората около него вероятно са бесни от решението на Пловдивския окръжен съд, който отхвърли преди две седмици исковете му за собственост върху резиденция Кричим и върху 371.5 дка ниви около нея. Пловдивските съдии мотивират отказа си и с доводи, които обществеността отдавна повтаря.
Те са следните: че не поражда права прословутото решение №12/1998 г. на Конституционния съд, с което Наредбата-закон за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. беше обявена за противоконституционна. То действа еднократно, за да отмени конфискационния закон, но не признава правото на собственост на ищците и не създава правен ред за нейното възстановяване. Съдът казва обратното на твърденията на царските адвокати, че т. нар. Интендантство, на чието име са придобивани, е частната канцелария на царя. Интендантството може и да има функции на частна канцелария, коментират пловдивските съдии, но по същността си е държавно учреждение, разпоредител със средства от държавния бюджет, гласуван от Народното събрание. Правата, придобити от него, не са права за монарха като физическо лице, а за монарха като държавна институция, тъй като т. нар. цивилна листа на Н. В. Царя не е заплата за положен от него труд, а вид издръжка на монархическата институция. Независимо от факта, че интендантството на цивилната листа на Н. В. Царя е захранвано с отделно перо от това за двора, монархът и хората му са получавали тези бюджетните средства в качеството си на институция, а не на физически лица.
Докато в основата на спора не залегнат твърдо въпросите от кого, защо и за какво са давани средствата, препирните ще замъгляват истината. Парите са давани от държавния бюджет за издръжката на монархическата институция, защото тя е била част от структурата на държавното управление. Народното събрание не е имало механизъм да контролира тяхното изхарчване, но и със сигурност не ги е отпускало, за да си пазарува царят имоти. А след мерките срещу имуществото на Фердинанд заради вината му за националната катастрофа (след Първата световна война) купените уж лично за царя с продавателни записи и крепостни актове имоти започват спешно да бъдат преоформяни като придобити по давност с констативни нотариални актове на името на интендантството. Подвеждащи са и възраженията на днешните царедворци за характера на наредбата-закон от 1947 г. Твърдейки, че това не е всъщност закон, а конфискационен административен акт, понеже касае имуществото на отделно лице, те прокарват извода, че с отмяната й Конституционният съд възстановява положението до 1947 г., т. е. царят остава собственик на имотите и няма нужда от приемане на специален закон за тяхната реституция. Тук обаче отново се подминава съзнателно обстоятелството, че отнемайки царското имущество, тогавашният парламент е отнел имоти не от Симеон и от наследниците на бившите царе като физически лица, а от монархическата институция. На практика с този акт тогавашното Народно събрание не отнема личното имущество на царската фамилия, а прогласява ясно и категорично, че го смята поначало за държавно и не намира, че са възможни каквито и да било наследствени претенции към него.
Споровете са си спорове, но съдът потвърди тенденцията за
цялостна ревизия на царската реституция
набрала инерция с отказа на областния управител на Пловдив Тодор Петков да предаде Кричим на царското семейство през 1997 г. Симеон и Мария-Луиза обжалваха това решение и Административният съд в Пловдив клекна. Върховният административен съд обаче потвърди заповедта на Тодор Петков и за първи път стана ясно, че добрите години за царската реституция са си отишли. След като получи безпроблемно с актове на кметове и областни управители почти всички имоти, за които претендираше (резиденциите Врана, Царска Бистрица, Саръгьол и Ситняково и къща в град Баня, както и горски масиви в района на Самоков - Боровец и Бели Искър), Кобургът за първи път тръгна да води гражданско дело по общия исков ред, за да докаже собствеността си. И плати повече от 100 000 лв. държавна такса, без да броим адвокатските хонорари.
Няма да е изненада, ако царското семейство пусне жалба в Страсбург. След оттеглянето на Симеон като лидер на НДСВ новият му председател Христина Христова заплаши, че казусът може да стигне дотам, но първо ще бъдат изпратени сигнали до българския и до европейския омбудсман. Самият Симеон пък заяви на конгреса на НДСВ, че освобождавайки се от ангажимента да бъде политически лидер, той сам ще прецени как ще защитава своите интереси. Царедворци като ексдепутата Минчо Спасов продължават да размахват
заплахата Страсбург като дамоклев меч
и повтарят в заклинателски транс, че не трябва да се причинява това зло на държавата. А управляващите таят намеренията си, реагират с нищо неказващи изявления като това на правосъдния министър Маргарита Попова, че всеки има право да заведе иск срещу България и за това не са нужни уведомления по телефона.
А има какво да се каже - всички очакват политическа и юридическа оценка на царската реституция. Ако тя е честна, следва държава като България, в която всяка власт върши антидържавни по своята същност безумия, да бъде съдена до дупка, а обезщетенията по присъдата да са жестоки. И не само в полза на Симеон и Мария-Луиза, но и свързаните с жалбите на български граждани, които се оплакват от дискриминация заради разликата в начина, по който държавата третира царското семейство и всички останали българи с реституционни претенции. Царят и сестра му са признати от държавата за пълноправни собственици и пак тя им пречи да упражняват правото си. Доколко съдът в Страсбург изобщо ще разгледа законноста на царската реституция не се наемат да кажат дори запознати с практиката му юристи. ЕСПЧ приема, че ако държавата е признала някого за собственик, тя не може повече да игнорира това негово право. Решаващ е аргументът е, че гражданинът е предявил реституционните си претенциите пред компетентен държавен орган, оправомощен да се произнесе по тях, и всички нарушения на реституционната процедура са за нейна сметка. Пък тя да си търси отговорност от длъжностните лица, опорочили тази процедура.
Обаче у нас най-умрялата работа е търсенето на отговорност. А виновните се знаят. Срещу бивши областни управители като Олимпи Кътев и Гьока Хаджипетров, кметове, общински администрации и земеделски служби не е предприето нищо. А трябваше отдавна да станат обект на наказателни, административни и дисциплинарни санкции. Отделно никой от 12-те конституционни съдии, подписали се под решение 12/1998 г., не е понесъл отговорността си за това, че издава противоконституционно решение. Работата на Конституционния съд е да следи за съответствието на действащото законодателство с действащата конституция. А в това решение не само се обявява за противоконституционен закон, приет при действието на друга конституция, на която той съответства, но и закон, който няма действие към времето на преценката за неговото съответствие с конституцията. Повечето членове на съда още тогава се застраховаха с категоричното становище, че въз основа на това решение права не се възстановяват, но деликатно си затраяха за подготвената под личните указания на Кобурга операция по сезирането на съда от главния прокурор Иван Татарчев.
Каквато и каша да са забъркали обаче гореспоменатите,
ако има държава, тя ще си прибере своето
Регионалният министър Росен Плевнелиев вече заяви, че е готов с искове за Врана, Ситняково и Царска Бистрица. Ако съдът застане зад мотивите на пловдивските магистрати и удържи натиска на царското лоби - добре. Царската реституция може да бъде развалена и по пътя на наказателното преследване, ако прокуратурата докаже, че тя е осъществена въз основа на престъпни деяния, но това е по-скоро мираж.
Ако управляващите търсят справедливост, трябва да имат и план Б. Единият вариант е царските имоти да бъдат актувани отново като държавна собственост, пък Кобургът да доказва правата си в съда. Другият е приемане на нов закон, който да потвърди кратко и ясно, че имотите са на държавата. И в двата случая царедворците ще ревнат, че тези действия представляват нова конфискация, тъй царската фамилия е вече призната за собственик на шест имота. И последната дума ще има Страсбург, който Кобургът и без това се кани да сезира.
Шансовете там мнозина преценяват по аналогия със сходния казус с имотите на бившия гръцки крал Константин, конфискувани със закон през 1994 г. През 2002 г. Гърция беше осъдена да заплати за това 13.7 млн. евро. Но кралската фамилия търсеше обезщетение за 560 млн. евро. Съдът се мотивира, че нарушаването на правото на собственост е не в самото й отнемане, а в липсата на обезщетение. А българската държава има няколко предимства пред гръцката. В Гърция няма спор, че царските имоти са лична собственост на царя и семейството му, докато при нас те са собственост на интендантството. Гръцкият парламент усложни нещата с приемането на предходен закон през 1992 г., който обратно на конфискационния възстанови част от имуществото на бившия монарх. Ние поне такава беля не сме си турили на главата, защото имотите на Кобурга бяха връщани с административни актове на областни управители и кметове. Най-накрая имотите на българската монархия са с далеч по-ниска стойност от тези на гръцката. И няма капка съмнение, че българите ще преглътнат няколко милиона срещу удоволствието... да видят царя гол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във