Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Когато СРС удари, как ехото заглъхва...

Продължаващият скандал със специалните разузнавателни средства роди една-две добри и множество малоумни идеи как да бъде овладяна злоупотребата с информацията, придобита по този начин. Позитивни предложения например са на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, обявени миналата седмица след поредица от изслушвания на различни хора, свързани по някакъв начин със злободневната тема. Те могат да бъдат настолно помагало за ръководителите на държавата. А те, ако си признаят слабостите, бързо могат да наваксат с пропуснатото при управлението на разузнавателните средства.
Очевидна за целия народ е констатацията за порочната практика при прилагането им. Стана ясно, че слушането чрез т.нар. акаунт е широко използвано в ДАНС, но при осъществяването на подслушването не остава никаква следа за това кой конкретно го е извършил. По тази причина акаунтите би трябвало веднага да бъдат премахнати, още повече че никъде в Закона за СРС няма и едно изречение за подобно техническо решение.
И децата, родени в годините на СРС, вече са наясно, че прилагането на тези способи се мотивира с
алабализми и общи твърдения
Което означава, че способностите на органите на предварителното производство (МВР, прокуратура) да придобиват доказателства по друг начин, освен чрез СРС, са закърнели.
Третата очевидна истина, която изкристализира в скандала (въпреки че управляващите си правят оглушки), е, че информацията от подслушване не се използва единствено в рамките на конкретното досъдебно производство, а и за други цели, неописани в законите. Освен това информацията се докладва на висши ръководители на МВР и на ДАНС, вместо да се ползва единствено от екипите, които са я изискали.
Парламентаристите констатираха още, че процедурите и правилата за използването на СРС не са ясно разграничени - срещу тежка и организирана престъпност или за опазване на националната сигурност. Както написа комисията, това създава предпоставки за използване на информацията, придобита от СРС, за политически цели.
Не на последно място по важност е и констатацията на подкомисията, че защитата срещу изтичането на информация не е ефективна, което от своя страна пък не гарантира опазването на гражданските права.
Доколко вицепремиерът и вътрешен министър Цвета Цветанов внимателно и с разбиране е прочел заключенията на подкомисията, ще си проличи от мерките, които той като суверен на службите ще предложи.
Сигналите, които той дава засега, сочат, че изводите на депутатите се възприемат по-скоро емоционално, отколкото с разум. Например в сряда (9 февруари) МВР-шефът хвърли в общественото пространство истинска бомба, заявявайки, че служителите
от сектора за подслушване ще бъдат контролирани с... видеонаблюдение!
Коментирайки мерките за техническо обезпечаване на сигурността при работа с информация, постъпила чрез специални разузнавателни средства, Цветанов каза следното: За да се спре злоупотребата с данни или евентуално изтичане на информация, обособените стаи за прослушване на телефонни разговори ще бъдат с видеонаблюдение. А при тези, които боравят с пароли, когато бъде въведена паролата, да бъде сниман и към файла, който остава в архива - т.нар. lock-файла, да влезе и снимка на служителя, който е боравил с тая информация последен.
Любопитно е кое ще е звеното, което ще поеме ролята на пазвантин, дебнещ всяка стъпка на подслушвачите? Този контрол предполага някакъв вид секретност на придобитата информация, което пък от своя страна изисква правила и процедури за опазването й. Да не говорим, че резултатите от контрола трябва да се докладват на някого?! Ситуацията ще заприлича на притчата за цар Траян с магарешките уши и за бръснарчето, дето изкопало трап, за да извика вътре най-страшната тайна...
Идеята на Цветанов би се понравила на любителите на конспиративни теории, на хора с богато въображение и майстори на трилъри. Антиутопията 1984 обаче отдавна вече е факт, написана от Джордж Оруел още през 1948 г. - там концепцията за Големия брат е реализирана блестящо, макар и в името на високото художество. Ако вътрешният министър е чел книгата наскоро, явно нещо е пропуснал.
Друга негова идея, лансирана също в сряда (9 февруари), обаче е по-близо до реалността. МВР-шефът предложи промени в законовата уредба на СРС. Нормативната промяна, която трябва да бъде направена, е свързана с обезпечаване и даване на възможността всичко, което е свързано с прилагането на СРС-та, да отива на магнитен носител при съответния заявител и всеки един да може да си прослушва съответните разговори, обясни министърът.
Това предложение обаче е също толкова лицемерно, колкото и досега съществуващата практика. Досега информацията се сваля от специализираната дирекция Оперативни технически операции в МВР (СДОТО) и тя я отпраща към заявителя. А течове се появяваха именно от структурите потребители - да си припомним скандала около подслушването на заместник-шефа на ГДБОП Иван Иванов...
Идеята е лицемерна, защото
не води до персонализиране на отговорността
за теча, а напротив - разводнява я. И в случай че заявителите получават дискове с информацията, за да си я слушат сами, най-удобният виновен за евентуалното изтичане на секретни данни си остава СДОТО. В изказвания на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов вече се появиха индикации, че шамарите по случая с последните СРС ще изяде не някой друг, а звеното за подслушване в МВР.
Никой от тях обаче въобще не си отвори устата да обясни защо в информационна по същността си служба като ДАНС е било нужно да се извеждат акаунти и да се подслушват висши чиновници. Ето как е афиширана в публичното пространство самата агенция: Държавна агенция Национална сигурност е специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност. Агенцията е създадена, за да осигури ненамеса във вътрешните работи на българската държава от страна на външни фактори, да предоставя необходимата информация на висшите органи на държавна власт за провеждане на политиката по националната сигурност и вземане на решения в съответствие с националните интереси.
Нечута сякаш остана препоръката на подкомисията по контрол на СРС да се потърсят възможности специализираната структура за прилагане на спецсредства да излезе от рамките на МВР и да премине под управлението на Министерството на правосъдието. Идеята не е нова, но досега не беше подлагана на широко обсъждане. А осъществяването й има ред предимства. Създаването на самостоятелно звено към МП ще раздвижи застоялата кръв на МВР, на чиновете във вътрешното ведомство ще им се наложи да търсят кислород за борбата с престъпността в други оперативно-издирвателни способи. Това със сигурност ще се случи, ако се реализира и идеята прилагането на разузнавателни способи като
подслушване и видеонаблюдение да се обвърже с финансови нормативи
Главният прокурор Борис Велчев също видя смисъл в предложението да се извади СДОТО от структурата на МВР. Макар че според него стратегически по-правилното решение е да се организира безпристрастен контрол над СРС. Най-добрият начин за безпристрастност е или да се увеличи експертният потенциал на комисията, или това да бъде независим орган по подобие на бюрото за контрол на СРС, който съществуваше преди време, заяви в началото на седмицата Велчев.
СРС не е свещена крава, нито панацея, нито абсолютно зло, заяви в понеделник (7 февруари) обвинител №1 по време на национално съвещание на тема Практически проблеми при прилагане и използване на резултатите от специални разузнавателни средства. В обсъждането участваха председателите на апелативните, окръжните, военните съдилища и ръководството на ВКП. Изводът от семинара беше, че за три години разрешенията за специални разузнавателни средства са се увеличили тройно, като само за 2010 г. са дадени 15 946.
Изнесената статистика даде повод на вътрешния министър Цветан Цветанов отново да реагира емоционално, като прехвърли вината за голямата бройка на прокуратурата. Исканията на държавното обвинение за ползване на СРС са се увеличили след законодателните промени от 2008 г., когато беше дадена свобода на наблюдаващия прокурор сам да иска подслушване, изтъкна Цветанов. Но отново забрави да спомене, че той лично слага подписа си под всяко искане. Ясно защо - както е казал народът, който има крава - пие мляко...

КАРЕ
Парламентарната група на Коалиция за България е изпратила жалба до Софийската апелативна прокуратура по повод отказа на Софийската градска прокуратура да образува досъдебно производство срещу министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който прочете в Народното събрание информация от СРС-та. От пресцентъра на левицата уточниха в сряда (9 февруари), че отказът на прокуратурата е необоснован и незаконосъобразен.
Освен това БСП настоява да бъдат разсекретени стенограмите от заседанията на парламентарни комисии, в които са обсъждани контрабандата и използването на СРС-та. Червените поискаха и отстраняването на вътрешния министър Цветан Цветанов заради дълбоко порочните и напълно неприемливи практики, разкрити и посочени в анализите на парламентарната подкомисия и на съдебната власт. Изводите им потвърждават убеждението, че СРС-тата са се превърнали в зловещ инструмент, създаващ възможности за злоупотреба с тях, вкл. и за политически цели.
Депутатите от Синята коалиция също поискаха в сряда (9 февруари) оставката на вицепремиера Цветанов. Според тях вицепремиерът не е обезвредил върховете на мафията и е превърнал противодействието на престъпността и корупцията в медийни акции. Поради некомпетентност и лошо управление той губи битката с престъпността, допуснал е пробив в националната сигурност с огласяването на класифицирана информация, са обвиненията на сините срещу МВР-шефа. Цветан Цветанов стана единственият министър на вътрешните работи след 1989-а, който допусна системно нарушаване на граждански права, полицейски произвол и насилие, заявиха още от СДС и ДСБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във