Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кой ще пази пазачите?

За пет години откакто съществува Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), никой не може да даде гаранция доколко обективно са били оценени проверените от него магистрати, част от които вече имат и дисциплинарни наказания. Работата на ИВСС е вървяла - но невинаги - по ясни правила. А досегашният главен съдебен инспектор Анна Караиванова е допуснала практики, които Сметната палата определя като "незаконосъобразни управленски решения".


Това са само част от изводите в унищожителния доклад на Сметната палата, която е проверила дейността на ИВСС за периода от 1 януари 2008 до края на 2012 година. Всъщност, за първи път палатата вади на бял свят цялостен анализ за дейността на един от най-важните органи в съдебната система. Заключението от проверката е повече от отчайващо: според одиторите констатираните пропуски и недостатъци са направили дейността на Инспектората "недостатъчно ефективна за реализиране на реформата в съдебната система".


Само да припомним дребната подробност, че за тази недостатъчна ефективност хазната плаща между 12 и 13 млн. лв. годишно - толкова е бюджетът на ИВСС.


Оценките на Сметната палата бяха приети "на нож" от Инспектората към ВСС. Така и не успяхме да се свържем с Анна Караиванова, чийто мандат изтече още през януари миналата година, но тя все още ходи на работа в ИВСС. С обяснението, че го прави, защото все още не е избран нов главен инспектор. ИВСС не само е възразил яростно срещу одитния доклад на Сметната палата, а е поискал той да бъде обявен за нищожен, защото според Инспектората Сметната палата изобщо нямала право да го проверява.


Не в това е проблемът обаче. А в основните недостатъци, които одиторите от Сметната палата са констатирали в работата му: непрозрачност, липса на добра организация и неясни правила за работа.


Освен това според одиторите Инспекторатът така и не е успял да внесе съществен принос в решаването на двата основни проблема на съдебната власт у нас: липсата на ясни критерии за натовареност на магистратите, а оттам и на еднакви, принципни положения при оценяването на работата им и при налагането на дисциплинарни наказания. С лошата организация на собствената си работа на практика Инспекторатът не е бил в състояние да бъде полезен и на ВСС, и да осигури надеждна база с информация, която да послужи при атестиране на магистратите и при определяне на оптималната натовареност за съдилищата и прокуратурите. Оттам според одиторите се стига и до "субективен подход при реализиране на дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, нисък превантивен ефект и ниска степен на ефективност на дисциплиниращата функция".


На всичко отгоре изследването на дисциплинарната практика на Инспектората, на ВСС и на Върховния административен съд показва абсолютен разнобой в подхода на трите институции - те възприемат по различен начин и нарушенията, и тяхната значимост, и съответно налагат различни по строгост наказания. Общи стандарти няма. Което между другото е странно, тъй като петима от членовете на сегашния ВСС са кадри на Инспектората именно от тези години, които са били обект на проверката - става дума за Милка Итова, за Мария Кузманова, за Васил Петров, Ясен Тодоров и Незабравка Стоева.


Другата язва на правораздаването ни - откровеното "финтиране" на системата за случайно разпределение на делата, което се е превърнало едва ли не в масов спорт за административните ръководители, също е проверявано само формално. В по-голяма част от проверките, извършвани от Инспектората, изобщо не са изследвани възможностите за техническа манипулация при разпределянето на делата. Но пък за сметка на това се оказва, че самият ИВСС недолюбвал това случайно разпределение - закупената система за разпределяне на сигналите за нарушения според реда на постъпването им във ИВСС така си и стояла неизползвана.


Най-грозно звучи констатацията, че самият Инспекторат съвсем не е бил толкова безкомпромисен към себе си, колкото към магистратите - контролният орган сам не е спазвал винаги сроковете за издаването на актовете си и за произнасяне по възраженията срещу тях. Нещо повече - два акта от проверки изобщо не са били изпратени на административните ръководители на проверените ведомства, поради което изобщо не може да се определи в какъв срок са съставени, констатират одиторите.


В доклада е изложен цял поменик от препоръки към следващия нов главен инспектор, който и да е той. Между тях впрочем има и едно твърде любопитно и съвършено ново предложение: инспекторатът да поеме под контрола си и съдебните заседатели. Вероятно се има предвид да се контролира как се спазва принципът за случайно разпределение и при техния избор за конкретните дела. Що се отнася до останалите препоръки - най-важните са да се разработят единни и ясни критерии за натовареност на съдилищата и магистратите, както и да се уеднакви дисциплинарната практика на различните органи, управляващи системата. Плюс още нещо много важно: да се създадат показатели, по които да се оценява работата на самия инспекторат.


По време на изслушването на двете съдийки Вера Чочкова и Теодора Точкова миналата седмица, които бяха номинирани от Съюза на съдиите като кандидатки за нов главен съдебен инспектор, председателят на ВКС проф. Лазар Груев зададе един наглед несъвсем свързан с контекста на срещата въпрос: Кой ще пази пазачите? Сега обаче се оказва, че този въпрос придобива нова актуалност. Защото пет години над Инспектората беше само Господ.


 


 


Европейската комисия за ИВСС


Логично е в Инспектората към ВСС да приемат с недоволство лошата оценка за собствената си работа, която получиха от Сметната палата. Само че тя не е много по-различна от тази, която им даде Европейската комисия в последния си доклад от януари тази година: "Инспекторатът може да бъде ценен инструмент за отстраняването на констатирани недостатъци, като преориентира своята работа и премине от формален към качествен подход при инспекциите. Сега Инспекторатът анализира статистически данни за спазването на сроковете или контролира прилагането на разпределението на делата на случаен принцип, но рядко проверява качеството на преписките по делата, нито пък систематично отчита натовареността. В резултат на това заключенията, направени от Инспектората в област като случайното разпределяне на дела например, не изследват изцяло проблема. Освен това проблемите, свързани с етичното поведение на магистратите, не се разглеждат от Инспектората, тъй като той счита, че са извън обхвата на неговите правомощия. Тези фактори ограничават въздействието от работата на Инспектората за справянето с по-общите недостатъци на съдебната система в България", написаха еврокомисарите. Тази оценка мина някак между капките, основният удар от критиките се стовари върху Висшия съдебен съвет. Но тя е факт. А Сметната палата просто детайлизира проблемите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във