Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кой щрака с пръсти в подземието?

Една турска поговорка, често употребявана у нас, казва, че когато избираш къща, трябва да гледаш кои са ти съседите. Този прагматичен съвет има място в бита, но по обясними причини е неприложим в междусъседските отношения на балканските държави. Всички ние от десетилетия седим върху бурето с барут и чак когато ни е много късно да тръгнем да слизаме, се съобразяваме с комшиите- такива, каквито са.


Една област от съвместния ни живот отдавна е надскочила историческите пристрастия и спорове, които обикновено палят фитила на бурето. Това е светът на ъндърграунда. Но не онзи драматичен и смешен свят от едноименния филм на Емир Костурица, а неосветеното и страшно подземие на организираната престъпност.


nbsp;


Ако си позволим да перифразираме класика Лев Толстой, службите в Сърбия и България си приличат, една е и калта, в която те газят. В началото на ноември кабинетът в съседна Сърбия се разтресе от скандал, какъвто нашите държавници преживяха в началото на 2011 г. и вече успяха да го забравят. Оказа се, че президентът на страната Томислав Николич и вицепремиерът и министър на отбраната Александър Вучич са били подслушвани. Николич е бил на контрол от април тази година, а колегата му по участ, който по ирония на съдбата ръководи и бюрото за координация на спецслужбите, е протекъл през слушалките само за три дни.


Любопитен факт е, че до скандалното разкритие нямаше да се стигне, ако Републиканският хидрометеорологичен институт на Сърбия не си бе наврял носа там, където не трябва. При една проверка на състоянието на радарните системи за защита от градушки негови експерти с изумление открили около 430 антени и други комуникационни устройства с неясен произход и неизвестен собственик, които били разположени на 16 контролирани от института обекта.


Скандалът се разви лавинообразно, като стана ясно, че от 1 април до 8 ноември тази година четири пъти са били искани разпечатки на телефонните разговори на президента Томислав Николич. Според другия пострадал в историята - вицепремиерът Вучич, за пръв път разпечатки са били търсени от службото през 2009 г., когато Сръбската прогресивна партия е била в опозиция. Последната разпечатка е била поискана във връзка с човек на име Звонко М., посочи ръководителят на бюрото за координация на спецслужбите в Сърбия. Човекът, който би трябвало да знае всичко в държавата, обаче заяви, че не знае кое е това лице, кой и за какво е искал разпечатките.


Обектите на подслушването бяха единодушни, че заради скандала ще бъдат направени промени в полицията, ще бъде преправен и законът за специалните разузнавателни средства, за да не може и занапред да се случват такива неща.


В сръбските медии се появиха информации, че сегашният директор на полицията Милорад Вельович най-вероятно ще бъде изпратен на дипломатическа работа в Хърватия, но след като излязат резултатите от разпоредената от него вътрешна проверка.


Междувременно стана известно, че главното веществено доказателство в делото за подслушването на телефоните на президента на Сърбия Томислав Николич и на първия вицепремиер Александър Вучич е изчезнало от папката на разследващите случая. Става въпрос за заповедта на началника на криминалната полиция генерал Родолюб Милович, с която контролът върху телефоните им е бил разрешен. Следователите не успяха да я открият сред останалите документи в преписката.


Полицай № 1 Милович заявил по време на разпит, че вероятно е подписал искане за подслушване, но не е знаел на кого принадлежат посочените в искането телефонни номера и не помни кой е изготвил документа. Генералът заяви в интервю за местни медии, че няма нищо общо със скандала - доказателство за това е активната му работа в борбата с корупцията и личното му участие в разследването на над 30 крупни дела за огромни присвоявания, извършени от сръбски олигарси.


Скандалът се разгоря така, че взе да припарва и под краката на премиера Ивица Дачич, който едновременно е и вътрешен министър в правителството. Той заяви, че няма нищо общо със случая и посочи като главен заподозрян ръководителя на криминалната полиция ген. Родолюб Милович. Премиерът Дачич заплаши с уволнение всички виновни полицейски шефове.


Историята с подслушването на висши сръбски държавни чиновници бе пресечена и от странен инцидент: неназован висш полицейски шеф на няколко пъти засякъл с колата си кортежа на сръбския президент Николич на магистралата Белград-Ниш. По този повод Николич заяви, че има пълно доверие в Министерството на вътрешните работи и хората от спецслужбите, които се грижат за неговата сигурност. Случилото се обаче накара повечето анализатори в Сърбия да прогнозират, че президентът ще поиска промени в законите, за да установи контрол върху спецслужбите в Сърбия. А официалното становище на МВР е, че подслушването е било работа на тъмни бизнес сили и на престъпни групировки.


Заключението, че и сърбите газят в същата кал, както и колегите им от българските служби, напълно се потвърждава от скандала със изнесените в началото на януари 2011 г. записи на разговори между шефа на митниците Ваньо Танов и премиера Бойко Борисов и от последвалото развитие на случая. Сръбските спецове сякаш са си плюли в устата с тогавашния шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, който също като комшиите ни прозря зад записите престъпни външни структури. След това разследването се удави в серия от експертизи дали са манипулирани записите, или не. В крайна сметка съмнението за изтичането падна върху дирекцията Оперативно-технически операции на МВР и ДАНС, а виновник се оказа уволненият вече неин служител Росен Миленов.


Докато българските и сръбски служби си блъскат главите в една и съща стена от вътрешни проблеми, организираните съвместни престъпни групи продължават да щракат с пръсти и да си подпяват мелодии от филма на Костурица Ъндърграунд. Според изследване, проведено по поръчка на ЕС, българо-сръбската мафия действа активно не само в региона, но и из цяла Европа. Братята мафияши въртят незаконната търговия с наркотици, хора и петрол, твърди разследването. От България сръбските търговци вземат хероина, пратен от Турция, организират неговото прехвърляне в Сърбия, откъдето той продължава пътя си към Европа, а част от него остава на сръбския пазар.


Междувременно в друг доклад на спецслужбите в ЕС се твърди, че сръбските мафиотски кланове са разпределени и специализирани в две направления - изграждане и експлоатиране на канали за контрабанда на цигари, петрол и други акцизни стоки и балкански наркокартел, който реализира търговията с наркотици към Западна Европа. Този картел осъществява връзката с кюрдските политически организации в Турция и в съседни на нея страни, които се финансират от реализираната печалба при продажбата на дрогата.


Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, в България, Хърватска и Македония, констатира изследването. В него се припомня, че тя е успяла да изгради стабилни мрежи в тези страни още от времето на тоталитарния режим на Тито, не без съучастието на службите. Авторите на проучването сочат като типичен пример известния като балканския император на контрабандата Станко Суботич, който е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. Според изследването по-късно Суботич разпростира дейността си в Черна гора, в България, Македония и Хърватска. В специален доклад на британското разузнаване пък е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич и контрабандните им канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, на митническите органи, съдебната система и полицията.


Най-скандалният пасаж в проучването е твърдението, че през 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич и бившия държавен глава на България и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното й министерство. Анализът на специалните агенти, работещи по балканската проблематика след падането на Берлинската стена, представен в секретна грама, запознава американските служби на най-високо ниво, че президентът на България установява контакт със Суботич още по времето на Слободан Милошевич и след като печели изборите през 2001 г., играе подобна роля, каквато има Мило Джуканович в Черна гора. Идентични са случаите с премиера на Македония Никола Груевски и с бившия премиер на Хърватска Иво Санадер, за които има оперативна разработка, водена повече от три години, се посочва в изследването.


Ако се вярва на изследването, значи бившият държавен глава е Петър Стоянов, тъй като новоизбраният президент Георги Първанов встъпи в длъжност в началото на 2002 година. Тогавашният оперативен ръководител на МВР пък е бил днешният премиер Бойко Борисов.


Иначе за истинността на твърденията в изследването можем да съдим по произнесената във вторник (20 ноември) присъда от десет години затвор за бившия премиер на Хърватска Ива Санадер. Той беше наказан по обвинения в корупция и лично забогатяване по време на войната за отделянето на Хърватия от Югославия.


Любопитно е, че в изследването надълго и широко се говори за ролята на днешния президент на Сърбия Томислав Николич в изграждането на сръбската мафия. Според авторите още през март 1998 г. , когато Николич заема поста вицепремиер в правителството на Сърбия, той е установил връзки с редица представители на мафиотските кланове в Сърбия. Става дума за организираната престъпна група, известна като Новия Белград, с определени лица, които участват в Земунския мафиотски клан, за групите, известни като Карабурма, Дорчол, Сурчин и други. Особено внимание е отделено на близките му контакти със Станко Суботич -Цане, който чрез свои приближени се явява и един от основните финансови донори, изиграли съществена роля за избирането на Томислав Николич на днешния му пост. Авторите на изследването припомнят и скандалния коментар на Николич от 28 февруари 2003 г. по повод нараняване на крака на тогавашния сръбски премиер Зоран Джинджич. Николич заявява: Ако някой от вас през следващите месец или два види Зоран Джинджич някъде, кажете му, че Тито също имаше проблем с единия си крак преди смъртта си. Три седмици по-късно Джинджич е убит в Белград.


Във връзка с убийството на Джинджич в началото на 2012 г. в Испания беше заловен и последният представител на т.нар Земунски клан Лука Бойович. Той бе арестуван заедно с брат си, със съпругата му и с още двадесетина членове на клана, укрили се там от разследването. По този повод през тези месеци тече усилена кореспонденция между службите в Испания и Сърбия. Шефът на полицията Милорад Вельович, чието име също бе забъркано в скандала с подслушването, е заявил на испанските си колеги при визитите им в Белград за изясняване на дейността на Лука Бойович, че в момента сръбската мафия поддържа най-тесни връзки с италианската и българската мафия.


Българите са царе на фалшифицираните документи, сочи информацията. Документи на криминално проявени лица, фалшиви кредитни карти и проституция - това са направленията, в които действат българските мафиоти. Сръбските им колеги използват техния талант (сръбските служби наричат това българска връзка) при снабдяване с фалшиви паспорти, лични карти, пътни чекове, шенгенски визи. В последните три години стават все повече засечените от полицията случаи на съвместни българо-сръбски разработки за източване на банкомати и банкови сметки. Трансфер и сътрудничество кипят и в търговията с женска плът, твърдят сръбските спецове. Според тях българи държат голям брой бардаци в Европа, а главната им база е във Виена, откъдето прехвърлят проститутки към останалите държави в Европа.


В изследването на съответните служби в ЕС, за което стана дума в началото, се твърди, че има тенденция за все по-осезаема намеса на организираната престъпност в политическия живот на Балканите. Сериозното влияние на сръбската организирана престъпност сред политическия елит може да бъде проследено в повечето балкански страни, включително и сред такива, които са пълноправни членове на ЕС. Препоръчва се тези процеси да бъдат внимателно наблюдавани и анализирани.


Очевидно авторите на изследването са наясно както с фактите, така и с анализите им. Остава само гласът им да не потъне в пустинята, както твърди една еднакво популярна и в Сърбия, и в България мъдрост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във