Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Комисията по конфискация с бомбастичен запор

С рекорден иск за запор на имущество се похвалиха тази седмица от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В публикувано на интернет-страницата на специализирания орган съобщение ръководството му явно иска да опровергае разкритията на напусналия го председател Тодор Коларов, че резултатите са ниски и се завишават чрез прехвърляне на миналогодишни успехи.


В съобщението се отчита, че от началото на април до средата на юни комисията е постановила 32 решения за внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. Наложените въз основа на тези искания запори и възбрани са на стойност близо 99 млн. лева. Поднесено е и сравнение с миналата година - за цялата 2011-а комисията е внесла искания за запор на имущество на стойност около 85 млн. лева. И за да не остане съмнение в целта на отчета, е направен изводът, че видно от цитираните данни през последните месеци, комисията работи много по-ефективно в сравнение с миналия период.


Оказва се, че огромната част от запорираното имущество (повече от 87 млн. лв.) е по едно дело. Обезпечението е наложено срещу пет лица, участвали в организирана престъпна група, чиито имена не бяха съобщени. Престъпните действия, от които е трупано обезпеченото имущество, са извършване на банкова дейност без разрешение, пране на пари, незаконно притежаване на оръжие, незаконна сеч, квалифицирана измама, укриване на данъци, престъпления против паричната и кредитната система и др.


Отделно от това за същия период комисията е взела 30 решения за образуване на производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Престъпленията, за които е сезирана, са разпространение на наркотици, пране на пари, укриване на данъчни задължения в големи размери, извършване на банкова дейност без разрешение, изнудване, измама, изготвяне на неистински парични знаци и др.


Комисията за конфликт на интереси вече четири месеца е без председател, след като Тодор Коларов хвърли оставката си на премиера Бойко Борисов. Коларов изкара на поста десет месеца, опитвайки се да сложи край на шуробаджанашките практики от времето на своя предшественик Стоян Кушлев. След напускането си Коларов категорично твърди, че управляващите нямат политическа воля за борба с организираната престъпност и корупцията. Създаде се и правна несигурност относно актовете на комисията, тъй като по закон те трябва да бъдат подписани от председателя. Сега членове на комисията са Красимир Тодоров, Николай Желев, Стоянка Николакова и Антоанета Георгиева, като последната е заместник-председател.


По закон комисията взема решенията да се образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и да се внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. Самите искания обаче трябва да носят подписа на председателя, който представлява комисията или оправомощава други членове да я представляват. Тодор Коларов не е правил това, пък и да го е правил, подобно делегиране на права е било валидно само докато той бил на поста председател. След напускането му повечето председатели на окръжни съдилища отказаха да изпълнят исканията, подписани от заместник-председателя на комисията Антоанета Цонкова. Основният им аргумент е, че има опасност от предявяване на искове за големи обезщетения срещу държавата, включително и до осъдителни решения в Съда за защита на човешките права в Страсбург. Досега никой от комисията или от управляващите не си е направил труда да коментира проблема и не е ясно защо не се избира нов председател, след като приетият в началото на май нов закон за гражданска конфискация ще влезе в сила едва шест месеца по-късно.


Острата критика на Коларов в медиите доведе до поръчково решение на комисията по установяване на конфликт на интереси, според което той нарушил едноименния закон. При напускането си председателят закупил служебните си телефон и лаптоп на занижени цени, вместо да ги върне. Двама от петимата членове на комисията по конфликт на интереси гласуваха против, а от подадения до нея сигнал личеше, че информацията изхожда от бившите колеги на Коларов, чиито заплати и привилегии той опита да ореже. Оказа се, че Коларов платил за лаптопа повече от 1700 лв., а за телефона - близо 200 лв., и то след като се посъветвал с правния отдел на службата. В решението обаче се твърди, че в качеството си на председател на звеното оказал влияние върху редица служители, за да съставят в нарушение приходни касови ордери и обходния лист, попълван при напускане.


Решението провокира Коларов за нова порция критика относно дейността на комисията по конфискация. Той заяви пред медиите, че в последните три месеца комисията за отнемане на престъпно имущество не работи това, което е задължена по закон, а се занимава основно да търси компромати срещу него. По думите му в комисията цари хаос и уволняват хората, с които той е работил. Според Коларов управляващите живеят в страх, че тяхната фалирала политика в областта на вътрешните работи ще излезе наяве и това ще бъде потвърдено и в предстоящия европейски доклад. За капак бившият конфискатор №1 се определи като опасен за ГЕРБ ценен експерт, все още търсен за съвети от Брюксел, чиито позиции биха застрашили представянето на партията на изборите догодина.


По въпроса за лаптопа и телефона Коларов обясни, че всъщност направил услуга на комисията, тъй като апаратите били амортизирани и не можели да бъдат продадени за повече пари. Без да посочи име, той увери, че знае кой е подал сигнала. Същият човек сезирал и прокуратурата, че Коларов откраднал два компактдиска, но производство не било образувано. Негови противници се обърнали и към Сметната палата, но одиторите не намерили основание да се задействат. Всичко това Коларов окачестви като забравени методи за репресия срещу инакомислещите.


nbsp;


nbsp;


Постъпването на работа в комисията става по неведоми пътища. Няма никакъв начин да разбереш актуална ли е информацията на нейната интернет-страница за обявените свободни щатове. Според нея до края на януари се подаваха документи за инспектори икономисти, счетоводител и юрисконсулт, но дали са назначени, не е ясно. Не е ясно и какво се случва с търсенето на нов главен секретар, след като крайният срок за подаване на документи изтече на 7 май. В интервю за Параграф 22 Тодор Коларов заяви неотдавна, че постът е зает през март от човек с политически протекции - бившия началник на регионалната структура в Благоевград Димитър Пешев. По информация в медиите той е прокурорски син и още не е навършил 30 години. По същата схема бил назначен и главният юрисконсулт на комисията Кирил Габеров, който работел в комисията едва от около година и също е от Благоевград.


Дали и защо е отстранен от поста Пешев никой не казва. Според Тодор Коларов той стои в дъното на направените промени в устройствения правилник на комисията, с които са закрити дирекциите Инспекторат и Информационни технологии. Инспекторатът бил взет на мушка, след като назначените в него двама опитни инспектори открили при планова проверка куп нарушения в регионалната структура в Благоевград. Те констатирали както пропуски в процедурите по установяване и обезпечаване на имущества, така и разхищение на средства. Срещу Пешев било образувано дисциплинарно производство, но вместо да бъде наказан и въпреки че не му достигал стаж, след напускането на Коларов останалите членове на комисията го назначили за главен секретар. Двамата инспектори пък се оплакали, че им се оказва натиск за потулване на резултатите от проверката.


Да се узнае каквото и да било за комисията по официален път е невъзможно. Членовете й избягват старателно контакти с медиите, които дори не знаят как изглеждат. След напускането на Коларов структурата остана без специалист по връзки с обществеността и оттам все повтаряха, че са в процедура по избор на такъв. Оказа се, че длъжността е заета преди месец от Милена Бояджиева. Опитите ни да я открием тази седмица удариха обаче на камък. Първоначално тя не вдигаше телефона си, а после го изключи.



Министър-председателят Бойко Борисов получи поздравително писмо от британския премиер Дейвид Камерън за новия закон за гражданска конфискация на необяснимите богатства. Камерън пише, че знае за наличието на значителна съпротива срещу приемането на нормативния акт и изразява радостта си от успеха, като припомня оказаното от негови сънародници съдействие. Премиерът на Великобритания напомня опита на обединеното кралство и призовава за отхвърляне на мита, че подобно законодателство не съществува никъде другаде.


Зная, че този закон е получил мощна подкрепа от Европейската комисия като част от Механизма за сътрудничество и проверка и съм сигурен, че усилията ви ще бъдат отразени в следващия мониторингов доклад. По-важното е, че законът ще бъде важно оръжие в борбата срещу организираната престъпност. В Британия отнемането на парите на престъпниците е в сърцевината на нашата стратегия за борба срещу организираната престъпност, и то не защото така искат в Брюксел, а защото нашият опит ни казва, че тази мярка работи, пише Камерън.


Британският премиер подчертава, че въвеждането на подобно законодателство в България е от голямо значение и за страната му, тъй като организираната престъпност на Балканите засяга силно Обединеното кралство. Става въпрос не само за сигурността, а и за икономиката, защото организираната престъпност и корупцията засягат силно привличането на инвестиции. В добавка Камерън изтъква необходимостта сътрудничеството да продължи активно и по прилагането на закона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във