Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Конфискации - насън и наяве

Олекналата с десетки милиони от аферата Батко държава най-сетне показа мускули и се опитва да си възстанови поне малка част от щетите. В петък (4 януари) по искане на Комисията за незаконно имущество Софийският градски съд и Сливенският окръжен съд наложиха обезпечителни мерки за възбрана и запор върху имуществото на подсъдимия за злоупотреби в Пътния фонд Веселин Георгиев-Батко и на жена му.


Блокираното в полза на държавата имущество е на стойност над 4 100 000 лева. То включва недвижими имоти, акции, облигации, банкови сметки и др. В това число влиза апартамент от 107 квадрата и гараж с площ 21.12 квадрата в баровския столичен квартал Лозенец . Останалите имоти - 108 на брой, се намират в община Нова Загора. Един от тях е изцяло собственост на батковата съпруга Нина Георгиева, а от другите тя притежава по 1/2 или по 1/3. Голяма част от тях са ниви, лозя и овощни градини. Акциите, облигациите и дружествените дялове, собственост на двамата съпрузи, са на обща стойност 300 000 лева.


Искът за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, за което се смята, че е придобито от престъпна дейност, е внесен в съда на база на събраните доказателства от съответните териториални дирекции на Комисията по конфискациите.


Според обвинителния акт по аферата Батко в нарушение на Закона за обществените поръчки през 2006 и 2007 г. Веселин Георгиев в качеството си на шеф на Пътния фонд е одобрил сключването на договори между фонда и фирмите Биндер АД, Инмат ООД, Гражданско сдружение Инфраструктурни обекти с цел да набави имотна облага за братята си Бойко и Емил Георгиеви. Договорите са за над 120 млн. лв. и от тях са настъпили значителни вреди за държавата. Далаверата доведе до големи загуби за България, след като съответните структури в Европейския съюз спряха финансирането за страната по някои европейски програми.


В края на октомври 2012 г. след няколко неуспешни по различни причини опита Софийският градски съд (СГС) даде ход на делото срещу Георгиев. Един от свидетелите, които бяха изслушани на заседанието през октомври м.г., беше главният одитор в Сметната палата Христо Тодоров. Той заедно с други експерти започнали преди години проверка за финансовото управление на Пътния фонд, предизвикана от медийни публикации. В хода на тази проверка (за поръчки, печелени от фирма на брата на Веселин Георгиев) председателят на Сметната палата взел решение в обхвата на одита да се включат и процедурите с участието на тази фирма и свързаните с нея консорциуми. Одиторът посочи пред съда, че той и екипът му установили, че Законът за обществените поръчки (ЗОП) не е спазен. Конкретно става дума за текста, който задължава изпълнителите да декларират, че не са свързани с ръководството на фонда. Констатирана е и липса на декларации за свързаност, при положение че тя е налице. А има и процедура, в която изобщо липсвала такава декларация...


Самият Георгиев заяви, че не се признава за виновен и освен това не желае да дава обяснения. Той обаче активно задаваше въпроси към одитора, като настояваше, че възложител на обществените поръчки са били областните пътни управления и техните ръководители, а не той, са взимали и решенията за избор на изпълнител.


През започналата година се очаква заседанията по делото Батко да продължат. Но за присъди е рано да се мисли, като се има предвид, че делото срещу бившия шеф на Пътния фонд в момента се гледа от съдия Петя Крънчева, а тя е всеизвестна с множество забавени дела.


Първоначално делото беше в ръцете на съдия Георги Колев, но малко преди финала Колев оглави Върховния административен съд (ВКС) и процесът трябваше да започне отново. След това го пое съдия Весела Дончева, която два месеца по-късно го върна на обвинението заради съществени нарушения.


До трето разпределение се стигна, след като Дончева се върна в Софийския районен съд, откъдето бе командирована в СГС , и тогава делото мина в ръцете на председателя на наказателното отделение и заместник-председател на съда Петя Крънчева. През август миналата година СГС отмени забраната за Веселин Георгиев да напуска страната, за да може да лекува в чужбина дисковата си херния, очите, черния дроб и бъбреците.


Батко е само един от поне дузината знакови подсъдими, върху чието имане е хвърлила око Комисията по установяване на незаконно имущество. Друг известен клиент на Темида, чиито имоти отдавна трябваше да са прибрани от държавата, е подсъдимият по аферата САПАРД месарски бос Марио Николов. Но това все още не се случило (а може и да не се случи), защото делото все още продължава, след като прокурор Стойчо Ненков се отказа да протестира оправдателната присъда на втора инстанция. Сега се чака Върховният касационен съд (ВКС) да реши накъде ще продължи. В самото начало на делото за източването на пари по европейската програма бяха блокирани 32 сметки и 41 имота на подсъдимите. Още на първа инстанция съдът, наред с присъдите за лишаване от свобода, постанови и конфискация на 1/2 от имуществата както на Марио Николов, така и на жена му и на останалите трима подсъдими. Но този акт може да се осъществи само при наличието на окончателни присъди.


По-различен десен е сюжетът на сагата за прибирането на част от имуществото на осъдените за рекет дупнишки гангстери, популярни като Братя Галеви. Те имат влезли в сила финални присъди от по пет години затвор, но като разбраха, че ги чакат решетки, двамата дупнишки феодали духнаха нанякъде, ала феодът им остана. На пръв поглед изглеждаше, че не би трябвало да има никакви проблеми държавата да сложи ръка върху техните обширни владения и скъпите им лимузини. Най-изненадващо обаче преди два месеца Върховният касационен съд (ВКС) реши да отложи за неопределено време делото за конфискация на имуществото на Пламен Галев и Ангел Христов. Според върховните магистрати делото за конфискация нямало как да продължи, тъй като двамата са в неизвестност от май миналата година. А пък актуалните им адреси били нужни, за да бъдат призовани и да упражнят правото си на защита. От умрял писмо, както се казва, като се има предвид, че Интерпол издирва гангстерите по цял свят и не ги открива.


Сега магистратите явно чакат да се появят някакви адреси на бандитите, за да може да продължи делото срещу тях в частта му за конфискацията в Апелативния съд, където ВКС го върна. Причината да слезе отново на втора инстанция бе, че не били събрани доказателства за точното имотно състояние на бизнесмените и не било съвсем ясно какво точно трябва да им прибере държавата...


Единственият по-крупен престъпник, от когото държавната машина успя да прибере нещо, бе мафиотският бос от Несебър Димитър Желязков-Митьо Очите. В края на миналата година медиите в Бургас писаха, че е напълно възможно Агенцията по вписванията да се настани в негов конфискуван имот, тъй като и петте търга на НАП за недвижимостите на наркобоса били безуспешни. Към настоящия момент данъчните са събрали над 3 млн. лв. от продажба на конфискувани златни бижута, автомобили и имоти на наркотрафиканта. В същото време апартаментите и вилата на Димитър Желязков не можели да се пласират. След като започнаха да съдят Митьо Очите за наркотрафик, държавата запорира два негови апартамента и перално помещение в Несебър и вила в Сунгурларе. Както разбираме обаче, към тях не бе проявен особен интерес по време на публичните търгове и държавата може да се възползва от правото си да ползва конфискуваните сгради или помещения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във