Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Конфискация от пусто в празно

Гражданската конфискация на необяснимите богатства у нас остава пълна илюзия. Нищо че членовете на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, периодично се хвалят с успехи. Структурата, която от близо половин година е без председател (след скандала с отстраняването на Тодор Коларов), продължава да не контактува с медиите. Ограничава се единствено до тактиката да им съобщава периодично за шеметните си успехи. Които потвърждават констатациите в последния доклад на Европейската комисия, че политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност у нас няма, а каквото сме свършили, е станало зорлем и имитира налагането на законност.


Тази седмица трябваше вероятно да скачаме от радост, четейки в сайта на комисията хвалбата на неоткриваемите й рицари, че за първите седем месеца на годината по инициатива на институцията (интересно на кой друг, след като това е задължението й по закон?! )е било отнето имущество за 8 551 381 лева. Това било повече от два пъти в сравнение с отнетото за същия период на 2011 г., когато е конфискувано имущество за 3 651 441 лева. Активът на комисията набъбнал сериозно през юли след четири решения на Върховния касационен съд, с които са потвърдени актовете на по-долни инстанции за отнемане на имущество на обща стойност 2 516 223 лева.


По първото от тези дела в полза на държавата се отнемат шест недвижими имота, дружествени дялове, осем товарни и два леки автомобила на обща стойност 839 216 лева. Имуществото е собственост на Петър Марваков, на съпругата му и на две фирми, свързани с тях. Марваков е осъден през 2006 г. за участие в организирана престъпна група и за трафик на наркотици след международната операция Лунна светлина. В тази акция през август 2003 г. в Боливия е задържан кокаин, примесен с картофено пюре.


С имущество за 648 423 лв. разделя и Мариян Замфиров от Русе, осъден през 2006 г. за измама на британска гражданка, която му превела тази сума, за да закупи, обзаведе и прехвърли на нейно име мезонет и гараж. От осъдения за наркотрафик и за незаконно притежание на оръжие Георги Бибишков пък се отнема имущество на стойност 649 164 лв., повечето от парите са вложени в два имота. С три имота и два автомобила на обща стойност 379 420 лв. се разделя и Никола Николов от Велико Търново, осъден за измама.


Хората от комисията, изглежда, разчитат да получат позитивна оценка чрез примитивната съпоставка между стойността на отнетото имущество и средствата за нейната издръжка. На седмата година от своето създаване (с т. нар. Закон Петканов) тя наистина започва да се самоиздържа, но това няма нищо общо с предназначението й да върне на държавата източените от мафията милиарди. Доколко самоиздръжката е й факт също не е много сигурно, тъй като дори влезлите в сила съдебни решения за отнемане на имущество все още не означават вкарани пари в бюджета. Запорираните активи тепърва трябва да бъдат продадени и за никого не е тайна, че продажните цени, постигнати на търговете, са далеч по-ниски от уважените от съда цени по исковете. В условията на криза малцина имат възможност да инвестират, освен ако не придобият имуществото пределно евтино. Освен това комисията не представя статистика за осребрените активи и дори от годишните й отчети пред Народното събрание не става ясно на зелено или на червено е държавата от съществуването й.


Преди по-малко от два месеца комисията се похвали с бомбастичен запор върху имущество на стойност над 87 млн. лв., но и до ден днешен не е ясно чие е то. Съобщено беше само, че са санкционирани пет лица, участвали в организирана престъпна група. Запорът е особено впечатляващ, но на практика официално изнесените данни поставят редица въпроси, на които никой не отговаря. На първо място, става безпощадно ясно, че съдът уважава изключително малка част от внесените от комисията искове за конфискация. Да се приеме, че последните две години от дейността й са най-успешни, си е чисто късогледство. Именно тези две години бетонират тенденцията за отваряне на истинска пропаст между запорирано имущество, от една страна, и отнето - от друга. За цялата 2011-а комисията е внесла искания за запор на имущество на стойност около 85 млн. лв., а е спечелила дела за имущество на стойност едва 9 300 000 лева. Дори тази година да има напредък, той едва ли ще е сериозен, ако не бъде спечелено някое дело за сума като въпросните 87 млн. лева.


Подобен иск обаче досега не е внасян, а освен това ако стане - предстои разглеждането му на три инстанции и с оглед практиката на съда е трудно да се повярва, че ще бъде уважен. Същевременно нито Народното събрание, нито Министерският съвет търсят отговорност от комисията за представяната от нея едностранчива информация, зад която се крият многобройни провали. В интервю за Параграф 22 преди време бившият председател Тодор Коларов вече упрекна другите четирима членове на комисията в некоректна статистика и направо в стъкмистика. Според Коларов в стремежа си да покажат колко добре работят бившите му колеги са прелели към 2012 г. дела, спечелени през 2011-а за имущество на стойност повече от 2 млн. лева.


Коларов каза още, че в края на миналата година поискал от всички териториални директори да дадат своите песимистични прогнози за 2012 г., за да бъде пресметнато кое е най-лошото, което може да се получи. Сумарно се получило, че в най-лошия случай комисията може да спечели дела за повече от 20 000 000 лева. Сега е съдебна ваканция и при спечелени едва 8 млн. и половина не е нужно да си статистик, за да пресметнеш, че най-лошото няма да се случи, но пък ще се случи... още по-лошо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във