Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Конфискация пак влезе в Конституционния съд

Законът за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата пое за втори път към Конституционния съд (КС). Поредната атака срещу въвеждането на гражданската конфискация идва пак от редиците на Коалиция за България и ДПС. Бившите управляващи от тройната коалиция правят отчаяни опити да спрат закона - както и колкото може. По тази причина се опитват да го подложат за втори път на конституционен контрол, без да е променян. А КС едва миналия месец се произнесе по конституционното дело, в което наред с конкретни текстове беше атакуван и целият закон. Решението се оказа шамар за червените и ДПС, тъй като съдът обяви за противоконституционни само шест текста от закона. Повечето от тях нямат съществено значение за приложението му.


Сега вносителите се хващат за изказаните в това решение съображения на трима съдии за противоконституционност на други три текста. Доколко подобно подсказване от страна на КС може да бъде използвано като основание да се внесе ново искане, е спорно. Според бившия конституционен съдия Любен Корнезов няма пречка съдът да го направи, щом не се е произнесъл по въпросните текстове в предишното конституционно дело. Корнезов обаче не е особено убеден, че номерът ще мине и съдът ще образува дело в току-що обновения си (всъщност частично обновен)състав.


Вносителите атакуват разликата в режимите за обжалване на решенията на комисията и за разглеждане на исковете за отнемане на имуществото. Първото трябва да става пред административните съдилища, второто - пред гражданските, което не било редно, тъй като ставало въпрос за едни и същи по същество актове на администрацията. Жалбоподателите твърдят, че са противоконституционни и два текста, свързани с ответниците по гражданските искове. Вносителите искат за ответник да бъде признат не само проверяваният, но и членовете на семейството му, включително и лице, с което живее във фактическо съжителство. Аргументът е, че липсата на възможност те да участват в процеса създава опасност да бъдат нарушени правата им. Имуществото може да е наследено от съпругата или да е спечелено от тотото. Затова трябва да се предостави възможност на членовете на семейството да участват в процеса, защото иначе се нарушава конституционното им право на защита, подкрепи с примери тезата си Корнезов. Червеният депутат не скри, че се надява възражението да има успех и заради високия процент санкции, които КС налага на сегашните законодатели. До този момент 133 текста, приети от този парламент, са обявени за противоконституционни, поясни Корнезов.


КС се произнесе по закона едва преди месец и реши, че възстановяването на чувството за справедливост не може да бъде неговата легитимна цел. Според съда то представлява индивидуални преживявания и отношение към законите, а поставянето му за цел на закона е прецедент в българското законодателство. Четирима от конституционните съдии: Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова, са подписали решението в тази му част с особено мнение. Съдът потвърди обаче, че необяснимите богатства са абсолютно неприемлив и масов феномен у нас, а отнемането им без наличие на влязла в сила присъда и без компенсация е напълно оправдано.


КС стесни кръга на лицата, които са задължени да уведомяват комисията по конфискация за придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, която не може да бъде отнета по друг ред. Съдът реши, че това не бива да е задължение на всички държавни, общински органи и длъжностни лица, а само на съответния административнонаказващ орган, който има решаваща дума по преписката и разполага с цялата информация по нея.


За противоконституционна беше обявена и възможността комисията да започва проверка по сигнали на граждани, на които са станали известни обстоятелствата за такова административно нарушение. Мотивите са, че това създава несигурност и предпоставки за злоупотреба с права.


За неприемлив беше обявен и 15-годишният срок назад във времето, в който ще се изследват законовите основания на придобитото имущество. Съдът препоръча срокът да е десетгодишен с аргумента, че възможността за отнемане на имущество, придобито през особено дълъг период, съставлява неоправдан стимул за пасивност и безразличие у тези, които по естеството на правомощията си са длъжни да осигурят върховенството на закона. КС мотивира препоръката си за десетгодишен срок на изследване и с аргументите, че той ще е в синхрон с абсолютната десетгодишна давност за погасяване на публичните вземания по Данъчноосигурителния процесуален кодекс, както и че така ще отпадне възможността за отнемане на недвижими имоти, за които е изтекъл общият срок за придобиването им по давност при недобросъвестно владение по Закона за собствеността. Според съда намаляването на периода на проверката и съответно - на срока за погасяване по давност на правата на държавата, няма да блокират гражданската конфискация на престъпно имущество, придобито по време на най-интензивната трансформация на собствеността от държавна в частна.


Отхвърлен беше и аргументът на Висшия адвокатски съвет, че законът е в разрез с обявеното през лятото предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно конфискацията на облаги от престъпна дейност. Конституционните съдии заявиха, че не може да се съобразяват с проекти за нормативи в процес на обсъждане - това би било допустимо едва след като такава директива бъде приета и влезе в сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във