Параграф22 Daily

§22 Анализи

Конкурсите остават само за "простосмъртните" съдии

Кариерното израстване по нормалния начин - чрез явяване на конкурс, остава само "простосмъртните" магистрати, които не са част от управленската номенкатура на съдебната власт.

Това ще е резултатът, ако Народното събрание приеме поредната "кръпка" в Закона за съдебната власт, предложена от Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Събева от ГЕРБ и от двама патриоти: Християн Митев и Емил Димитров - Ревизоро.

Предложението им предвижда да се въведе кариерен бонус за членовете на Висшия съдебен съвет, които след изтичането на мандата им да бъдат "възстановявани" директно на по-високо място в съдебната йерархия. Без конкурс, който да установи доколко са годни да правораздават в най-висшите съдебни инстанции.Така вече цялата висша съдебна номенклатура ще се изкачва в йерархията "по втория начин". А колко ще е качествено правосъдието, ако и във върховните съдилища попаднат хора, които (при това напълно безнаказано) може да си "доучват" занаята на гърба на гражданите и бизнеса, очевидно на никого не му пука.

Само преди няколко месеца същата кариерна привилегия бе дадена на Главния съдебен инспектор и инспекторите от ИВСС. До април т.г. след края на мандата си инспекторите можеха да се върнат само в инстанциите, от които идват - като се даваше възможност само за преместването им от провинцията в София, например, но на едно и също ниво в съдебната йерархия. А ако искаха да се катерят по-нагоре, членовете на ИВСС трябваше първо да докажат, че са годни за по-високото ниво - като всички останали, с конкурс. Законът обаче беше изменен - набързо и без много "излишни" приказки. И сега при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване с оставка, инспекторите вече могат да бъдат "възстановени" (колкото и абсурдно да изглежда този термин, когато се използва за назначаване на място, на което съответният човек никога не е бил)  на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора" - право, което не се дадено дори на магистрати с 30 годишен стаж и с далеч по-безспорен авторитет в системата.

Още когато тази поправка беше приета, в "Параграф 22" прогнозирахме, че много скоро същият кариерен бонус ще бъде предвиден и за членовета на ВСС. Така и стана: предложението на вносителите, гарантиращо изкачване в йерархията без конкурс и за членовете на ВСС е мотивирано точно с това - да си уеднакви статута им след края на мандата с този на инспекторите в ИВСС.

Къде е проблемът? Основно във факта, че както инспекторите във ИВСС, така и половината от ВСС, са пратени към върховете на съдебната номенклатура "по политическа линия". Начинът, по който тези хора бяха "избрани" от Народното събрание подсказа, че бройките се разпределят на "квотен принцип" между партиите в парламента. А как партиите избират кандидатите, които предлагат за тези поцзиции, остава напълно неизвестно. При това положение съмненията, че покрай тези предложения, направени от политически сили, може да има обвързаности, оставащи скрити за обществото, са напълно логични.

Освен това "възстановяването" на неколцина "избрани" на по-горно ниво в йерархията, без изпит  и в пълно противоречие с официалния ред, по който могат да растат в кариерата си всички останали матистрати, е дълбоко нечестно. Доколко кариерният бонус е дискриминационен спрямо другите магистрати или създава привилегия, която не е необходима за функционирането на органите на съдебната власт, рано или късно ще трябва да каже Конституционния съд - ако някой го сезира, разбира се.

А има и още един ракурс, за който като че ли никой не се сеща: че за членове на ВСС могат да бъдат избирани и "външни" на системата членове - в момента член на ВСС например е адвокат Боян Новански. Само че както според сега действащите правила, така и според предлаганите нови, за "външните" не се предвижда никакъв бонус - нито пари накуп, нито кариера. Това пък съвсем логично повдига въпроса дали след още няколко месеца и пак "в името на справедливостта" някой депутат няма да предложи още една поправка в закона, която да предвижда и друг бонус. Като например вход в съдебната власт за "външните" - пак без изпит, разбира се...

Но и това не е всичко. Защото привилегиите на "избраните" на практика лишават редовите магистрати от кариерно развитие. Защото за да се запазят места във висшите съдилища за представителите на номенклатурата, те няма да се пускат на конкурс за "простосмъртни". Или пък ще се стига до друг абсурд: за да се осигури "възстановяването" на висшите кадри след края на мандатите им, ще се раздуват съдебни щатове, без значение дали в съответните органи на съдебната власт има нужда от още съдии или не - това вече се случи покрай "възстановяването" на членовете на предишния ВСС, за които специално се откриваха бройки в избраните от тях съдилища.

Всъщност бавно, поетапно, но съвсем последователно така наречената "съдебна номенклатура" беше извадена от принципа за конкурсното начало при кариерното развитие на магистратите. Първо бе дадена възможност за председатели на съдилища "по изключение" да бъдат назначавани съдии от по-долните инстанции. А след края на мандата си те остават "възстановени" (без конкурс) в по-високите инстанции. Изключението бързо се превърна в правило за ВСС.

После тези председатели получиха правото да "издърпат" при себе си като заместници и други съдии от долустоящите съдилища - разбира се, пак без проверка на професионалната им годност. И със същия бонус.

Като за капак, с любезното съдействие на Конституционния съд, тези хора получиха правото да работят доживот като "началници". Като натрупването на "административният опит" да им служи за атестация, която да води до осигуряването на... още административен опит, при това на още по-високо ниво. А и до натрупване на връзки, които да им послужат за отваряне на вратите към висшите етажи на властта в системата.

И накрая, някак съвсем логично в цялата тази верига, идва и "възстановяването" на висшите кадри в по-горна инстанция.

Пък останалите ... нека си ходят на конкурси.


Законопроектът на изменение на Закона за съдебната власт беше работен в продължение на месеци от група експерти, включително магистрати. Той съдържа предложения, около които (с някои изключения), беше постигнато някакво съгласие. Текстът, внесен от Министерския съвет на 20 септември мина "светкавично" процедурата в Народното събрание - още на 25 септември бе приет от правната комисия, а на 27-ми бе гласуван на първо четене в Народното събрание.

Но между първо и второ четене се появиха още седевм предложения, написани "на коляно" от  депутати. Едно от друго по-скандални - така например част от тези предложения предвиждат ограничения за финансиране или дори пълна забрана за магистратските професионални организации. Както и новите бонуси за членовете на ВСС.

Депутатските хрумки едва ли са съгласувани с когото и да било, извън тенсия паритен кръг експерти, които всъщност са ги писали. Всички предложения бяха внесени буквално в последния момент, в петък (4 октомври), когато изтичаше последния срок за депутатски предложения по проекта за изменение в ЗСВ - с очевидната цел да се съкрати до минимум възможността и времето за обществена или професионална реакция срещу тях.

Нито едно от предложенията не отговаря на закона: към тях няма нито финансова обосновка, нито анализ дали съответстват на европейското законодатество, нито оценка какво въздействие ще имат върху дейността на съдебната власт или качеството на правораздаването, за което плащат гражданите.

Разбира се, нито един от депутатите-вносители не е счел за нужно да поиска становище от прословутия Консултативен съвет по законодателство към парламента, който все още фигурира в сайта на Народното събрание, без да функционира - като брошка на прокъсан и мръсен ревер, предназначена да замаже очите най-вече на чужденците...

Никой не знае и дали ще има достатъчно време, за да се направи (поне привидно) обществено обсъждане на поредните законодателни изцепки на депутатите.  Ако се съди по бързината, с която законопроектът мина първата част от процедурата, може да се предположи, че и с окончателното му приемане ще са бърза много.

А това значи, че най-вероятно ще се случи обичайното: ще се приеме това, което кажат ДПС и ГЕРБ.  Двете сили, щом стане дума за съдебната власт, по правило заговарят (а и гасуват) в пълен синхрон...


Facebook logo
Бъдете с нас и във