Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Конституционна пушилка

Управляващите стягат редици за съдебна реформа, в която никой не вярва.

Юристите се смеят или ругаят внесения тази седмица в Народното събрание проект за промени в конституцията. Той трябва да бъде прочетен, и то заедно с мотивите, за да се почувства с пълна сила неговата незначителност. Основата, върху която ще се прави поредната съдебна реформа, е толкова далеч от обществените очаквания, че предизвиква крайни реакции. Освен неколцината партийни лидери и управленци, имащи изгода от това, хвалби за това съчинение изричат само троловете.

Подкрепата за проекта, който влезе в парламентарното деловодство с подписите на 132-ма депутати от ГЕРБ, от Реформаторския блок, от Патриотичния фронт и от Българския демократичен център, е значителна, независимо дали в крайна сметка ще бъде събрано необходимото мнозинство от поне 160 гласа. Какво струва обаче тази подкрепа при явното нежелание на управляващите да реформират конституционния модел на правосъдието? Внесените предложения компрометират тежко декларациите за наличие на политическа воля за промяна.

Практически всички текстове бяха оповестени предварително. И почти всички опират до прословутото разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии. Най-много усилия са хвърлени в този модел, но не се чу нито едно смислено обяснение с какво това разделяне ще подобри правораздаването. И може ли това да представлява "структурна и организационна реформа на съдебната власт", която щяла да е от ключово значение за върховенството на закона. Като цяло печеливша е съдийската общност, която получава предимство при избора на професионалните си представители. От 13 души в съдийската колегия шест ще бъдат избирани от общото събрание на съдиите, пет - от парламента, плюс председателите на двете върховни съдилища. В 12-членната прокурорска колегия държавното обвинение ще може да изпрати пет човека, парламентът ще избира шестима, плюс главният прокурор. 

Численото предимство на съдийските представители, съчетано с разделянето на съвета, е всъщност основната цел на промените. При това положение може да се поорежат някои възможности за задкулисно кадруване, но ще се отворят други - заради капсулирането на всяка от двете колегии.

Поредното разширение на магистратската независимост е подчертано с отстраняването на министъра на правосъдието като председателстващ на колегиите на съвета. Тези функции ще изпълняват председателят на Върховния касационен съд (за съдийската колегия) и главният прокурор - за прокурорската. В замяна правосъдният министър ще има право да присъства на заседанията на двете колегии с право на съвещателен глас. Министърът ще председателства само заседанията на Пленума на ВСС, в който участват и двете колегии. В негово отсъствие обаче председателските задължения ще изпълнява шефът на Върховния касационен съд.

Лекотата, с която основният агитатор за промените - Христо Иванов, се разделя с малкото правомощия на правосъдния министър по отношение на съдебната власт, е поразителна и не е случайна. Правосъдният министър губи правата си да предлага и да внася в съвета проекта на съдебния бюджет; да управлява имуществото на съдебната власт; да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистратите, както и да участва в организирането на квалификацията им. Факт е, че всички тези функции и досега не бяха изпълнявани пълноценно, което доказва само, че държавата просто не иска да носи отговорност за съдебната система. 

Практически най-важните дейности на съвета ще поемат колегиите. Те ще решават всички кадрови, дисциплинарни и организационни въпроси на съответните професионални общности. Ще дават и становища по законопроекти според своята компетентност. Пленумът ще осъществява предимно формални процедури като приемане и внасяне на съдебния бюджет, приемане на годишните доклади на съда и прокуратурата, организиране квалификацията на магистратите, решаване на общи организационни въпроси за съдебната власт.  Запазват се все пак две основни правомощия на общият състав на ВСС - да прекратява предсрочно мандата на своите изборни членове при съответните конституционни предпоставки, както и да избира "тримата големи". Назначението им ще става по предложение на съвета, но остава функция на президента.

Втората група промени засягат съдебния инспекторат - по схемата на разделението на ВСС. Инспекторите, които ще проверяват съдиите, ще са шестиима, а тези, които проверяват прокурорите и следователите - четирима. В правомощията на инспектората са включени и проверки за почтеност - термин, който допълнително ще трябва да бъде разшифрован. След миналогодишните спорове дали Комисията за конфликт на интереси има право да проверява и магистратите това право е дадено изрично на съдебния инспекторат. Той ще проверява също достоверността на имуществените им декларации. Ще следи и за прояви, уронващи престижа на съдебната власт, както и за такива, с които се нарушава независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Няма обаче гаранция, че всичко това ще се прави в необходимия обем и спрямо всички. Нито е предвидена възможност за реакция при очевидно порочни и корупционни съдебни актове. 

Положителна оценка заслужава въвеждането на явното гласуване във ВСС, както и разширяването на възможностите да бъде сезиран по определени теми Конституционният съд. Това ще може да прави всеки съдебен състав, установил противоконституционност на закон по конкретно дело, както и Висшият адвокатски съвет, в случай че е засегнат статутът на тази конституционно уредена професия или се нарушават права и свободи на гражданите. Отпаднала е обаче възможността съдилищата да се обръщат към Конституционния съд, ако установят противоречие с международни договори. Колкото до намаляването мандата на ВСС от пет на четири години, проблем тук няма, но пък управляващите загатнаха, че може да оставят сегашния му състав да довърши своя по новите правила. 

Полезна, макар и половинчата, защото е пожелателна, е и възможността главният прокурор да бъде изслушван и да бъдат приемани и други негови доклади освен удавения в статистика годишен доклад за дейността на държавното обвинение. Желанието за повече конкретност личи от направленията, в които ще бъде изслушван неговият шеф - за осъществяването на наказателната политика и за резултатите от противодействието на престъпността. А липсата на задължение за главния прокурор да се отзове на поканата на депутатите може да бъде обяснена както със съображения за неговата независимост, така и с опасения от прекалени публични атаки срещу него, което би могло да го дискредитира далеч преди края на мандата му. 

Макар и немощни, предложените конституционни промени няма как да бъдат приети без подкрепата на опозицията. И именно заради тяхната немощ БСП и ДПС имат свобода да маневрират. БСП вече се възползва умело от нея, давайки да се разбере че предложеното е половинчато и повърхностно. ДПС пък вероятно ще пази загадъчно мълчание, докато не получи нещо голямо срещу своята подкрепа. В очакване на евентуална договорка управляващите продължиха с пиара, събирайки по инициатива на вицепремиера Меглена Кунева посланиците на държавите членки на Европейския съюз и на САЩ. Формално темата беше лансираният от Кунева Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Но без съмнение основната идея е да се търси външен натиск за предложените промени в конституцията. Показателно е, че Кунева коментира именно тях, уверявайки посланиците, че има консенсус между изпълнителната, законодателната и съдебната власт за провеждане на съдебна реформа. Същото потвърдиха в един тон правосъдният министър Христо Иванов и "тримата големи" в съдебната власт - Лозан Панов, Георги Колев и Сотир Цацаров. Отделно Кунева похвали и въпросния закон, уверявайки че "не оставя вратички и засяга по-голям брой хора във високите етажи на властта".

Цацаров също го одобри и на свой ред похвали пакета от конституционни промени, който давал гаранция за независимостта както на съдиите, така и на прокурорите. Главният прокурор не пропусна да припомни и предложението си отпреди половин година - за децентрализация на държавното обвинение, препоръчана и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия. А с думите, че "промените в конституцията са само 50% от реформата, а останалите 50 са в промените на Наказателния кодекс и процесуалните закони", Цацаров даде рамо на предложените от прокуратурата и орязани от депутатите промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, насочени срещу хората, които се измъкват от правосъдието. Всичко това беше "опаковано" от Христо Иванов в обобщението, че "вече има белези за оздравяване на системата", както и "съдии, които са готови да поемат инициативата". Остава да узнаем какво ли са си мислели през това време посланиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във