Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Конституционният съд чупи рекорди за бездействие

Конституционният съд на република България (КС) е замислен като черешката на тортата в правораздаването у нас, когато бе създаден през 1991 година. Дотогава такава институция у нас не съществува, но в началото на прехода народните избраници решават да покажат ясно, че вървим към демокрация. Основната задача на КС е да гарантира върховенството на конституцията спрямо законите и нормативните актове, приемани от парламента, както и спрямо указите, издавани от президента на републиката. Въпреки че е извън съдебната система, КС е финалната точка, до която могат да достигнат в кариерата си българските магистрати на национално ниво. Дори самото название - конституционен съдия, звучи престижно.
На практика обаче в последните години институцията се оказа
уютно убежище за юристите
които излизат от съдебната власт или от политиката. Последният, който намери място в състава на съда, бе достопочтенният експравосъден министър Георги Петканов. Многобройните скандали около него по никакъв начин не попречиха на управляващото мнозинство да го подреди между защитниците на конституцията.
Колкото и да е смущаващ сам по себе си този факт, той си има прагматично оправдание. Мнозинството със сигурност си е дало сметка, че Петканов няма да прекара девет години в институцията, защото довършва мандата на друг съдия. Освен това с темповете, с които работи КС, е повече от възможно бившият министър да не участва особено активно в разглеждането на казуси от конституционен характер. През мандатите на последните две правителства КС решава средно 8 -13 дела годишно, или по-малко от едно дело на съдия за година. Институцията е била най-натоварена през 1998 г., когато се е произнесла по 33 казуса. Оттогава насетне делата, които разглежда, постепенно намаляват. През изминалата 2008 г. КС се е произнесъл по... 6 дела - нов рекорд за ниска активност на институцията, който подобри резултата от 2004 г. (цели 8 дела!!!). Дори и следователите, които определят като най-скъпо платените безработни в държавата, статистически погледнато, сигурно са работили по повече дела през годината, отколкото конституционните съдии.
За сметка на това Конституционният съд се оказа сред онези институции, които отделят най-много от бюджетните си средства за заплати - цели 48% за идната година. Това съвсем не е учудващо. Заплащането на съдиите в него се определя на базата на възнаграждението на президента и на председателя на Народното събрание. Заплатата на председателя на КС се формира от осреднената им стойност, а на останалите 11 магистрати съставяли 90% от председателската заплата.
Въпреки че българският президент не е сред най-добре платените държавни глави на Балканите, възнаграждението му все пак възлиза на две депутатски заплати (сега - 2079 лв). Така президентското възнаграждение възлиза на 4158 лв., а това на председателя на парламента на 3222.45 лв. месечно.
След последните индексации
заплатата на председателя на КС вече е 3690 лева
а тази на съдиите 3321 лева. Ако конституционните съдии получават и процент за всяка година юридически стаж (максималният възможен е 2 на сто), тогава вече има обяснение защо в бюджета за 2009 г. са залегнали 500 хил. лв. за еднократни обезщетения в КС. През идната година от състава на институцията ще излязат минимум четирима съдии, защото мандатът им изтича. При напускането на системата те ще получат по 20 работни заплати.
Освен съдиите в КС работят още 33 души - технически сътрудници. За 2007 г. средната заплата във ведомството възлиза на 1781 лева, за 2008 г. - 1944 лв., а за сегашната година сумата е 2129 лв. - малко повече от депутатските заплати.
Няма лошо конституционните съдии да получават високо заплащане. Логично е да се приеме, че това са най-добре подготвените юристи у нас и следователно те трябва да бъдат достойно възнаградени. Въпросът тук е друг - дали при солидното си заплащане те и не бездействат? Отговорът е много прост. За разлика от конституционните съдилища в други държави, българският съд не разглежда индивидуални жалби на граждани или от юридически лица срещу нарушения на конституционните им права.
Верен на максимата, че съдиите говорят с постановленията си, председателят на институцията Румен Янков избягва да коментира нужно ли увеличаване на компетенциите на КС. Единственият жив сред предшествениците му - Неделчо Беронов, обаче не пести позицията си по въпроса. В практиката на повечето страни, казва той, е въведена конституционната жалба. Чрез нея гражданите могат да атакуват директно пред КС всеки нормативен или поднормативен акт, когато считат, че нарушава правата им. Беронов отбеляза, че винаги е бил на мнение, че
КС е една елитна институция, която не е достатъчно натоварена
и че правните субекти, които могат да я сезират, са много малко. В конституцията като такива са посочени президентът, Министерският съвет, поне 1/5 от народните представители, председателите на върховните съдилища, главният прокурор и омбудсманът. Той обаче има право да сезира КС само за отделни закони, които нарушават конституционни права и свободи на гражданите.
Според бившия председател на КС проблематичен е фактът, че отделните български граждани могат да се обърнат към съда в Страсбург, но не и към Конституционния съд в страната си. Беронов обясни и защо намалява броя на разглежданите казуси: Според закона съдът не може да се самосезира, дори ако види крещящи нарушения на конституцията. А кабинетът Сакскобургготски нито веднъж не е сезирал институцията през мандата си.
Правителство на Станишев също досега не се е обърнало нито веднъж към КС за петте си години управление, а мандатът му е почти изтекъл. Юристът беше категоричен, че конституционната жалба може да се превърне в отдушник на гражданското недоволство и липсата й е една пропусната възможност.
Подобно становище изказва и правозащитникът Йонко Грозев. За Параграф 22 той коментира, че според неговите наблюдения основна роля за да не се разглеждат индивидуални жалби от КС, са изиграли опасенията, че институцията ще бъде претоварена. Практиката от последните 15-20 години обаче показа, че подобни страхове са неоснователни. В другите европейски държави отсяването им се извършвало от квалифициран юридически персонал. По този повод Беронов коментира, че ако щатът на институцията у нас нарасне до около 100 души и бройката бъде запълнена от квалифицирани юристи,
няма да има пречки българският Конституционен съд да разглежда индивидуални жалби
И редица други юристи и правозащитници поддържат мнението, че у нас има сериозна нужда гаранциите за основните граждански права да бъдат реализирани не само през Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че е редно да има и вътрешна институция, която би позволила по-ефективно правоприлагане в областта. Но, вероятно, за да бъде въведена индивидуалната конституционна жалба, ще се наложи свикване на Велико народно събрание и промяна на конституцията. Йонко Грозев посочи, че у нас КС има право само на тълкувателни решения - дали определен закон противоречи на конституцията, или не. А практиката при защитата на основните граждански права показвала, че много често проблемът се крие в баланса между обществения интерес и индивидуалните права. Същината на конституционното право не можела да се приложи чрез абстрактен анализ, казва още Грозев. Въвеждането на индивидуалната конституционна жалба е залегнало като дългосрочна цел и в концепцията за подобряване на изпълнението на решения Европейския съд по правата на човека, която се обсъжда сега от правителството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във