Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Краят на мобилните камери - силно преувеличен

Радостта на шофьорите от тълкувателното решение на Върховния административен съд (ВАС) срещу мобилните камери на КАТ е твърде прибързана. Съдът зарадва водачите с решението си от края на миналата седмица по тълкувателно дело по искане на министъра на правосъдието. Окончателният текст на тълкувателното решение още не е готов, но в него общото събрание на ВАС само ще мотивира в детайли вече гласуваното - законни са само стационарните камери на пътните полицаи, мобилните - не.


На практика целият казус представлява обличане в юридически дрехи на един по-скоро технически проблем. Въпросът, на който съдът трябваше да отговори, е дали техническото средство за установяване и заснемане на нарушения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) трябва да е монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно. ВАС решава, че това може да става само със стационарна апаратура, която е предварително обозначена и в отсъствие на контролен орган функционира автоматизирано. Това е съобразено с чл.189, ал.4 от ЗДвП, който предвижда при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш за налагане на глоба.


Електронният фиш се изпраща на собственика на колата, (евентуално - на законния представител на юридическо лице), които отговарят солидарно с човека, когото е предоставено управлението й. Фишът се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка, след което в седемдневен срок може да бъде направено възражение. Ако то не бъде уважено, остава възможността за обжалване пред съд в 14-дневен срок.


Основният аргумент на ВАС е, че при издаване на електронен фиш не бива да се допуска разширително тълкуване на закона. Цитираният чл.189, в който е описана процедурата за електронните фишове, обаче не поставя разграничение между стационарни и мобилни устройства. Затова съдът се позовава на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, в които са описани правомощията на пътните полицаи. Единият текст казва, че те имат право да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Другият - че обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение.


Забрана за ползването на мобилни камери в тези разпоредби всъщност няма, стига патрулните коли, в които са монтирани, да са на обозначени места. Но и това е доста неясно от редакцията на текста, който те кара да се чудиш дали знаците и камерите са средство за контрол, или само предупреждават за него. ВАС залага на първия вариант, сочейки, че има случаи, когато мобилното техническо средство е монтирано на автомобил, който няма необходимото обозначение със съответните опознавателни знаци на контролните органи. В случая съдът намира опора в изискването на чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП служебните лица да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост. Доводът е безспорен, но само за тези случаи, а не за всички. Това ще рече, че при акт на необозначена патрулка с мобилна камера той следва да бъде оспорван не заради наличието на камера, а заради липсата на обозначение.


ВАС явно е наясно, че му липсват сериозни законови опори за тълкуването му, и затова се хваща за описанието на устройствата за издаване на електронни фишове - да работят на автоматичен режим, без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Защото мобилните технически средства не работели сами, а били обслужвани непосредствено от контролен орган. Приравняването им на стационарните било "заобикаляне на закона и стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване".


Излиза, че според ВАС мобилните камери са незаконни не заради самите тях, а заради присъствието на полицаи. Дали съдът обръща внимание на дискусията за техническите им възможности и надеждност, както и за опасността от манипулиране, ще четем в мотивите. Да се обосновава обаче незаконността на техническото средство за контрол с присъствието до него на живия контролен орган, натоварен с всички контпролни правомощия по ЗДвП , е както правен, така и житейски абсурд. Излиза, че полицаите може да съставят актове с лист и химикалка, но не могат да го правят с модерно техническо средство, създадено и сертифицирано за тази цел. На практика съдът твърди косвено, че доближи ли се полицай до камера, манипулира данните в ущърб на шофьорите.


Далеч по-смислен е аргументът на ВАС, че нито ЗДвП, нито който и да е друг закон предвиждат регулация за действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства. Съдът признава, че при тях изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е затруднено. И тези аргументи обаче водят към изводи, обратни на изводите на съда - не мобилните камери трябва да бъдат изхвърлени, а в закона трябва да се въведат гаранции срещу неправомерното им използване.


Радостта от премахването на камерите е прибързана, подсказва даже самият ВАС. Санкция ще има. Само че съдът посочва изрично, че в случаите, когато нарушението е констатирано с мобилни технически средства, няма да се издава електронен фиш, актът за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление ще се издава по общия ред. Той е установенв Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който урежда общите правила на административнонаказателната дейност. А ЗДвП изрично указва, че за неуредените в него въпроси по констатирането на пътни нарушения се прилага ЗАНН.


Съпоставянето на всичко казано дотук означава, че мобилните камери ще продължат да се ползват, но разпечатките от тях (снимки и телеметрични данни)няма да бъдат изпращани на нарушителите във вид на електронни фишове, а ще бъдат прилагани към акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление. С други думи - вместо да са приравнени на наказателно постановление, както е сега, разпечатките ще бъдат просто доказателство за извършеното нарушение. Към него ще се добавят вече и доказателствата на контролните органи - писмени и устни (от свидетели при обжалване по седебен ред).


Именно вкарването на процедурата по общия ред на ЗАНН е същинската победа за шофьорите, тъй като шансът им да "съборят" глобата в съда нараства значително. В огромния брой случаи първото заседание по такова дело се провежда поне половин година след съставянето на акта и полицаите не си спомнят подробности за нарушението. По закон констатациите им в акта се ползват с доказателствена сила, но до доказване на противното. А доказването на противното става с изтъкването на разминаванията между показанията им и останалите доказателства по делото.


Очевидно надцакването около пътните нарушения ще продължи, тъй като те имат поне три основни измерения. От една страна, е превантивното действие на контрола с оглед тежките катастрофи, от друга - апетитът на държавата за лесни постъпления, от трета - недоволството на водачите от лошите пътни условия. Те или се крият от връчването на актове и наказателни постановления(за което също се очакват законови промени), или оспорват глобите в съда, или не ги плащат. Трагичният резултат от въртенето в този омагьосан кръг са жертвите на войната по пътищата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във