Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Крайно време е ние да си свършим работата

Роден e на 21.03.1952 г. в гр. София, завършил е Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски през 1976 година. От 1977 до 1978 е стажант-съдия в Софийския окръжен съд, след това младши съдия в Софийския градски съд до 1981 г., от 1981 до 1984 г. е председател на Свогенския районен съд. До 1986 г. е специалист в отдел Договорен и правен при Министерството на външните работи. Преминал е през Софийския окръжен съд, от 1989 до 1994 г. е негов заместник-председател. От 1994 до 2004 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия. В периода 2001-2004 г. е народен представител в 39-отo Народно събрание, член на Комисията по икономическа политика и Комисията по правни въпроси. От 22 март 2004 г. е председател на Върховния административен съд. Специализирал е защита на конкуренцията във Франция през 1991 година.


Г-н Пенчев, влезе ли напълно Върховният административен съд в ролята на фактор за развитието на гражданското общество у нас? Познават ли гражданите своите права, използват ли възможностите, които им предоставя Административнопроцесуалният кодекс?
- Активността им се засилва непрестанно. Доказателство за това е постоянно растящият брой на делата във Върховния административен съд.
Последната година имаме своеобразен рекорд в това отношение - постъпили са с 3000 дела повече, отколкото през 2007 година. Друг е въпросът, че при това положение натовареността на един върховен съдия е средно 200 дела годишно, което за мен е ненормално и не е полезно, защото целта на Административнопроцесуалния кодекс беше да се прехвърли тежестта върху новосъздадените специализирани административни съдилища. ВАС трябваше да бъде касационна инстанция, ние трябваше да се занимаваме с основната си задача, а именно да обобщаваме практиката и да издаваме тълкувателни решения. Уви, на практика се получи обратното, защото много специални закони въвеждат подсъдност като първа инстанция на Върховния административен съд.
Кои проблеми най-често карат гражданите да се обръщат към вас?
-Имаме постоянни постъпления от данъчни дела, това е нормално, затова и направихме две отделения - Първо и Първо А, които се занимават само с данъчни дела. И тъй като техният брой се увеличава, трябва и да има съдии, които да ги разглеждат. Но и иначе постъпват всякакви дела. Административнопроцесуалният кодекс дава много широки възможности за пълен контрол върху администрацията. Не само по отношение на актовете й - индивидуални, общи, подзаконови, но също и за действията и бездействието на администрацията. Много е важно и че гражданите са тези, които трябва да ни принудят да прилагаме Административнопроцесуалния кодекс в цялата му пълнота. Съдът не може да се самосезира, съдът може никога да не приложи една норма, ако не е сезиран по нея.
Наскоро от отчета на Софийския районен съд за 2008 г. разбрахме, че на един съдия от гражданското отделение в съда се падат средно по 700 дела. Това нормално ли е?
- Разбира се, че не е нормално. Специално за софийските съдилища имам чувството, че досега съдебната ни система не е имала кадрова политика. Преди години висшите съдебни съвети не бяха постоянно действащи. Те се състояха от магистрати, които си гледаха работата и заседаваха в съвета един път в седмицата. Това е една от причините все още да не са изработени стандарти за това каква трябва да бъде натовареността на съдиите. Първо, ние нямаме една демографска карта на България. В страната имаме N-броя съдилища, които ние не знаем работят ли, или не работят? Уплътнява ли се тяхната работа, или не? За съдилищата в София знаем, те винаги изнемогват. Но има съдилища в страната, където не само че няма дела - няма и съдии. Онзи ден например имаше конкурс за председател на районния съд в Дулово. Оказа се, че там има четири щатни бройки за съдии, от които само една е заета. Този и други примери показват, че се увеличава работата в София, но намалява в провинцията, тъй като много хора се местят в столицата.
Идеята на ВСС е да се направи снимка за всеки един съд в България. И там, където има недостиг от съдии - както е в случая със Софийския районен съд, щатът да бъде увеличен за сметка на броя на съдиите в съдилища, в които има по-малко дела. Трябва бройките да бъдат преразпределени така, че съдилищата да бъдат наистина ефективни и на един съдия да се падат не по 700 дела, а по 200 дела месечно. Това е нормалното. В момента има една комисия към ВСС, която изготвя политиките в тази насока. Защото досега Висшият съдебен съвет не е правил политики като орган на съдебната власт. Да кажем, че в районния съд в София трябва да има още сто съдии. Ние знаем, че няма как веднага да ги вземем тези съдии и от цялата страна да ги съберем в София, най-малкото защото няма къде да седнат. Но трябва да кажем къде колко бройки трябва да се закрият и да се пренасочат към Софийския районен съд. Преди това обаче е необходимо да се реши въпросът със сградата на съда. Ние трябва да кажем на Министерския съвет, разбира се, в рамките на възможностите, в бъдещите бюджети да се планират средства за сгради - точно за кои сгради и точно какво ще правим с тях. И мисля, че при подобен подход няма парламент и няма мнозинство, които да не ни окажат съдействие.
Смятате ли, че решението членовете на ВСС да гласуват тайно, когато избират административни ръководители в съдебната система, е подходящият начин да бъде определен съответният кандидат? Имаше спорове по този въпрос сред висшите магистрати.
- Уморих се да повтарям каква е същината на този проблем. Никога - от създаването на Висшия съдебен съвет, изборите не са били явни. Конституцията от 1991 г. казва, че всички кадрови гласувания за магистрати стават тайно. Имаше една идея на министър Тачева, според която в основния закон не се има предвид административният ръководител (тъй като фигурата на административния ръководител се появи в една поправка на конституцията през 2003 година). Та по тази причина не би ли могло гласуването да става явно. Аз винаги съм казвал, че тайното гласуване е по-демократично. Може би в случая няма да се отрази зле едно явно гласуване, но това е в ръцете на законодателя. Парламентът е този, който може да включи норма, според която специално за избор на административен ръководител ние трябва да гласуваме явно. Знам, че има такова предложение, но не знам дали то ще намери мнозинство в парламента.
Как бихте коментирали поправките в новия Закон за конфликт на интереси, около който възникнаха доста полемики?
- Със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси вниманието на обществото се концентрира върху законови разпоредби, които са в сила отдавна, но които никой не спазва и никой не прилага. Затова се вдигна целият този шум. Питат ме съдии: Ама ние сега по новия закон нямаме право да бъдем в ръководствата на спортни съюзи, не можем да бъдем арбитри... Аз им отговарям: Вие никога не сте могли да заемате тези постове по силата на чл.194 от Закона за съдебната власт, а текстът му не е променен от 1994 година. Новият закон не казва нищо повече от това, което казват старите действащи закони.
Колегията беше развълнувана от едно решение на ВСС за организиране на съвместни заседания на съдии, прокурори и разследващи, на които да се обсъждат проблемите с връщането на знаковите дела и формирането на специализирани състави по тези дела, което предизвика реакция от страна на правозащитни организации. Юристите поискаха неговата отмяна. Имат ли основания тези протести?
- Зная техните съображения, но мисля, че те и ние от ВСС говорим на различни езици. Най-общо става дума за сформиране на специализирани отделения за тежките стопански дела, например по САПАРД и др., по делата за големи злоупотреби. Не е лошо да има профилирани съдии в големите съдилища с по-специални знания и рутина във финансовата област. Нека не забравяме, че материалите по някои от делата са по сто тома и трябва човек да има афинитет към тази материя, за да е ефективен. Когато такива дела, които са с голяма фактическа и правна сложност и са свързани с големи финансови злоупотреби, се разпределят между десет съдии на електронен принцип, с нищо не се нарушава принципът случайно разпределение на делата. Иначе ставаме пенкелер, тоест съдиите стават специалисти по всичко или специалисти по нищо.
Що се отнася до тези съвещания по районите. Те са в отговор на констатациите в юлския доклад на Европейската комисия, че много от делата се връщат неоснователно и по формални причини. По инициатива на председателя на ВКС бяха направени заседания по апелативните райони, на които присъстваха съдии и прокурори и на които бе направен един преглед колко дела са върнати за доразследване и по какви причини. Оказа се, че има слабости в работата на съда заради формален подход и повече слабости в работата на прокуратурата. Не виждам какво лошо има в тези съвместни срещи и с какво те нарушават правата на подсъдимия. Вижте, когато държавната машина се върти напразно, губим всички. Когато прокуратурата допусне грешки и не може да докаже едно обвинение, когато едно дело се върти с години и накрая се стигне до оправдателна присъда, но името на човека вече е опетнено, тогава не е лошо да кажем Абе, хора, какво правите?
Мисля, че представата за съда като за един арбитър, който седи някъде горе, в някаква кабинка в абсолютно стерилни условия и мери с една везна, за да може везната да не се повлияе от атмосферата, и да отмери правилно, това разбиране за съда, което се натрапваше в първите години на прехода, доведе до много големи неблагополучия. То доведе до това да кажем, че съдът е безконтролен, че съдът е държава в държавата. Не може да има държава в държавата. Да, съдът е независим. Ако не е независим, той не може да бъде справедлив, това е смисълът на съдебната система. Но съдът не е тотално независим, тотално безконтролен. Той не е създаден, за да стои отгоре и да гледа сеира на участниците в процесите. Съдът трябва да търси обективната истина.
ВСС препоръча мерки срещу забавянето на делата от особен обществен интерес. Засега обаче не се забелязват конкретни резултати. Те пак се отлагат заради болести на подсъдими или адвокати. Най-пресните случаи са с Веселин Георгиев и Марио Николов...
- Напротив, има конкретни резултати. И веднага ще ви дам един конкретен пример - случаят с Барона. Вие се смеете, защото Барона сключи споразумение и няма да лежи нито един ден, защото той вече ги е излежал тия години, за които сключи споразумение, но бяхме напът след два месеца да прекратим производството срещу него поради изтекла абсолютна давност. Но ние казахме не може да има отлагане на делото по закон, което да доведе до погасяване на делото по давност на първа инстанция. Това е срам за правосъдието. Самият факт, че съдиите, гледащи подобни дела, разбраха, че някой ги наблюдава, е от огромно значение. Досега беше немислимо някой дори да се осмели да каже: Абе защо тоя съдия отлага делото, тъй като веднага следваше реакцията: Ти защо ми се бъркаш, аз съм независим. Тук обаче не става дума за онази независимост на съда, при която той взима решение, определя присъда - тогава никой не може да му се бърка. Става дума за случаите, когато един съд не може да организира процеса.
Смятате ли, че експерти отвън, които непрекъснато каним, ще решат проблемите в нашата съдебна система?
- България получи голяма помощ и от Европа и от САЩ. Административнопроцесуалният кодекс беше изготвен с помощта на много специалисти от чужбина. Но вече е крайно време ние да си свършим работата, защото проблемите си ги знаем ние. И най-злонамереният наблюдател на съдебната ни система не може да покаже толкова проблеми, колкото мога да му покажа аз. Ние си знаем проблемите, ние най-добре знаем и как да ги разрешим. Мисля, че с годините съм показал, че зная какво е добро за българската съдебна система. Така че според мен не са ни необходими експерти отвън. Аз например не смятам, че сега са ни нужни някакви нови експерти да дойдат във ВСС да ни обясняват нещо. Важното е, че намерихме пътя. А той - е постоянно действащият Висш съдебен съвет и създаването на Инспектората. Сега трябва да оставим хората да си вършат работата.....
Лов на вещици или борба с корупцията - кой трябва да заложи принципите?
- Мен не ме е страх от лов на вещици в съдебната система. Борбата с корупцията е ясно кой я води. Службите разкриват доказателствата, дават фактите на прокуратурата, прокуратурата внася обосновано според нея обвинение в съда, съдът осъжда. Това е начинът. Само че по отношение на магистратите това нещо не работи. Има корупция, това е всеизвестен факт, но няма присъди, няма даже и обвинения - с малки изключения. И тогава питаме - какво правим. Аз не мога да ви отговоря, защото не съм прокурор. Не съм и орган на досъдебното производство. Но имам съвет към ВСС какво да направим - поне да ги уволним тези магистрати, за които имаме съмнения за корупция.
Оптимист ли сте за съдбата на съдебната реформа. Министър Тачева каза, че нейната архитектура вече е завършена...
- Мисля, че от 2004 г. извървяхме много големи крачки. Това, което ние говорим в момента - че има корупция, че има бавене на делата поради липса на воля беше немислимо преди пет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във