Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Крехки надежди за кадруването на ВСС

Правителството на съдебната власт включи на работен режим и, изглежда, има шансове да преодолее кризата на доверие, която от години го изяжда отвътре. Тази надежда се крепи от активната дисциплинарна практика и кадрова политика напоследък. Та може да се окаже оправдан оптимизмът, демонстриран от висшия магистрат Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия към Висшия съдебен състав. Тази седмица той си позволи нечуван досега коментар: че пратениците на Европейската комисия ще бъдат приятно изненадани от това, което се случва в съдебната ни система. Доскоро дори и най-заклетите адепти на ВСС едва ли щяха да напуснат света на мълчанието, в който бяха потънали от срам заради предишните зулуми на съвета, за да заявят толкова гръмко убедеността си в идващите добри дни за правителството на съдебната власт.


На редовното си заседание в четвъртък (21 март) Висшият съдебен съвет образува дисциплинарно производство срещу градския прокурор на София Николай Кокинов заради нарушаването на принципа за случайно разпределение на дела. Поводът е прекратеното през януари 2012 г. наказателно производство срещу длъжностни лица от НЕК за продажба на ток на занижени цени на чуждесктранна компания. То е било приключено от прокурор Георги Тафров от Софийската градска прокуратура, а решението му е било потвърдено от Стойчо Ненков от Софийската апелативна прокуратура и Христо Граматиков от Върховната касационна прокуратура (ВКП). Проверка показала, че Тафров и Граматиков не са избрани на случаен принцип, а са посочени с резолюция - първият с подписа на Кокинов, а вторият - със заповед на вече бившия заместник главен прокурор Галина Тонева. По тази причина Тонева бе освободена от длъжността си на заместник на главния прокурор.


Надеждата, че ВСС най-сетне си връща облика на истинско правителство на съдебната власт, живна и заради една от най-критикуваните досега сфери на дейност на ВСС - кадровата политика. В четвъртък висшите магистрати показаха привързаност към принципните критерии, назначавайки доказан професионалист с добро име у нас и в ЕС на отговорен пост във Върховния касационен съд (ВКС).


На 12 март председателят на ВКС проф. Лазар Груев предложи съдия Панова за свой заместник. Той подчерта, че цялата й кариера е преминала в системата. Панова е специализирала право, съдебна практика и сътрудничество по наказателни дела в Трир, Германия, в Хага и в Европейския институт за публична администрация в Люксембург.


Кариерата й на магистрат започва като прокурор в Софийската районна прокуратура, но след това става съдия в Софийския районен съд. Преминава през всички стъпала в системата, през Софийския градски съд и през Софийския апелативен съд. От март 2007 година е назначена за съдия във Върховния касационен съд. От 1999 г. до 2006 г. е хоноруван асистент по наказателен процес в Софийския университет, а от 2000 г. е преподавател в Националния институт на правосъдието по програмите за основи на европейското право, наказателноправно съдебно сътрудничество и права на човека. От 2005 г. насам съдия Панова е кореспондент за България по проект на Европейската комисия, посветен на приложението на европейската заповед за арест. През юни 2007 г. е избрана от Висшия съдебен съвет за български съдия в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст в Хага. От началото на 2009 г. тя е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.


На същото заседание ВСС гласува и решение за освобождаване от ръководна длъжност на апелативния прокурор на София Ангел Илиев. Осемнайсет от висшите магистрати гласуваха за оставката, а трима се въздържаха. Както е известно, на 12 март Илиев депозира заявлението си за напускане във връзка със заведеното срещу него дисциплинарно производство заради нарушение на случайния принцип на разпределение на делото САПАРД. До наказателната процедура се стигна, след като главният прокурор Сотир Цацаров поиска дисциплинарно наказание за Илиев заради груби нарушения при разпределянето на знаковото дело, което попадна в ръцете на обвинителя Стойчо Ненков. Той пък беше отстранен от ВСС заради разследването срещу него по обвинение, че е попречил на наказателното преследване срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. Скандалът около Ненков гръмна през ноември миналата година, точно преди екип от европейски експерти да посети България. Впоследствие се разбра, че Ненков е оттеглил протеста срещу оправдателната присъда на Николов и Стойков по делото за източване на САПАРД.


След като Илиев е вече освободен, трябва да се открие процедура за избор на нов шеф на Софийска апелативна прокуратура. Илиев изкара на поста едва осем месеца. Той бе назначен от ВСС за неин административен ръководител през юли 2012 година. В момента в структурите на обвинението има голямо текучество на ръководните кадри. Освен столичната апелативна прокуратура без административен ръководител след кончината на прокурор Александър Налбантов в края на януари тази година е и районната.


В бъдещия избор ВСС ще трябва да избира между двама подали документи магистрати. Кандидатите са Христо Динев и Иван Петров от СРП. Динев има 14 години стаж в прокуратурата, от 2006 г. до 2011 г. е бил заместник-районен прокурор на София и е отговарял за отдел Престъпления срещу личността. Атестационната комисия към стария ВСС през 2011 г. е дала много висока оценка за работата му, въпреки че прекият му ръководител тогава - Налбантов, не е бил съгласен с комисията. Динев получил забележки заради липсата на инициативност, неангажираност към работата си като заместник-районен прокурор, за слаба организация и за пропуски в сроковете при изпълнението на задачите.


С повече шансове като че ли е вторият кандидат - Иван Петров, който работи в Софийската районна прокуратура от 2001 г., а дотогава е бил съдия-изпълнител в Етрополе и в Самоков. За времето, докато работи в СРП, той е участвал в екип разследващи прокурори, на които са възлагани дела с висок обществен резултат. Този факт не е останал незабелязан от атестационната комисия през 2011 г., според която Петров се отнасял съвестно и с необходимата мотивация към работата си. Комисията е отбелязала, че прокурорът спазва сроковете, проявява инициативност, работи качествено и с енергия, притежава завидни умения в систематизирането на обстоятелства и факти в производствата. Крайната му оценка е много добра.


На Висшия съдебен съвет му предстои да си каже и тежката дума за това кой да седне на горещия стол на ръководител в Апелативната специализирана прокуратура (АСП). Той остана свободен, след като досегашният шеф на спецобвинението Борислав Сарафов скокна на по-високия пост заместник-главен прокурор. Битката за овакантената длъжност ще се води между трима мераклии. Единият е сегашният и.д. шеф Даниела Попова, която е заместник административен ръководител на АСП. Попова е работила като прокурор в Сливница, след това е станала шеф на Районната прокуратура в града, сетне обвинител в Специализираната прокуратура и неин заместник-шеф. Била е и преподавател в Националния институт на правосъдието.


Вторият кандидат е Димчо Георгиев, който сега е съдия в Апелативния специализиран наказателен съд. Бившият възпитаник на Академията на МВР е прекарал голяма част от кариерата си в Смолян, където последователно е бил прокурор и районен прокурор, после става заместник-ръководител на Районната прокуратура, Девин, и се връща пак като районен прокурор на Смолян и сетне като окръжен прокурор в родопския град. След това е бил командирован в Апелативната прокуратура в София, а от октомври 2011 г. до момента е съдия в Апелативния спецсъд.


Към върха в АСП се е устремил и сегашният шеф на Специализираната прокуратура Светлозар Костов, който беше първият обвинител, довел до присъда, макар и след споразумение, на несебърския наркобос Димитър Желязков -Очите. Славата му покрай този процес обаче заглъхна, след като Костов се захвана и с делото срещу световния ни шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Бургаският обвинител изработи и ефективна присъда за Стависки. Но заформи и чутовен скандал, като се изцепи, че е вързал кънките на шампиона. В добавка имаше и онагледяване със снимка, за което бе наказан от ВСС със забележка.


Кънкьорът Костов също е бивш възпитаник на Академията на МВР, а начело на спецпрокуратурата е от 30 юни 2011 година. Преди да бъде избран за административен ръководител, той беше командирован в Софийската градска прокуратура, където наблюдаваше знаковото дело Октопод от самото му начало досега.


В средата на седмицата шефът на спецпрокуратурата се оплака на глас, че някои оперативни работници в МВР все още не могат да се освободят от навика месеци наред да работят по определени разработки, без изобщо да уведомяват за това държавното обвинение.Говоря за онази инерция, по силата на която определени служители на МВР работят оперативно седмици, дори месеци, но прокуратурата не знае за това, каза той на отчета за работата на структурата през 2012 година. Костов се похвали с високия КПД на служителите си, които са се докопали до категорични доказателства по 43% от преписките. Костов разкри, че общият брой на делата с осъдителни присъди е 14 (8 от тях са след споразумение с прокуратурата). Осъдените лица са 30, като близо половината от тях са за участие в организирана престъпна група.


Ще натежат ли изнесените от него данни за работата на спецпрокуратурата при очертаващия се тежък избор във ВСС за шеф на АСП? Никой не може да прогнозира дали и процесът Октопод ще натежи на везните. Така както върви делото, едва ли прокурор Костов ще може скоро да се похвали, че е вързал кънките и на бившата барета Алексей Петров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във