Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кризата отприщи иманярско нашествие

През последните няколко месеца иманяри трескаво дупчат българската твърд, с надежда да изчоплят от земята скрити от векове съкровища. Бумът на иманярската инвазия се дължи както на световната финансова криза (която уж нямаше да ни засегне), така и на преструктурирането в органите на МВР, смята прокурорът от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Николай Соларов.
Той ръководи звеното за борба с контрабандата на културно-исторически ценности. Доскоро в Дирекция на национална служба полиция имаше сектор за борба с трафика на антики, подобен сектор имаше и в ГДБОП. После имаше структурни промени във вътрешното ведомство, а сега не е ясно кой бори този вид престъпност, за която се твърди, че по мащаби е съизмерима с наркотрафика.
Особено активни са търсачите на съкровища в Североизточна и Централна България. Но и другите райони на страната не са пренебрегнати. Последният от случаите, които бяха оповестени в медиите, бе точно преди една седмица.
На 15 март (неделя) полицията залови
четирима търсачи на съкровища в землището на с. Долна Козница
Кюстендилско. Групата била въоръжена с пет металотърсача, единият от които бил самоделно изработен. Иманярите, водени от 42-годишния бобовдолец Роман Кючуков, били хванати, докато се придвижвали към местността Под лозята с джип Мицубиши Паджеро.
Обект на интереса на копачите било светилище от V век пр. н.е., регистрирано върху археологическата карта на България. Полицаите задържали групата, след като наблюдавали някои от членовете й. Двама от задържаните са известни на полицията и с други иманярски набези. След като металотърсачите им били конфискувани, групата е била освободена. Работата по случая продължава в кюстендилското районно управление на МВР, като междувременно е уведомена и прокуратурата. При тази си акция иманярите не са успели да открият антични предмети. Какво щеше да стане обаче, ако бяха изровили от земята някакви ценности?
В 90% на сто от случаите целта на тези вандалски актове изкопаните от нашите земи антики да бъдат продадени на аукционите в Европа и в Америка. Там са парите, големите колекционери са там, за там се копае, обясняват разследващите.
Какъв е пътят на една културно-историческа ценност от откриването й до крайния купувач? Според археолога Тодор Чобанов, експерт във Върховната касационна прокуратура (ВКП), у нас действа
стройна, почти военизирана иманярска организация
Във всеки район има нещо като регионален отговорник, който надзирава бригади от иманяри. При италианците този човек се нарича капо зона. В България има 5-6 такива отговорници, твърдят експертите.
След като т. нар. капо зона разбере, че е намерена някаква стока, той я изкупува от иманярите на много ниски цени. После я предлага на дилъри, които я изнасят в чужбина. Самият регионален координатор би могъл по собствени канали също да изнася ценните предмети зад граница.
Всеки регионален координатор контактува в чужбина с реципиент - т. нар. дилър второ ниво, който продава стоката на крайния клиент. Капо-то има грижа да организира прехвърлянето на антиките през границата. Организацията е много стройна, разказват от прокуратурата. Това е една развита престъпна икономика, която се реализира в чужбина, защото там за старинните предмети могат да се получат много повече пари, отколкото у нас, обяснява Чобанов.
Ако у нас например една монета е 2 лв., навън тя може да се продаде за 20 долара. Най-популярният от сайтовете, чрез които се продават тези монети, е е-bay. Там например са засечени няколко
българи, които до момента имат по 15 000 продажби на монети
Има и други сайтове, където се предлагат ценни предмети, а някои нашенци дори са си открили магазини в чужбина - например в Германия и в Австрия, в които предлагат скъпоценната стока. Нерядко старините, изровени по нашите земи, се откриват по изложения в чужбина. Такъв беше случаят с върнатите на страната ни от Италия монети и други предмети, конфискувани от наши търговци, които ги предлагали съвсем открито на нумизматично изложение във гр. Верона. Експозицията на Националния исторически музей (НИМ) предстои да бъдат приютени и монети, изровени по нашите земи, които ни се връщат от Австрия. Очаква се експерти от НИМ да отидат да ги приберат.
Всеизвестно е обаче, че има много културно-исторически ценности, разкрити в България, които красят витрините на чуждите музеи или частни колекции. Един от най-скандалните примери от последното десетилетие е този с деветте старинни чинии от сребро, изровени у нас, които обаче в момента изпълват витрините на музеи в Гърция. Както Параграф 22 писа, на 10 март Пазарджишкият окръжен съд издаде определение, че налага запор на тези предмети. Гръцката страна обаче вече втора година се ослушва и не изпълнява българските съдебни поръчки. Конфузното в случая е, че тези предмети - деветте чинии, намиращи се в гръцките музеи, са закупувани в рамките на голяма дарителска кампания, в която е участвал дори министър-председателят на Гърция и други известни личности. Търговецът от Лондон, който е продал предметите на гърците - също известен дилър, няма никакви доказателства за собственост за тези предмети, твърдят от прокуратурата. Но две години не допускат нашите експерти до предметите, нито ни предоставят документи и доказателства за техния произход.
Ако се докаже, че са български,
би трябвало спорните предмети да бъдат върнати на страната ни
Поне така гласи Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., уреждаща мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на собственост на културни ценности
Гърците вече са пропуснали всички срокове за реакция и българската страна е в правото си да използва европейските механизми за въздействие. Според Тодор Чобанов няма да е изненада, ако един ден това дело стигне чак до Люксембургския съд, където Гърция може да бъде осъдена за това, че не изпълнява регламента за съдебно сътрудничество. Според източник от прокуратурата тежестта на доказването пада основно върху гръцката страна, защото нейни граждани са закупили тези предмети и все пак не могат да докажат техния произход. Докато българската страна разполага със сериозни данни, сред които осем свидетели на онова, което се е случило с това съкровище. Но този казус едва ли ще бъде решен скоро. Според специалистите подобни спорове се влачат понякога 15-20 години. Гръцката страна се надява именно на това скандалът да отшуми, но България не би трябвало да се откаже от законните си интереси, нито от правото си да се бори за законното си наследство.
На фона на бума на иманярството, който през последните месеци констатира прокуратурата, учудващо звучат информациите в пресата, че в концепцията за изцяло нов Наказателен кодекс (НК), поръчана от правосъдното министерство, се предлага иманярството да бъде квалифицирано като простъпка. В прокуратурата са скандализирани от тази идея, при положение че в сега действащия НК иманярството се определя като организирана престъпна дейност, а в законодателството на съседна Гърция например се предвижда 20 години затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във