Параграф22 Weekly

§22 Анализи

КС клъцна чувството за справедливост

Възстановяването на чувството за справедливост у гражданите не съставлява легитимна цел на закона и не съвпада с понятието интереси на обществото. Това реши Конституционният съд по делото срещу Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.


nbsp;


Фатално или не, решението е под №13 и е от 13 октомври. Според съда чувството за справедливост представлява индивидуални преживявания и отношение към законите, а поставянето му за цел на закона е прецедент в българското законодателство. Тази цел е свързана с постигане, възстановяване или изгубване на определени чувства, а поначало всички чувства не са нито обективни факти, нито правни категории. Затова формирането им в отделните граждани не може да бъде цел на закона.


Не че няма истина в аргументите на съда, но пък все си мислехме, че справедливостта е основният смисъл и съдържание на законите, а правото е възникнало като средство за въздаване на справедливост. Дори самите вносители на искането за отмяна на текста признават това с корекцията, че целта не трябва да създава усещане за справедливост, а за постигане на справедливост. А четирима от конституционните съдии: Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова, са подписали решението в тази му част с особено мнение. Съдът напомня все пак, че имаме опорни точки - защитата на интересите на обществото не е противоконституционна цел и в нейно име може да бъде ограничавано правото на собственост.


Като цяло КС реже твърдо замаха на опозицията (в лицето на завелите делото 59 народни представители)наред с ключови негови текстове да събори целия закон. Техническият мотив за това е, че съдът не еи от тях също с особени мнения, но са потвърдени принципите и ефективността на гражданската конфискация. Съдът потвърждава, че необяснимите богатства са абсолютно неприемлив и масов феномен у нас, а отнемането им без наличие на влязла в сила присъда по наказателно дело е напълно оправдано.


Демонстрацията на необясним материален просперитет от лица, които според господстващото мнение извършват тежки посегателства, включително и с престъпен характер, срещу установения в конституцията и законите икономически ред в държавата, създава представата, че свободният пазар не се подчинява на установените правила, че демократичните институции не могат да ограничат възможността за забогатяване от незаконни източници за чужда сметка, както и за сметка на обществото като цяло, се казва в решението. Съдът заявява, че в защита на конституционно установени ценности правото на собственост не само може да се ограничава със закон, но е допустимо отнемането му без компенсация. А атакуваният закон е насочен към възстановяване на статуквото от преди противозаконното разместване на материални ценности, при което би било нелогично да се изисква обезщетяване на онзи, който незаконно се е обогатил за сметка на другите и в края на краищата за сметка на цялото общество.


КС стеснява кръга на лицата, които са задължени да уведомяват комисията по конфискация за придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, която не може да бъде отнета по друг ред. Съдът смята, че това не бива да правят всички държавни, общински органи и длъжностни лица, а само съответният административнонаказващ орган, който има решаваща дума по преписката и разполага с цялата информация по нея. За противоконституционна е обявена и възможността комисията да започва проверка по сигнали на граждани, на които са станали известни обстоятелствата за такова административно нарушение. Мотивите са, че това създава несигурност и предпоставки за злоупотреба с права.


За неприемлив е обявен и 15-годишният срок назад във времето, в който ще се изследва законността на придобитото имущество. Съдът препоръчва десетгодишен срок с аргумента, че възможността за отнемане на имущество, придобито през особено дълъг период, съставлява неоправдан стимул за пасивност и безразличие у тези, които по естеството на правомощията си са длъжни да осигурят върховенството на закона. За неоснователно е обявено обаче опасението на вносителите на искането, че с определянето на времеви рамки на изследването от предмета на доказване в производството се изключва установяването на актива на имуществото, с който проверяваният встъпва в началото на периода. КС мотивира препоръката си за десетгодишен срок на изследване и с аргументите, че той ще е в синхрон с абсолютната десетгодишна давност за погасяване на публичните вземания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и че така ще отпадне възможността за отнемане на недвижими имоти, за които е изтекъл общият срок за придобиването им по давност при недобросъвестно владение по Закона за собствеността. В добавка съдът обръща внимание, че произтичащото от настоящото решение намаляване на периода на проверката и съответно - на срока за погасяване по давност на правата на държавата, няма да блокира гражданската конфискация на онова имущество, което пряко или косвено е придобито от престъпна дейност, осъществена по време на най-интензивната трансформация на собствеността от държавна в частна.


КС отхвърля и аргумента на Висшия адвокатски съвет, че законът е в разрез с обявеното през лятото предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно конфискацията на облаги от престъпна дейност. Съдът заявява, че не може да се съобразява с такива проекти, а че това би било допустимо едва след като такава директива бъде приета и влезе в сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във