Параграф22 Daily

§22 Анализи

КС помете поправките "Пеевски - Цонев - Хамид"

Поправките "Пеевски - Цонев - Хамид" в Закона за банковата несъстоятелност са противоконституционни, защото рушат правната сигурност и доверието в закона. Това реши с почти пълно мнозинство Конституционният съд (КС) по делото, образувано по искане на Висшия адвокатски съвет.

 

Преди три години законопроектът на тримата депутати от ДПС бе посрещнат на нож и отнесе много критики, защото нарушаваше основни правни принципи, включително пререшаване на приключени сделки с банкови активи със задна дата. Вносителите се мотивираха с нуждата да бъде спрян вторичният грабеж на КТБ, колегите им от управляващото мнозинство се съгласиха безропотно и проектозаконът бе приет без никакви дебати. 

Целите на инициативата за спиране на "вторичното разграбване" на КТБ бяха определени в две посоки. Първата е "да освети вторичното разграбване и да върне на държавата поне тези активи, които може да се върнат, защото те вторично се разграбват от същите хора, които участват в това разграбване". Другата - 

да бъде изчистено името на Делян Пеевски.

"С Делян Пеевски пишем закон, чрез който да се разкрие истинският грабител на КТБ и да се освети процесът. Това би бил и силен  защитен ход - кой прави  закон срещу себе си?! Точно това е начинът да докаже, че няма нищо общо с тази история - като напише закон. Той е положил досега всички усилия да се разкрие всичко по грабежа на КТБ. И на него, и на нас ни омръзна от фалшивите новини, че Пеевски е участвал във вторичното разграбване на КТБ", увери през октомври 2017 г. Йордан Цонев. И поясни, че за липсата на медийни изяви от страна на депутата бизнесмен са виновни медиите, които все за него питали, когато стане въпрос за грабежа на КТБ. 

Поправките въведоха правила за обезсилване със задна дата както на цесиите и прихващанията в размер на 850 млн. лв., направени по време на квестурата, така и на заличените обезпечения по погасените с тях кредити. Последното може да стане, само ако вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане. За нищожни бяха обявени още сделките за прехвърляне на свързани с банката активи от момента на поставянето й под особен надзор, както и

обезпеченията в полза на КТБ,

учредени след тази дата от длъжници или от трети лица.

С описаните промени на практика бе въведено законодателство с обратна сила, като за реализирани в разрез със закона бяха обявени разрешени преди това от него сделки. Идеята е синдиците да подновяват вписването на ипотеките, които да служат за обезпечение върху имотите, независимо от тяхното прехвърляне от кредитополучателя на трети лица. Същевременно синдиците имат пълната свобода да предприемат съдебни действия само срещу определени сделки, а не срещу всички, попадащи в обхвата на закона.

Президентът Румен Радев наложи вето на основните текстове с аргумента, че подкрепя  предприемането  на ефективни мерки за попълване масата на несъстоятелността, но

не приема ретроактивното действие

на новите разпоредби.

След прегласуването им, част от тях бяха атакувани незабавно пред Конституционния съд от Търговската колегия на ВКС, а след това и от адвокатурата. В подкрепа на искането се обявиха Върховният административен съд, Съюзът на юристите в България, Национален съюз на синдиците, сдружение „Асоциация на синдиците в България“, както и професорите Янаки Стоилов  и Атанас Славов. Поправките бяха подкрепени само от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

"Оспорените разпоредби представляват закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица – техни частни правоприемници", се казва в решението.

За несъвместими с правната сигурност са обявени:


  • заличаването с обратна сила на прихващанията; 

  • обременяването с тежести на имущества, придобити по-рано свободни от обезпечения;

  • неограничената възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката; 

  • въвеждането на основания за нищожност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащия тогава закон;

  • възстановяване на редовно заличени обезпечения.

В тази връзка КС подчертава, че последното е още по-нетърпимо, когато е допуснато по отношение

само на една категория собственици,

придобили имущество, което в миналото е било обезпечено в полза на една определена търговска банка. Така е погазен принципът за равнопоставеност пред закона, който стои в основата на гражданското общество и държавата, която трябва да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения.

"Нарушаването на този конституционен императив се квалифицира като произвол, представляващ нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост. В правовата държава е конституционно недопустимо лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите", са казва още в решението.

Отделно е посочено, че някои от поправките "Пеевски - Цонев - Хамид" са "неясни до степен на неразбираемост, която е непреодолима по тълкувателен път и която поставя под съмнение способността им изобщо да регулират обществените отношения, до които се отнасят– попълването на масата на несъстоятелността на банката".

Остава само да добавим, че за разлика от поправките на ДПС-триото, решенията на Конституционния съд имат действие занапред, но не и обратна сила, с която да възстановят последиците от описаните закононарушения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във