Параграф22 Weekly

§22 Анализи

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО БЕЗ ЗАКОН

Точно ден преди в сряда (1 октомври) парламентарната Комисия по култура да се събере и да сформира работна група за новия законопроект за културното наследство, Съюзът на архитектите в България (САБ) и Центърът за архитектурознание към БАН се обявиха против проекта, наречен на името на вносителката му Нина Чилова, и настояха за изработването на нов законопроект.
Основните забележки на експертите са към цялостното структуриране и терминология на закона, както и към текстовете, свързани с недвижимите архитектурни паметници. Архитектите са подали становището си по проектозакона за културното наследство още през март тази година, но в приетите на първо четене в Народното събрание текстове експертните им препоръки не са били отразени, се казва в декларация на САБ.
Явно инатът на вносителите на проекта да не се захранват с полезни идеи допълнително ще утежни състоянието му. А спешното раждане на нов и читав закон за културното наследство е необходимо най-малкото заради масово ширещата се иманярска дейност из древната ни земя.
Текстовете на подготвяния сега проект Чилова и група народни представители биха зарадвали всеки начинаещ иманяр, да не говорим за старите малджии (копачи на антики). Проектът например е много ласкав към онези, които са намерили антика, но не са я предоставили на държавата. Глобите за непредоставяне на такива археологически ценности са в размер от 100 до... 300 лева. А паричните санкции за разрушаване на археологически паметници, каквито са десетките все още непроучени тракийски могили, са от 3000 до 5000 лева.
Освен творческите съюзи, които имат отношение към опазване на културно-историческото ни наследство, предложение за промени в проекта Чилова направи и независимият депутат Светослав Спасов. В неговите текстове се предвиждат значително по-високи глоби, например за непредоставени ценности те са в порядъка от 3000 до 15 000, а за разрушени обекти - от 15 000 до 30 000 лева.
Сред предложенията на депутата най-ясно е това, което регламентира как да се извършват сделки с вече открити ценности, така че да се осигури възможност те да останат в рамките на държавата. Логично е в случай, когато се извършват сделки с културни ценности, държавата да има право да бъде първи купувач. Ако държавата не заяви желание в рамките на един месец, сделката да бъде осъществена с друго лице, предвиждат предложените от Спасов промени.
Не е тайна, че сериозни забележки срещу проекта Чилова отправи и държавното обвинение в лицето на представителя на Върховната касационна прокуратура Николай Соларов, един от водещите прокурори в тази област. Още в края на август, на пресконференция след обществено обсъждане на законопроекта, той се спря именно на липсата на текстове, които да кореспондират с Наказателния кодекс, така че да гарантират законовото преследване на иманярството. Според Соларов в проекта не се посочва връзката между процеса по съхранение на културно-историческото наследство и Наказателния кодекс. Крайно време е за модерно законодателство, което да сложи край на иманярството, заяви тогава прокурор Соларов.
Срещу законопроекта тогава скочиха и куп български интелектуалци и неправителствени организации. Рипнаха и частни колекционери като Димитър Иванов, който рече, че проектът не защитава добре както държавните интереси, така и тези на частните колекционери. Болката му е, че новият законопроект прави опит да осветли частните колекции с изискването притежателите им да предоставят документ за собствеността им. Ако не могат - те стават държатели, т.е. ще са задължени да ги опазват, но нямат право да ги продават като собственици. От гледна точка на видния колекционер това изискване на закона е кощунствено, тъй като е ясно, че едва ли притежава какъвто и да е документ, гарантиращ произхода и собствеността на колекцията си.
Този текст предизвика и възмущението на друг неочакван противник на проекта Чилова - Българската православна църква. В първите дни на септември отец Дионисий от името на БПЦ зададе логичния въпрос дали след новите разпоредби църквата ще е само държател на културните и археологически ценности - национално богатство, и ще трябва ли да доказва откъде притежава експонатите. Ще се моля да не се приеме този безумен закон, иначе жалко за душите на тези, които са го гласували, заяви духовникът.
Вносителите така и не дадоха гласен отговор на питането на синода дали църковният историко-археологичен музей ще трябва да доказва произхода на експонатите си и ако се окаже, че те не са негова собственост, как ще участва в международни изложби например. Мълчанието на председателя на комисията Нина Чилова (НДСВ), изглежда, означава, че авторите на проекта най-вероятно няма да отстъпят от позициите си. Дори и пред идеята на независимия Светослав Спасов частните колекционери да се регистрират като частен музей и по този начин да защитят както притежанието си, така и да дадат възможност то да стане обществено достояние.
Приживе и големият археолог д-р Георги Китов даде своите предложения за закон за културното наследство. Той обвини държавата, че не може да се грижи за паметниците си със световно и национално значение и препоръча такива обекти да се отдават на концесии. Според него сбирките на някои колекционери вече са познати, публикувани, показвани в изложби, но други се пазят в огнеупорни каси, подземни изкопи или по друг подобен начин. Отношението трябва да бъде уеднаквено, след като те предложат за регистриране сбирките си в определен от закона срок, предлагаше българският Индиана Джоунс. Прочутият археолог беше категоричен в едно: с еднозначен текст в този закон и във всички други нормативни актове трябва да се подчертае, че иманярството е извън закона. То трябва да се наказва безусловно и жестоко от държавата и обслужващите я институции, тъй като ограбва цялата нация, завеща д-р Китов.
Съдейки по непреклонността на вносителите на проекта Чилова, заветът на Китов, изглежда, няма шанс да заживее втори живот в законов текст. И явно докато умните се намъдруват, лудите ще продължат да лудуват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във