Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Към Шенген и без гуми, и... без капли

С оставката си кабинетът Борисов отхвърли от плещите си не само ангажиментите си към държавата, но и отговорността по ключовия за страната ни въпрос за приемането ни в Шенгенското пространство. Противниците на присъединяването ни Холандия, Белгия и донякъде Германия вече имат и още един мотив да се запънат - напрегнатата вътрешнополитическа ситуация в България, белязана от ескалация на протести и икономическа нестабилност. Този мотив, в комбинация с познатите вече техни тези, че ни липсва ефективност в борбата с организираната престъпност и с корупцията, направо бетонират входа към зоната най-малко до края на годината.


Досега мъждукаше някаква плаха надеждица, че на предстоящото заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 7 и 8 март в Брюксел ще пробием преградите. Фитилчето й пламна, когато ротационното председателство в ЕС пое Ирландия и още в началото на януари тази година обяви, че проекторешението за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство ще бъде обсъдено в еуфоричните дни около Международния празник на жената 8 март. Това бе записано в предварителната програма на ирландското председателство за първата половина на 2013 година. Според плана обект на дискусиите трябваше да е компромисният проект за поетапно присъединяване на двете страни - първо с морските и въздушните, а по-късно и със сухопътните граници.


С приближаването на заветната за нас и за северните ни комшии дата в Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС обаче редактираха програмата и точката с обсъждането на кандидатурите на България и Румъния отпадна. Съветът не посочи причините, заради които ни изхвърли от дневния ред, нито кога евентуално ще се състои обсъждането.


Този факт наля още


вода в мелницата на песимистите

които предричаха,че приемът на двете страни ще бъде отложен заради негативния допълнителен доклад на ЕК за политическата ситуация в Румъния. Както е известно, и за България е предвиден такъв доклад, но чак в края на 2013 година. Със сигурност обаче оставката на кабинета Борисов е стимулирала редакторската намеса при съставянето на дневния ред на обсъжданията на съвета през март. Такова предположение изказа и премиерът на Румъния Виктор Понта, според когото решението за приемането на София и Букурещ в Шенгенското пространство ще бъде повлияно от политическата нестабилност в България.


Така или иначе оставката на правителството на Бойко Борисов е факт, факт е и отпадането на точката за България и Румъния от дневния ред на Съвета. А междувременно в името на партийния интерес, диктуван от предстоящата предизборна битка, премиерът в оставка Борисов захвърли и финансовите юзди, с които направляваше носещия се по пътя към Шенген български впряг. В началото на годината кабинетът отпусна още 10 млн. лв. допълнително на МВР над рекордния му бюджет от 1.1 млрд. лв. за подготовка на България за членство в Шенген. По-голямата част от парите бяха предназначени за довършителни дейности по вече реализирани през 2012 г. проекти от програмата за присъединяване. Сред тях е осигуряването на допълнителен хардуер и софтуер за главния и за резервния компютърно-комуникационен център по обработката на потоци от данни и документи, свързани с обекти на Шенгенската информационна система (ШИС). Както е известно, тя позволява изключително бърз обмен на информация за криминално проявени лица и за субекти на престъпна дейност. Националната система е самостоятелна част от европейската ШИС и за нея вече бяха хвърлени милиони евро чрез програмата за присъединяване. По българска традиция обаче вместо да бъде изградена съвсем наново, в темелите на нашенската ШИС легнаха ашладисаните Автоматизирани информационни системи (АИС) на Гранична полиция и на КАТ. Но тъй като те са неефективни, шенгенската ни информационна система често се оказва пробита и през уж зорките й очи продължават да се промъкват хора, които са заподозрени за различна престъпна и за терористична дейност. Или пък направо са поставени в графата Без право на влизане в ЕС. Според данни на европейски служби след старта на Националната ШИС (НШИС) на наша територия са били допуснати и са влезли около 700 рискови или със забрана за влизане в ЕС лица.


Парите, отпуснати на МВР през януари, изглежда трябва


да закърпят точно тези дупки в ШИС

Около 1.4 млн. лв. от общата сума ще отидат за довършване на дейностите за повишаване на нивото на сигурност в резервния компютърно-комуникационен център и на надеждността на информационните технологии, а също на средата, в която функционират и се експлоатират НШИС и автоматизираната информационна система Граничен контрол (АИС-ГК). Още 929 910 лв. са наречени за допълнителен хардуер и софтуер за главния компютърно-комуникационен център и резервния компютърно-комуникационен център с цел резервиране на НШИС и изграждане на среда за обучение с тестови версии на НШИС и АИС - ГК МВР. Отделно 531 900 лв. ще отидат по довършване на работата по осигуряване на обработката на потоци от данни и документи, свързани с обекти на ШИС, съгласно Шенгенското споразумение.


Сред неотложните мерки за привършването на проектите от 2012 г., за които кабинетът отпусна допълнително пари в бюджета за 2013 г., е следгаранционната поддръжка на хеликоптерите AW-109E и AW-139. За тази цел ще бъдат похарчени общо 1 068 000 лв. и още 630 000 лв. за доставка на резервни части, инструменти и наземно оборудване за хеликоптерите.


За следгаранционна поддръжка на радиационни портални монитори по границата ще отидат 150 000 лв., за поддръжка на интегрираната система Синя граница по Черно море МВР ще похарчи още 2 420 800 лв., за докуване на гранично-полицейски кораби - 250 000 лева.


Половин милион от всичките 10 млн. лв., отпуснати от кабинета през януари за Шенген, ще отидат и за довършване на прословутия тристранен контактен център на ГКПП- Капитан Андреево между България, Гърция и Турция. Един ден преди правителството да подаде оставка, на 20 февруари, работата по изграждането му центъра продължи с тристранна среща в София на представители на страните участнички в проекта за центъра. Тя бе открита от заместник-министъра на вътрешните работи Димитър Георгиев.


Центърът обаче все още е само идея

Той е общ приоритет на нашите министерства, изтъкна заместник-министър Георгиев. Според него контактният център ще има важна роля за успеха на общите усилия както по отношение на охраната на границата, така и на противодействието на организираната престъпност, нелегалната миграция, трафика на хора, на контрабандата и митническите нарушения.


Как ще продължи работата по изграждането на тази структура след оставката на правителството на ГЕРБ, не е ясно. Очевидно е обаче, че страната ни все още отделя пари за довършителни дейности, които би трябвало да са отдавна привършени в рамките на обявената преди години техническа готовност за влизането ни в Шенген. Преди две години например МВР-шефът Цветан Цветанов тържествено обяви, че България ще бъде технически готова за приемане в Шенген на 14 март. Поводът за обещанието бе върволицата от проверяващи границите ни представители на ЕС. Тогава там се изредиха делегации от депутати от Бундестага, еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом и кой ли още не.


Оттогава премиерът Бойко Борисов и министър Цветанов публично неведнъж се клеха, че България е напълно готова технически за приемане в Шенген. Въпреки това Франция, Германия, Финландия и Холандия оставаха подозрителни към тези декларации и в крайна сметка се обявиха срещу способностите на София да пази външните граници на общността. В същото време, докато бълваха тържествени обещания, българските управници все по-често бъркаха в хазната, за да пълнят дупки в уж технически готовата вече система за опазване на външните граници на ЕС. За последните две-три години МВР традиционно получаваше бюджетни инжекции с мотив предстоящото влизане в Шенген. През май 2011 г. например кабинетът даде 30 млн. лв. за довършителни работи, от които 7 млн. лв. отидоха за все същия компютърно-комуникационен център и за обработка на потоци от данни и документи.


Смущаващо е това, което научаваме сега - че технически готовата за влизане в зоната България всъщност се движила по присъединителния път по... капли. През юни 2012 г. кабинетът пренасочи част от отпуснатите за Шенген милиони, като 300 000 лв. от тях отидоха за покупка на нови гуми за автомобилите на Гранична полиция. От представената в началото на 2013 г. програма за довършителни работи се вижда, че и тази година дереджето на Гранична полиция си е останало същото. От 10-те допълнителни милиона 300 бона пак ще бъдат похарчени отново за гуми на патрулните автомобили на Главна дирекция Гранична полиция.


Така че клетвите за техническата готовност на България за влизане в Шенген се оказват силно преувеличени. На фона на подчертаната липса на консенсус сред страните членки на ЕС за присъединяването на България към зоната този факт влошава прогнозите. Холандия продължава да се опъва срещу разширяването на Шенгенската зона, към тази позиция се присъедини и белгийската опозиционна крайна националистическа партия Влаамс беланг (Фламандски интерес). Националистите се мотивираха с пълчищата поляци, румънци и българи, нахлули във Фландрия, както и с нерешените проблеми с организираната престъпност и корупцията в България и Румъния.


Още не е ясно накъде ще се развият нещата - протестите срещу бедността, които на прощаване премиерът в оставка Бойко Борисов определи като метеж, обаче със сигурност ще засилят опасенията на европейските държави. Очевидно ще продължим да стърчим пред портите на Шенген - бедни, гладни, корумпирани и с престъпна нагласа. До деня, когато освободени от политическите лъжи на прехода и с нови икономически хоризонти не прекрачим прага на Зоната...


nbsp;


nbsp;


Разширяването на Шенген



В края на март 2008 г. ЕС оповести, че в края на месеца приключва с разширяването на Шенгенското пространство. На 21 декември 2007г. Естония, Чехия, Литва, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Словакия и Словения станаха част от него. В неделя, 30 март 2008 г. в 0:00 ч. процесът на разширяване бе приключен с премахването на граничния контрол по въздушните граници между тези страни и останалите 15 държави, които вече бяха част от Шенгенската система.



Любопитно е, че присъединяването на новите девет членки стана на два етапа, както предвиждаше планът и за приемането на България в зоната. На 21 декември 2007 г. беше премахнат граничният контрол по земя и по вода, а въздушният контрол падна в неделя, на 30 март 2008 година. Премахването на контрола по въздушните граници в разширеното Шенгенско пространство последва решението, взето през ноември 2007 г., когато министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС стигнаха до заключението, че всички държави кандидатки са изпълнили критерия за приемане на достиженията на правото от Шенген.






Facebook logo
Бъдете с нас и във