Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Кунева пак затъна в страсти и неволи

След първото бламиране на антикорупционния закон, Кунева аха-аха да подаде оставка. Ами ако се случи пак?

Антикорупционният закон на Меглена Кунева вече буни духовете в парламента. Цяла седмица депутатите го обсъждат - поединично и на групи. А макар и само под сурдинка, някои от юристите от опозицията, че и от управляващите, признават, че за тях този проект е дори по-нескопосан от предишния. Законът обаче най-вероятно ще бъде приет на първо четене - по целесъобразност, най-вече за да не се срамим пак пред чужденците. Но за второто четене сигурност няма - поне на този етап.

Да припомним, че предишният антикорупционен проект бе бламиран от парламента с два основни мотива: че е ненормално да се очаква един орган, чието ръководство ще се назначава и уволнява от Министерския съвет, да разследва същия този Министерски съвет за корупция и конфликт на интереси. И че анонимните сигнали лесно могат да се превърнат в ефикасно и твърде мощно средство за "опраскване" на неудобните политически противници.

В сегашния вариант тези два основни кусура са позамазани. Но за сметка на тях се е пръкнал някакъв странен шизофренно раздвоен "мегаорган", който едновременно ще действа хем срещу хората с власт, хем срещу обикновените сводници, каналджии, редови квартални мутри и пласьори на амфетамини. А това е, меко казано, объркващо.

Органът на Кунева - на поправителен

Идеята на проекта още от самото начало беше да се съберат в един орган сегашните Комисия за конфликт на интереси, БОРКОР и отделът на Сметната палата, който се занимава с публичния регистър. С идеята властта да бъде поставена под контрола на един-единствен орган, което пък да направи проверките върху властта по-ефективни. Сега към тези три структури се влива и още едно ведомство: Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, която обаче и до ден днешен е известна като Комисията "Кушлев" по името на първия си председател).

Във втория проект на Кунева се предлага този антикорупционен орган, наречен Национално бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,  да се състои от един директор с четирима заместници. Те ще бъдат избирани вече не от МС, а от Народното събрание. Но, забележете: не с 2/3 мнозинство, например, не дори и с мнозинство от 121 депутати, а с гласовете на 50% от присъстващите в залата народни "любимци". Или - и 60-тина души ще могат да посочат "правилните" хора, които ще борят корупционните практики, включително и когато те са дело на самите депутати.

Освен това и в първия, и във втория проект на Кунева се залага ръководството на бюрото, а и редовите му служители, да минават през "проверка за почтеност", включително и през "детектор на лъжата". Кой, кога, как и по какви критерии ще прави тази проверка обаче продължава да тъне в пълна мъгла - предвижда се тези въпроси да се уреждат допълнително.

Видимо разширен е обаче обхватът на лицата, които ще подлежат на контрол от служителите на това бюро: в списъка вече фигурират не само министри, депутати, магистрати и висши чиновници, но и общински съветници, главни архитекти на общини, началници на дирекциите по безопасност на храните и строителен контрол, ректори на държавни ВУЗ-ове, шефове на болници и дори шефовете на Спортния тотализатор. В което няма лошо - в крайна сметка всеки, който борави с публични средства, би следвало да е на прицел и да дава обяснения за действията и имането си. Въпросът обаче е дали назначените в това "мегабюро" чиновници ще успеят да се "сборят" с това огромно число проверявани или контролът върху тях ще си остане само на хартия.

Всъщност идеята е "дребните риби" да се проверяват от комисии или инспекторати към общините, а бюрото да се съсредоточи само върху висшия ешелон на властта. Само че точно поради тази "специализация" предложението в мегаоргана срещу корупцията да се включи и КОНПИ пък изглежда по-скоро нелепо.

Орел, рак и щука

Предложението КОНПИ да се включи в новото мегабюро се оказа изненада включително за служителите в този орган, голяма част от които научили от медиите за това предложение. А обяснението защо се налага това е дадено в мотивите към проектозакона: така ще се концентрират в един орган усилията за борба с корупцията и ще се свържат производствата по установяването й и по отнемане на придобитото чрез нея имущество.

Какво се получава обаче: в новия мегаорган всъщност ще се извършва едновременно установяване на конфликт на интереси за хората с власт, ще се проверява за укриване на имуществото им от публичния регистър и ще се извършват производства по т.нар. "гражданска конфискация". Тази хибридна смесица обаче практически забърква в един кюп министри, депутати и обикновени сутеньори и пласьори на дрога.

Освен това гражданската конфискация въобще няма за цел да бори корупцията - нейната идея е да се отнема имуществото на осъдените за престъпления. При това не за всички престъпления, а по определен списък, който включва убийства, рекет, грабежи, незаконно притежание на оръжие, сводничество и трафик на хора, разпространение на наркотици и куп още деяния, които са си чисто криминални. И нямат нищо общо с властта и злоупотребата с нея.

Вярно е, че в този списък влизат и корупционни престъпления като подкуп, безстопанственост и злоупотреба с власт. Но броят на осъдените по тези текстове властимащи е дотолкова миниатюрен, поне според статистиките на полицията, прокуратурата и съдилищата, че тутакси ще се "удави" сред неизброимото число на редови наркоразпространители и каналджии на незаконни имигранти. Затова съвсем логично се пита: кому и защо е нужно това? И дали подобно "съвместяване" не се прави, само за да има какво да отчита новият мегаорган пред Брюксел?

Всъщност включването на комисията за конфискация на имущество в антикорупционното "мегабюро" е най-важната промяна във втория проект на Кунева. Но точно тази промяна може да се окаже и основният проблем, заради който законът да бъде отново бламиран. Защото ако се следва логиката на предложението за закон, занапред депутатското и министерското лично и семейно имущество също ще може да бъде поставяно под запор и дори конфискувано. При това без да е влязла в сила присъда. Нещо повече, производства срещу властниците ще може да започват вече не само след повдигнато наказателно обвинение, както е по сега действащия закон за конфискацията, а в още ред допълнителни случаи: при установено несъответствие в декларациите им, при установен конфликт на интереси, при "достатъчно данни" от предварителна проверка по сигнал и при влязъл в сила административен акт.

Като се прибави фактът, че проектът на Кунева преписва буквално и обратната презумпция от закона за конфискацията - че всяко имущество с недоказан произход се счита за незаконно (точно обратното на това, че всеки е невинен до доказване на противното), ситуацията пред депутатите става напечена. А рискът законът да бъде бламиран изглежда съвсем реален.

Но пък и няма как да не признаем, че страховете за възможен рекет и дори за незаконна разправа чрез новия орган са поне донякъде оправдани - достатъчно е да си припомним за трагикомичния образ на Филип Златанов с неговите тефтерчета и за липсата на каквато и да било гаранция, че шефът на това "мегабюро" ще бъде по-различен, по-самостоятелен от политическите си покровители и повече мислещ, вместо записващ указания.

За фалшивите сигнали ще плаща държавата

Вторият препъникамък пред закона "Кунева" бяха анонимните сигнали. Те остават и в сегашния проект. Разликата е в това, че за да започне проверка по тях, те трябва да съдържат конкретни данни за нарушения или документи. А сметката при злоупотреба с анонимните сигнали ще се плаща от държавата - всеки потърпевш ще може да я осъди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Но ако проверката установи нарушения - санкции за злоупотребилия с властта ще има.

Всъщност проверката ще завършва с констативен акт от проверяващия инспектор, в който ще се определя дали са налице достатъчно данни за откриване на следващото по ред производство. Ако са налице данни за конфликт на интереси, ще започва такова производство и ще се налагат едновременно глоба и отнемане на "незаконната облага". Ако пък се открие имущество с неизяснен произход,  ще започва пълна проверка и ако се окаже, че то е на стойност над 120 000 лв., ще започва производство по конфискация. А ако е на по-малка стойност, ще се сезират данъчните - за извършване на ревизия и облагане с данъци.

Другият голям въпрос беше пред кого ще се отчитат и кой ще контролира магистратите? След промените в конституцията Инспекторатът на ВСС получи далеч по-широки правомощия да следи за "интегритета" на хората в тоги, включително и да проверява имуществените им декларации. Те обаче в момента са "подопечни" и на Сметната палата, която също ги проверява. В проекта на Кунева нещата са донякъде уточнени: магистратите ще подават декларации само пред ИВСС, които ще ги проверяват и ще сезират мегабюрото, ако открият данни за нарушения - тогава бюрото ще започва имуществени проверки или ще налага санкции за конфликт на интереси. Но ще става и обратното - бюрото ще сезира инспектората, ако при тях постъпят данни за магистрати, за да се вземат мерки по Закона за съдебната власт.

Обсъждането на всички тези предложения тепърва започва, но страстите вече светят в червено. Макар всички да са наясно, че законът на Кунева сам по себе си няма да реши проблема с корупцията у нас - дори и само заради факта, че калпавите и доказано неработещи сегашни законови норми са просто пренесени в новия проект. Пък и мегабюрото, колкото и да е "мега", все пак не е нито прокуратура, нито съд, а един обикновен административен орган, съставен от чиновници, които по правило са зависими от политическата конюнктура.

Така възможността със закона или без него нещата  у нас да продължават да си вървят по познатия шуробаджанашки начин е напълно реална. Иначе "благодарение" на проекта на Кунева може да "изгорят" неколцина по-нискостоящи магистрати, двама-трима местни дерибеи, а дори и някой треторазреден депутат. Важното е да има какво да отчетем пред Брюксел за следващите доклади. Туй ще е. Друго не чакайте.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във