Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЛЕКЦИЯ ПО ПРАВО ВМЕСТО ФОРУМ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ГПК

Един от най-големите проблеми в прилагането на новия Гражданскопроцесуален кодекс е неговото правилно прилагане и изучаването на новите моменти в него. Не съм убеден, че са организирани семинари за обучение най-вече на младшите съдии. Надявам се обаче това да се промени...
С тези думи председателят на Съюза на юристите Владислав Славов откри форум в НДК на тема Актуални въпроси по новия Гражданскопроцесуален кодекс в сряда (25 юни). Тези три изречения може би в най-голяма степен описват състоянието с гражданското правораздаване у нас в момента.
Замисълът на форума изглеждаше чудесен. Мнозина си мислеха, че по време на сгледата ще бъдат извадени наяве всичките неясноти и проблеми, които създава новият кодекс. Или поне основната част от тях. Но не би...
Всъщност истината за форума се оказа съвсем различна. Освен думите на Владислав Славов и въпреки очакванията, че ще подтикнат участниците към задълбочено обсъждане, на форума прозвучаха изказвания, които с лекота подминаваха важните и неотложни за решаване въпроси в ГПК. На този фон се откроиха няколко позиции, в които се коментираха наистина актуални теми. Първата от тях беше дали при обжалване на присъда, постановена от въззивна инстанция пред Върховния касационен съд, е наложително да се излагат доводи за порочността на присъдата. Каквото задължение по принцип е налице.
По въпроса цяла лекция изнесе заместник-председателят на ВКС и председател на гражданската й колегия д-р Симеон Чаначев. Според него това не би трябвало да е задължително и съответно не може да е причина делото да не се гледа на трета инстанция пред ВКС.
Вторият актуален проблем, който е залегнал като бомба в новите разпоредби на ГПК, също бе очертан като пример от Чаначев. Подадена е жалба за частична или пълна отмяна на присъда от въззивна инстанция пред ВКС преди 1 март тази година, когато новият ГПК влезе в сила. Тричленен състав на Върховния касационен съд обаче констатира някаква нередност и връща жалбата.
След това постъпва частна жалба срещу това разпореждане. Тя обаче е подадена след 1 март 2008 година. И тук изникват въпросите кой състав на ВКС ще трябва да се произнесе и разпоредбите на стария или новия ГПК трябва да се приложат в случая, заяви шефът на гражданската колегия на Върховния съд.
Според мен в случая трябва да се обърне внимание на новия ГПК, след като втората жалба е след влизането в сила на кодекса, заяви Симеон Чаначев.
След като бяха изчерпани актуалните теми д-р Чаначев обърна обсъждането на истинска лекция по право, на която присъстващите над 300 съдии, адвокати, юрисконсулти, нотариуси и съдебни изпълнители си водеха бележки като в студентските си години.
Лекцията беше насочена в една основна тема - подаването на жалби пред Върховния касационен съд на недоволните от решенията на въззивната инстанция граждани. Заместникът на Лазар Груев не пропусна да обърне внимание на редовността, наличието на правно основание, сроковете на жалбите и кой е процесуално легитимиран да ги подава до ВКС.
След едночасовото изложение десетките слушатели започнаха да задават един през друг въпроси на лектора, досущ като в юридическия факултет.
Никой обаче не обърна внимание на истински актуалните и проблемни въпроси около новия Гражданскопроцесуален кодекс, за които Параграф 22 вече писа неколкократно. А те не са един, или два:
- ищецът на всяка цена трябва да изложи всички доказателства още пред първата съдебна инстанция, инак въззивната (по-висшата) спокойно ще може да отхвърля новоприложените такива. Ако в хода на делото изскочи някой прашасал безценен документ, с който се защитава по безспорен начин дадената теза, той ще се окаже непотребен;
- магистратите от Върховния касационен съд ще трябва да решават кои дела подлежат на касационна жалба и кои не. Пред ВКС подлежат на обжалване решения, с които въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос. Текстовете в ГПК обаче не тълкуват кое дело е съществено, като това създава предпоставки за субективни преценки на върховните съдии и съответно възможност някое дело изобщо да не бъде разглеждано;
- призовкарят ще може да залепва уведомлението на вратата на ответника или на видно място около нея, както и на пощенската му кутия, ако той не може да бъде намерен на посочения от него адрес. Или ако не се намери човек, който да е съгласен да му предаде повиквателната. От тази чисто техническа подробност обаче естествено се поражда и въпросът какво става, ако призованият не намери листчето, което вече някой е отлепил;
- съдът е овластен с много повече права: да разпорежда на страните лично да се явят в съда и да дават обяснения, да разпитва служебно свидетелите, да назначава вещи лица, както и служебно да извършва оглед и освидетелстване. По този начин съдът от безпристрастен арбитър може да се превъплъти в поддръжник на една от страните.
Форумът с обещаващ наслов така мина и отмина. А ние сме изправени отново пред необходимостта за кой ли път да вадим на показ недостатъците на новия ГПК, които трябваше отдавна да сме забравили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във