Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЛЕВЧЕ ПО ЛЕВЧЕ - ДИПЛОМА

След безбройни и скудоумни реформи средното образование у нас явно е чукнало дъното. Поредното доказателство този път идва от чужбина. Проведеното през 2006 г. изследване по международната програма PISA нареди знанията на българските ученици на 42-о място от възможни петдесет и седем. Проверяван е умственият багаж на 15-годишните гимназисти по природни науки, като в експеримента са взели участие над 400 000 ученици от 57 страни.
Изводът от това изследване недвусмислено сочи едно - много реформи, хилаво образование. Като добавим към резултатите от този тест и данните от друго изследване - за четивната грамотност, според коeто българчетата заемат престижното 32 място от възможни 42, значи работата действително отива на провала.
Около образованието ври и кипи, милиони левове преминават от джоб в джоб, на ръба на закона се развива истинска индустрия. На пръв поглед целта е високоблагородна - знанията все не стигат, било за успешно представяне на международни тестове, било за кандидатстване в гимназия или ВУЗ. Мама и тате раздават парички наляво и надясно, иначе няма как да бъде преодоляно следващото стъпало. А в същото време отговорните фактори в образованието клеймят на кръгли маси частните уроци, че са незаконни.
Открай време доброто образование в България е на особена почит. И българинът дава мило и драго, за да изучи детето си, дори ако му струва много. Като се започне от най-невинното на пръв поглед - плащане за частни уроци, и се стигне до подкупи на преподаватели или до легализирания друг начин - спонсорирането на учебни заведения. Идеята е една-единствена - да се стигне до заветната цел и тапията за завършена степен да висне на стената в хола.
Неслучайно в последните години образованието излиза на предни позиции в класациите за най-корумпирани дейности в България. Напоследък освен бизнеса с частни уроци се разраства и търговията с написани курсови и дипломни работи. Всеизвестно е, че работата над дипломната защита не само къса нервите, но и от тъй скъпоценното време на студента, което обикновено той посвещава на печеленето на пари - за наем, за насъщния и някои неотложни удоволствия...
Мит ли е бедният студент? Голяма част от студентите работят - едни, за да могат да си платят образованието и сметките, други - за да си купят GSM-апарат и... да се напият прилично. На каквато и да са посветили времето си, то все не стига за писане на курсови работи. Тогава срещу известно количество левове работещият студент непринудено прибягва до план Б. Това е моментът, когато фирми и сайтове за писане на дипломни и курсови работи, реферати и казуси изскачат от нищото като един Мистър Пропър, свършват цялата работа вместо студента и го оставят да си припише заслугите пред професора или асистента.
За какво в действителност клиентът използва нашия продукт? Да завърши висшето или средното си образование, да се освободи от изпит или да бъде допуснат до такъв! - това е рекламното послание на един от сайтовете (www.helpos.com), предлагащи разработването на дипломни и курсови работи срещу заплащане.
Само за 15 минути и срещу известна сума всеки, който е решил да инвестира в повече развлечения и по-малко в собственото си образоване, може да се сдобие с готово есе, с реферат, с курсова и дори с дипломна работа. За начало е достатъчна една разходка около учебното заведение, да речем Софийския университет. В района има предостатъчно книжарници, които освен с традиционната продажба на учебници и правенето на ксерокопия, печелят и от такова посредничество.
За тези, които нямат време да обикалят по офисите, има и по-лесен вариант - от дома или от работното си място чрез ИНТЕРНЕТ. Сайтовете са десетки и предлагат богат архив разработки от всякакви клонове на науката - като се започне от икономиката, където разнообразието е наистина завидно, мине се през философията и се стигне до медицинските специалности. Ако темата я има в архива, плащате и можете да я получите в рамките на няколко часа.
Бедата е, че същата тема могат да я получат и още 10-20 човека. Фирмите обикновено твърдят, че след като продадат разработката, няма да я предоставят на друг клиент в следващите два-три месеца, за да не се получава застъпване. Или запазват правата да го продадат на клиент от друго учебно заведение. На студента или ученика не му остава друго, освен сляпо да се довери, че колега или съученик няма да се яви със същата работа, която се различава единствено по името на първата страница.
Което в крайна сметка си е чисто плагиатство, кражба на чужд труд, макар че купувачите са платили за него. Фирмите и сайтовете си измиват ръцете като посочват, че авторите си запазват правата върху текста и единствено те могат да се подпишат под произведението, а клиентите могат да използват разработките само... за да си помагат. За плагиатство отговорността пада единствено и само върху купувача. И на двете страни обаче е ясно, че никой няма да даде пари за реферат или за курсова работа, за да я използва само за помощен материал.
Цените в архивите на сайтовете започват от 5 лева за курсова работа от 5 страници и стигат до 50-60 лв. за големи разработки по 80-100 страници. Дипломните работи вървят по 80-100 лв., но някои могат да бъдат намерени и за 35 лева. В офисите, които предлагат такива услуги, цените са малко по-високи. Новите курсови работи струват между 2 и 4 лева на страница. За разработване на дипломна работа купувачът трябва да се бръкне между 100 и 400 лв., ако учи икономическа или хуманитарна специалност. Бъдещите счетоводители, финансисти или лекари трябва да отделят повече средства - между 200 и 600 лева.
Някои от сайтовете предлагат услуги като размяна на теми или предоставят уебпространство на хора, които искат да продадат собствените си разработки. Разбира се, срещу (не)скромен процент.
Офисите и сайтовете, занимаващи с този бизнес, са се нароили като марокански скакалци в плодородно поле. На нито един от проверените двайсетина електронни адреса обаче не беше открита фирмата, от чието име се извършва продажбата на теми. Оказва се, че някои от офисите имат по две-три различни и несвързани помежду си сайта, чрез които предлагат услугите си. Темите се поръчват чрез бланка, на която клиентът оставя данните си, или директно по телефона. Предпочитаният начин на плащане е банковият превод, като получателят на парите в повечето случаи е физическо, а не юридическо лице. Търговците обаче са доста гъвкави в организацията на разплащането - те предоставят широка гама възможности за клиентите си - освен чрез банков превод те могат да се разплатят и лично - при уговорена среща, чрез наложено плащане, пощенски запис, дори и по електронен път чрез системите на PayPal.com или EPay.bg
В някои от най-големите университети в България признават, че нямат звена и служители, които да бдят за индиговите курсови и дипломни работи. Отговорността пада изцяло върху преподавателите, които трябва да играят ролята на кучета пазачи, да познават студентите си, начина им на мислене, за да уловят навреме дали не се опитват да им пробутат този вид документна измама.
Сред успешните мерки е отпадането на дипломните работи като вариант за защита на знанията, получени във висшето образование. Така вече се процедира в Университета за национално и световно стопанство, където диплома за степен Бакалавър се получава само след успешно положен държавен изпит.
През вратите на повечето ВУЗ-ове и средни училища обаче наред с онези, които искрено вярват че науката е слънце, което във душите грей, излизат и доста празни, макар и дипломирани глави. За радост на авторите на цитираните изследвания...
Таня Калинова

Facebook logo
Бъдете с нас и във