Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Лицемерие на тема Трафик на хора

Ако в България бъде направено допитване за значимостта на видовете криминални дейности, едва ли някой ще се сети за трафика на хора. Подобни класации впрочем са правени, но този вид престъпление никога не е попадал сред тези, които обществото третира като най-тежки. В същото време политиците и администрацията, и най-вече МВР, редовно отчитат дейност по тази линия, внушавайки впечатлението, че трафикът на хора е основен приоритет в дейността на правоохранителните и правораздавателните органи. Фактите говорят друго - лицемерието и манипулациите на тази тема понякога граничат с откровената лъжа, а зад показната активност шумолят пари и прозират чужди интереси.


Точно когато приемането на България в Шенген бе навряно в миша дупка, ни показаха парченце сирене, при това холандско. На пресконференция тази седмица за представяне на нов проект за пресичане на трафика на хора стана ясно, че позицията на Холандия за приемането ни в шенгенското пространство може да се промени. Онези, които ни затръшнаха вратата под носа заради корупцията и беззаконието, обещават да я отворят. Добрият вестител бе Корин Детмайер-Вермьолен, национален докладчик по трафика на хора в Страната на лалетата, която съобщи, че се надява след немного дълъг период от време у нас да има положително развитие в тази посока.


Както си му е редът, проблемът беше облечен в числа. Жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация за миналата година били 541, но ръстът им се оценява като висок. Същото важи и за трафика на мъже с цел трудова експлоатация (90 жертви). Главният секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева допълнително драматизира с признанието, че България е сред първите пет държави в Европейския съюз, дали най-много жертви на това престъпление. А Холандия е една от страните, където тези жертви се озовават най-често. След 3-4 години усилено сътрудничество с холандските власти имало все пак един лек спад по отношение на жертвите на сексуална експлоатация. Но пък финансовата криза разкрила възможности за експлоатиране на хора в трудовата сфера.


Като средство за преодоляване на трудовата експлоатация Василева посочи подписването на трудов договор. Той бил инструментът, който защитава жертвата, а българите, които работят без договор извън България, най-много са обект на трудова експлоатация. От казаното не става ясно кои са разликите между трудовата експлоатация при мъжете и сексуалната експлоатация при жените. Последното за труд ли се смята, или за нетрудова дейност, щом като в Холандия проституцията е напълно легален занаят, а страната е ключова дестинация за секстуризъм? Наказателното преследване на трафикантите също било защитно средство и през 2011 г. българската прокуратура успяла да постигне шест осъдителни присъди срещу такива престъпници. Това било много добре като първа стъпка към това хората да усещат, че съдебната система не толерира този тип престъпление, а и някак си трафикантите да не се чувстват безнаказани.


Съпоставени с други данни, тези шест присъди сами по себе си говорят достатъчно. Неотдавна бяхме осведомени, че страните от Източна Европа, основно България и Румъния, са изместили Латинска Америка и Азия в челото на класацията на ловните полета за жертви на трафика на хора. Данните са обобщени от Европейската комисия. Причината е покачващото се равнище на бедността в тези страни. Статистиката показва, че 120 хиляди жени и малолетни момичета от Централна и Източна Европа са експортирани всяка година към западните части на общността, за да проституират. С българско и румънско гражданство са една трета от тях.


Държавният департамент на САЩ и ООН дават и по-впечатляващи данни. Според тях всяка година между 2 и 4 млн. души по света стават жертви на трафика на хора, а в Европа те са 500 хиляди. Осемдесет на сто са жени, а 70% от тези жени са жертви на сексуална експлоатация. Годишните печалби от този бизнес били между 7 и 13 млрд. долара. Американското правителство изчислява, че повече от 10 000 българки годишно минават границите на различни страни в цяла Европа, за да проституират. Федералната криминална служба на Германия пък обяви преди година, че българките са на трето място сред проституиращите жени в Германия след рускините и литовките. Повече от половината от жените били примамени с обещания за легална работа от импресарски агенции и обяви.


Всички тези числа би трябвало да обосноват извода, че трафикът на хора е съвременнната форма на робството. Интересно обаче защо при толкова много робини никой не дава данни за робовладелците. По какъв начин тези хора се справят с принуждаването, контролирането, охраняването, наказването и ограбването на стотиците хиляди свои жертви? Възможно ли е това да става така масово в центъра на Амстердам, на Брюксел и дори в София, ако робините не искат да робуват? Как можеш да държиш в робство цели квартали, щом като полицията пристига на минутата при най-дребното нарушение на обществения ред? Кой има полза от заличаването на разликата между принудително и доброволно проституиране, па макар и започнало след лъжливо обещание за друга работа или за брак с чужденец? Наличието на сводник или група, която осигурява пребиваването, подслона, охраната, прибирайки част от печалбата (дори да е по-голямата), означава ли принуда, от която няма отърване?


Изглежда, вътрешният министър Цветан Цветанов си задава същите въпроси, но неофициално. На пресконференцията той вметна деликатно, че не всяка измама на търсещи работа зад граница може да се тълкува като трафик на хора, давайки пример за берачите на боровинки в Швеция. Те донякъде сами си били виновни, понеже тръгнали не само без договори, но и без да знаят абсолютно нищо за това, което им предстои. Тази малка смелост на вицепремиера е все пак нещо пред лицемерието на националните телевизии, които дори не посмяха да споменат, че въпросните берачи са до един без изключение роми. Те са българи по всички формални показатели.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет е една от безспирно роящите се държавни структури, които тръскат джоба на данъкоплатеца. Според Закона за борба с трафик на хора нейната задача е да определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора. Комисията организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона и работи за предотвратяване на трафика на хора и за защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на трафик. И така вече цяло десетилетие без видими резултати...


Подобно на други подобни координиращи гнезда за скъпоплатени чиновници (често назначени по партийна линия) най-важната й задача е да напише един документ годишно, с който да създаде впечатление, че работи. В случая той е наречен Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите. Освен да я актуализира комисията има и задължения да създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора, да провежда информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи, да ръководи и контролира дейността на местните комисии за борба с трафика на хора и центровете за закрила и помощ на жертвите, както и да участва в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора.


Представеният сега проект се плаща със средства от оперативната програма Административен капацитет в партньорство с Холандия. Парите отиват за повишаване на капацитета на комисията, на нейните регионални структури и на неправителствените организации, чиято дейност е съсредоточена в областта на трафика на хора. От словесната мъгла, която обикновено придружава усвояването на подобни финансови инжекции, изплува заключението, че ще кипи бурна работа, но само на хартия. Ще се проучват добри практики в събирането и анализа на статистически данни и методологии, ще се прави съвместен наръчник за мониторинг и анализ на действащите политики и прочее сложно дефинирани дейности. Натрапчивото впечатление е, че холандците са особено заинтересовани да уреждат евросредства за България - но не от хуманни съображения за ограничаване на посегателствата над личността, а за да пресекат притока на мургави проститутки, които подбиват пазара и сриват имиджа на Холандия като сексдестинация. Тоест плащат си, за да им свършим работа.


nbsp;


nbsp;


Комисията за трафик на хора също е наясно, че малцина приемат това, което тя пропагандира. В електронна анкета на интернет страницата си тя прави допитване точно с въпроси за мотивацията на проститутките. Въпросът гласи:


Смятате ли, че всички проституиращи жени са избрали тази професия по своя воля?


Възможните отговори са пет:


- Да, изкарват доста пари.


- Не, винаги има някаква принуда.


- Някои го правят доброволно, други не.


- Не знам, не разбирам тези жени.


- Няма значение, важното е да ги има.


Друго изследване показа, че едва 8% от българите допускат причина за проституирането да е насилствената принуда, наложена от друг човек. Четиридесет и един процента са категорични, че най-често мотив за проституцията е бедността, което означава, че на нея се гледа не като на робство, а като на доходоносен занаят. Друго проучване пък сочи, че проститутките са внесли през миналата година около 1 млрд. лв. у нас. Макар занаятът да не е легализиран в България, тя е не по-малко оборотна сексдестинация от Холандия. У нас закон, който да легализира проституцията, няма, но няма и работещ текст в Наказателния кодекс, който да я наказва. За никого не е тайна, че тя е основен източник на доходи за огромна част от жените, а пеперудите покрай магистралите са само видимата част на айсберга. Преди дни бургаската полиция задържа двама сводници и 24 проститутки в Слънчев бряг, но не заради проституирането, а за това, че наред с хонорара задигали от клиентите мобилни телефони, златни накити и пари. Незнайно защо от МВР обявиха, че част от момичетата са жертва на вътрешен трафик, организиран от двамата сутеньори. Те обещавали на момичетата бърза печалба, без да крият каква ще е работата, и ги настанявали в хубави апартаменти в курорта. Дневната заработка варирала от 600 до 1500 лв., като около 90% от сумата отивала директно за сводниците, но недоволни нямало. Въпреки това сутеньорите са обвинени във вътрешен трафик и са задържани под стража.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


В повечето страни в Европа трафикът на пълнолетно лице е престъпление само ако това става против волята му.Българските законодатели обаче се правят на по-праведни от папата. Наказателният ни кодекс изобщо не държи сметка за волята на т. нар. жертва и обявява за престъпление всеки трафик дори ако жертвата е давала съгласието си от първата до последната минута. Това граничи с абсурда, тъй като при липса на забрана за проституиране и при доброволното му осъществяване под ударите на закона попада трети човек, който не е принуждавал обявения за жертва да го прави. Законът ни не иска да знае, че т. нар. жертва може не само да се е съгласила, и дори сама да е потърсила услугите на трафиканта, но и да е работила години наред с него, без да дава признаци на недоволство от робуването си.


Според европейското право съгласието на жертвата е без значение само ако са използвани принуда или насилие или ако жертвата е дете, ненавършило 18 години. Логика има само в някои от квалифицираните състави за трафик на хора в НК. Предвидени са шест случая на по-тежко наказуеми случаи - спрямо непълнолетни; чрез използване на принуда или заблуждение; чрез противозаконно лишаване от свобода; чрез използване на състояние на зависимост; чрез злоупотреба с власт; чрез обещаване, даване или получаване на облаги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във