Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Личният фалит вещае мъка за кредиторите

"Обединените патриоти" внесоха законопроект за "личния фалит". Техният "Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност" има претенциите да урежда цялостно проблема с "вечния длъжник". И е внесен с мотива, че България е една от малкото европейски държави, които не са въвели такава защита за гражданите, натрупали задължения.

 

Вече малцина помнят, че през февруари 2015 година петима депутати от тогава парламентарно представената АБВ /Алтернатива за българско възраждане/ предложиха законопроект, който предвиждаше процедура за освобождаване на свръхзадлъжнели физически лица. Той успя обаче само да предизвика бурен шум и съпротива - основно от кредитните институции. Сетне дори не стигна до разглеждане в комисиите и безславно си умря. Дали и този път ще се случи така - тепърва ще видим.

Кой ще се ползва от закона?

Идеята на вносителите е да се въведе съдебно производство, чрез което физическите лица (без едноличните търговци), които са признати за "неплатежоспособни", да могат да изчистят задълженията си при определени условия. Като законът няма да се прилага за задължения към държавата и общините (например за данъци). Осъдените да плащат обезщетения за непозволено увреждане (например от катастрофи), също няма да могат да се ползват от него. Нито пък родителите, които дължат издръжка на децата си.

Според проекта неплатежоспособност ще е налице тогава, когато едно лице има задължения на стойност не по-малко от пет минимални заплати (3200 лв. от догодина), които не може да погасява и е спряло плащанията си за повече от три месеца. Законът изисква обаче и добросъвестност на длъжника - да не е бил осъждан за престъпления срещу кредиторите, да не е дарявал или продавал на близки свое имущество в тригодишен период преди подаването на молбата за защита, да имал доходи или да е работил (освен ако по обективни причини не е могъл да направи това).

Всичко започва с молба до Районния съд

Производството започва с молба от длъжника до Районния съд по настоящия му адрес, към която се прилага декларация - опис на цялото имущество, доходите му за три години назад и списък на кредиторите и задълженията към тях. Съдът открива производството в закрито заседание (без призоваване на кредитори) и веднага праща определението си за публикуване в специален регистър, който ще се поддържа от Агенцията по вписванията. Може да наложи и обезпечителни мерки върху имуществото (възбрани и запори). После възлага на държавен съдебен изпълнител да направи пълен опис на имуществото и задълженията на длъжника.

Кредиторите се уведомяват от съда едва след този опис и им се дава възможност да дадат становище в производството. Но то продължава да протича без тяхното присъствие. Ако молбата за защита бъде удовлетворена, длъжникът се обявява в неплатежоспособност и се поставя под защита. Това означава, че исковите и изпълнителните дела срещу него се спират. Спират да текат и лихви по задълженията.  А цялото имущество и доходи (но само ако са секвестируеми) на длъжника за пет години напред служат за удовлетворяване на кредиторите.

Тесла за кредиторите

Законът обаче готви тесла за кредиторите, при това здрава. В масовия случай, техните длъжници разполагат с едно-единствено и следователно несеквестируемо жилище, стар хладилник, печка, телевизор и втора или трета ръка автомобил. И са на заплати близки до минималните, ако въобще работят. Нищо от това няма да може да бъде "бутано" от съдебния изпълнител, защото освен всичко друго, се разширява списъкът с несеквестируема собственост - в нея вече се включва  и единственият за семейството автомобил, ако е със застрахователна оценка под пет минимални работни заплати. Така на кредиторите им остава единствено да се надяват  длъжникът им да получи отнякъде наследство, или да започне по-добре платена работа.

Те обаче ще имат

едва пет години срок,

в който да могат да се залъгват с подобни надежди. След като този срок мине, всички вземания отпреди поставянето на длъжника под защита, които не са разсрочени и не са обезпечени с ипотека или залог (каквито са задълженията към Топлофикация, например), просто ще се погасяват - т.е. ще бъдат заличени. Без значение дали кредиторите са похарчили луди пари и са изкарали години по съдилищата, за да осъдят длъжниците си. И без оглед в какъв процент или дали изобщо борчът е бил изплатен.

Освен това законът не изисква от длъжника да посочи всичките си кредитори. Дава се възможност за допълването на списъка им до края на производството. А отделно се предвижда едва едномесечен срок след публикуване на решението за защита на длъжника, в който "пропуснат" кредитор може сам да поиска да бъде включен в списъка. На всичкото отгоре законът казва, че от оповестяването на съдебните актове, всички кредитори ще се считат за уведомени за тях.

Това обаче може да създаде огромен проблем -

някои от кредиторите може просто да се окажат "изключени"

от производството по усмотрение на длъжника си. Най-малкото защото  достъпът до информацията в регистъра ще става срещу заплащане. Това означава, че кредитори като Топлофикациите, колекторските фирми, и други, които имат хиляди длъжници, ще трябва да се бръкнат дълбоко, за да плащат за справки. Напълно безумно пък е да си представим, че бабите-хазяйки ще тръгнат да ровичкат в интернет, за да следят платежоспособността на завлеклите ги наематели.

Проблем е също и че задълженията за данъци и осигуровки ще продължат да се събират отделно по друг, съвършено различен ред, но актовете за установяване на тези задължения няма да бъдат обявени в регистъра. Т.е. публичните изпълнители ще знаят всичко за длъжника, защото ще имат достъп до регистъра, но частните му кредитори ще са "на тъмно" за задълженията му към държавата.  А и двете производства ще посягат към едни и същи доходи, едно и също имущество в конкуренция, която никак не е уредена...

На всичкото отгоре тази процедура може да се повтаря многократно. Защото след 5 години  "досието" на длъжника ще се заличава от регистъра, а новите му кредитори няма да има откъде да научат, че си имат работа с некоректен платец - каквито и да са били причините за това. А съставът на районните съдилища ще трябва вероятно да се удвои - заради броя молби, които ще бъдат подадени, всичките декларации от длъжниците, които трябва да се обработват и заради множеството произнасяния, които дължи съдът в това производство.

Споровете по проекта тепърва предстоят. По-лошото обаче е, че може да не остане достатъчно време за по-задълбоченото му и най-вече експертно обсъждане: предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари. А това е безумно кратък срок за приемането на закон, който засяга толкова сериозно и толкова голяма трупа обществени интереси.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във