Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Лихвари щръкват и в делата по несъстоятелност

Популярната представа за лихварството като нерегламентирана финансова дейност на тъмни субекти, които отпускат заеми срещу огромна лихва и всевъзможни обезпечения и нерядко ги събират със силови методи, добива нови щрихи в условията на криза. Оказва се, че лихварска дейност може да бъде развивана и в рамките на едно търговско дружество - един от съдружниците финансира щедро дейността му, като му отпуска заеми - допълнителни парични вноски. Когато пазарът се свива и бизнесът закъсва, дружеството влиза в производство по несъстоятелност и всеки от кредиторите му търси своите вземания. Едва тогава мнозина от тях узнават, че съдружникът, отпуснал заемите, е наложил обезпечителни мерки срещу цялата продукция на фирматаи измества останалите кредитори в редицата на чакащите вземанията си. На практика съдружникът кредитор завладява цялото дружество и всичките му активи. Според някои адвокати подобни казуси имат потенциал да станат масови и знакови за търговските дела, а произнасянето на съда може да постави началото на практика в полза на едни или други значителни икономически интереси. Или да предизвика промяна в законодателството, което сега позволява злоупотребата с права.


Особено показателни са подобни случаи в строителния сектор. Каква е схемата? Заради секналото кредитиране и невъзможността даден обект да бъде завършен купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, който вече е платил част от цената му, предизвиква производство по несъстоятелност на фирмата продавач. Тя е търговско дружество с ограничена отговорност, в което участват двама съдружници, притежаващи различни дялове от капитала й. Имотът - предмет на сделката, е ипотекиран в полза на единия съдружник, който обикновено също е дружество, често и еднолично. Неговият дял в капитала може да е далеч по-малък (миноритарен), но именно то да е силното и да отпуска паричните вноски, с които се финансира строителството. Така той става кредитор на дружеството продавач на имота. Другият съдружник обикновено осъществява реалната дейност и затова има по-голям дял, но всъщност е изцяло зависим, защото няма свое имущество и работи с чужди пари. Разчитайки на бърза печалба, той е прибягнал до по-скъп финансов ресурс срещу завишени лихви от 18 и 20% годишно заради ограничения достъп до по-евтини банкови кредити. При липса на продажби обаче той не е в състояние да се разплати с даващия парите съдружник и да се освободи от ипотеката, нито има средства да довърши строителството. Освен че дължи пари, получени и по други предварителни договори за продажбата на построени от него недвижими имоти, това дружество има и задължения към държавата и към работници.


Най-значителни са обаче задълженията му към миноритарния съдружник, който е финансирал цялата строителна дейност под формата на заеми - допълнителни парични вноски срещу завишени лихви от 18 и 20% годишно. Заради обезпечението с ипотеки върху всички недвижими имоти - както върху вече построеното, така и над правото на строеж, миноритарният съдружник е привилегирован кредитор на собственото си дружество и изпреварва всички останали кредитори при осребряване на имуществото. Но те узнават, че той вече е започнал принудително изпълнение на вземанията си извън него въз основа на ипотечните договори едва след като се присъединяват към производството по несъстоятелност. Междувременно кредиторът съдружник успява да изключи другия съдружник от дружеството и след като придобива всичките дялове, ги прехвърля на свързано лице. Така всички, които се надяват да получат в производството по несъстоятелност поне част от вложените в общото дружество средства, остават с пръст в устата.


Тук именно Търговският закон е противоречив, твърдят преминалите през тази клопка. Той предвижда, че при несъстоятелност на дружеството кредиторът съдружник трябва да понесе отговорност пред останалите кредитори, като се удовлетворят последни вземанията му към дружеството за отпуснат кредит. Но пък това правило се заобикаля с обезпечението чрез ипотека, която дава на онзи, в чиято полза е тя, привилегия да събере първи своите вземания. Той твърди, че има това предимство дори когато се е включил в производството по несъстоятелност и съдът е изправен пред избора кое от правилата да приложи - да го подреди най-отпред или най-отзад в опашката на чакащите за дял от осребреното имущество. Останалите кредитори пък настояват, че обезпеченията чрез ипотека трябва да бъдат обявени за недействителни.


Според тях вътрешното финансиране на дружеството под формата на допълнителни парични вноски всъщност прикрива собствена търговска дейност на даващия парите съдружник. Нерядко той финансира по този начин и други дружества, отново без да участва в реалната им дейност. При положение че той има минимално участие в капитала, а оттам - в печалбата или в загубата, но предоставя големи допълнителните парични вноски, които не съответстват на това участие, излиза, че основната му дейност всъщност не е строителството, а лихварството. Предназначението на допълнителните парични вноски е да подпомагат и да стабилизират дружеството, а не да увеличават неговата задлъжнялост. Те подлежат на връщане, за тях може да се начисляват лихви и няма забрана за тяхното обезпечаване и за принудителното им събиране в случай, че липсва доброволно изпълнение. Но се предполага, че добросъвестният съдружник, който ги е направил, има интерес, съвпадащ с интереса на дружеството, и не би го злепоставил, като действа изключително в собствен интерес.


Според Закона за кредитните институции лица, които отпускат заеми от средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или от други възстановими средства, трябва да заявят това пред Българската народна банка (БНБ), за да бъдат вписани в публичен регистър в качеството им на финансови институции. Тогава те трябва да изпълняват изисквания към размера на собствения им капитал и квалификацията на лицата, които извършват управлението и представителството им. Съгласно закона и Наредба №26 на БНБ, която осъществява административно-наказателен контрол върху финансовите институции, относителният дял на дейността им като такива трябва да е не по-малко от 50% от общата дейност на юридическото лице съгласно финансовите отчети. Контрагентите на дружеството обаче се считат за злепоставени, тъй като преди сключването на договорите си с дружеството не са разполагали с информация за финансовото му състояние - финансовите му отчети не са обявявани, а кредитиращото дружество не е обявило дейността си като финансова институция по законния ред.


Във всеки случай защитата, която Търговският закон дава в тези случаи, изглежда крайно недостатъчна. Въпреки предвидения специален ред за отмяна или обезсилване на действия и сделки на длъжника, които увреждат кредиторите, доказването им в съда е трудно. Липсва разпоредба, която да квалифицира като недействителни подобен род обезпечения с обратна сила за достатъчно дълъг период от време, в който фактическата несъстоятелност на длъжника е могла да остане скрита. Решаващи са началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността на длъжника и датата на откриване на производството по несъстоятелност. Тези дати обаче са непредвидими, тъй като за определянето им е необходима намесата на съда. Решението за откриване на производство по несъстоятелност обикновено се предхожда от продължителен съдебен процес, който далеч надхвърля тримесечния законов срок. Самият длъжник или другите заинтересовани лица могат да бавят делото в своя полза. За капак през миналата година Търговския закон беше изменен и бе дадено право на кредитори, неучаствали в делото, които имат вземане, обезпечено със залог или с ипотека, да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност, включително и определената начална дата на неплатежоспособността. Достатъчно е да са вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така определянето на тези начални дати се бави допълнително.


nbsp;


nbsp;


Юристи с опит в такива случаи призовават при налагането на съдебна практика и при евентуална промяна на Търговския закон да бъде следван опитът на развитите европейски страни. Например германският закон за производството по несъстоятелност предвижда, че сделките на длъжника, с които преднамерено се увреждат кредиторите, подлежат на унищожаване, ако са сключени в последните десет години преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност или след това. Във всички случаи другата страна по сделката трябва да е била запозната с намерението на длъжника при нейното извършване. А това знание е възможно само ако тя е познавала финансовото състояние на длъжника и заплашващата го неплатежоспособност, от което да личи, че сделката уврежда кредиторите.



Съгласно германския закон на унищожаване подлежи и обезпечението в полза на съдружник за връщането на паричен заем или сделки, които икономически са аналогични на паричния заем, ако обезпечителната сделка е извършена в последните десет години преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след това.Изричната възможност за недействителност на обезпечителната сделка, която следва недействителността на обезпечената (обуславяща) сделка, осигурява справедлива последователност и предвидимост на правните последици от едно недобросъвестно действие на длъжника, така че тази последователност да е в полза на неговите кредитори.


За разлика от нашия закон, според германския тамошният съд разполага с доста по-стеснена възможност за преценка относно недобросъвестността на длъжника. Основната тежест имат изброените в закона предпоставки за предположение на това. В нашите условия категорично е за предпочитане за добрата съдебна практика да не се разчита само на тълкуване на законите, а те да бъдат ясни и недвусмислени. Правилото е старо - учи се първо от чуждия опит, а после - от собствените си грешки.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във