Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЛЮБОВ ДО ГРОБ ИЛИ РОМЕО VS ЖУЛИЕТА

Двамина млади през стени от злоба,
обикват се под гибелна звезда!
И таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
....
Сто патрона ще ти вкарам
ако в крачка те набарам,
че отиваш да ловуваш,
а пък секса практикуваш.

10 август
Разкриваемостта е 82% за извършени 183 убийства през последната година, информира главният комисар. Интензитетът на престъпност по този вид престъпления е 2.2 убийства на 100 хиляди жители. Средният интензитет за европейските страни е 2.7, което означава, че вероятността да бъдеш потърпевш от убийство в европейските страни е по-висока от тази България, успокои той гражданството.
Валентин Петров обяви термина поръчково убийство като непочтен. За поръчково убийство ние можем да говорим само тогава, когато престъплението е разкрито и са събрани достатъчно доказателства за това, че има съответен извършител и съответен поръчител, поясни директорът на полицията.
Между тези стихове лежи бездна от няколко века. Първият принадлежи на великия Уилям Шекспир и е от негова трагедията, сътворена през 1595 година. Вторият е припев от мазна чалга, писана и изпята от Ивана преди седем-осем години. Трагедията, в която се разказва най-популярната любовна история в света, е Ромео и Жулиета, а мазната чалга, която олицетворява еманацията на просташкото начало у българина, носи многозначителното заглавие 100 патрона...
Въпреки че абсурдната ситуация - гениалният Шекспир, интелектуално-емоционален първообраз на съвременните текстописци в поп фолка - със сигурност ще предизвика невротични гърчове у стотици милиони почитатели на театралното изкуство, по същество в семплите куплети на 100 патрона и в гениалните строфи на Ромео и Жулиета става дума за едно и също нещо
Вярно, при Шекспир двамината млади през стени от злоба минават, за да заедно. А пък при Ивана, лирическата героиня е готова безмилостно да забие зареденото чифте в челото на любимия си и да натиска спусъка дотогава, докато мъжът на живота й не се завърже доброволно за фустата й.
В същото време обаче е вярно и това, че и при едните, и при другите става дума не само за изпепеляващи страсти, но и за жертвоготовност, за каквато нито една друга кауза явно не е достойна...
... Годината е 2000, времето е пролетно, а действието се развива в Бургаския окръжен съд. На подсъдимата скамейка е изправен 36-годишният Васил от Поморие, когото прокуратурата обвинява в убийството на 30-годишната Елена. Престъплението е извършено с нож, смъртта на жертвата е настъпила мигновено (острието е проникнало дълбоко в гръдната кухина и е прекъснало сърдечния мускул и важните кръвоносни съдове), а превъзбуденият възлюблен е обвинен в предумишлено убийство (чл.116 от Наказателния кодекс).
Дотук сюжетът не се различава по нищо от обикновената съдебна хроника. Животът обаче като всеки велик режисьор, коварно се е скрил зад завесата, откъдето час след час и ден подир ден майсторски реди поредния впечатляващ спектакъл.
През далечната вече 1999 г., Васил е средностатистически българин със законна съпруга, постоянна работа и много приятели. Досущ като в стотици и хиляди български домочадия тук време на време нещата не вървят, защото все нещо не достига за постигане на пълната семейна хармония.
Тя също се вписва идеално в сценария: претенциите на мъжа й растат непрекъснато, поради което семейната клетка става все по-тясна и по-тясна за тялото и душата на Елена. Краят идва през лятото на 1999 г., когато след серия битови скандали, Елена събира багажа си и се прибира при родителите си в Поморие.
Срещата между двамата е съвсем случайна, но последствията от нея ще оставят своя трагичен отпечатък върху живота поне на три-четири поколения.
С появата на Елена обаче ситуацията придобива необратим характер, защото един ден Васил се събужда друг мъж, с челична непоколебимост троши оковите на средностатистическото българско семейство и смело се хвърля в необятните дълбини на новата си любов.
Елена не ще да напусне обятията на новия си любим и не се завръща в семейната клетка. Васил също излита от неговата и двете влюбени птичета заживяват щастливо в морското градче. Двамата пожелали да официализират връзката си и поискали развод от бившите си половинки. В отговор получили отказ и заплахи. А съпругът на Елена й заявил, че ще загуби правата над сина им.
Пред страстното желание на двамата да встъпят в законен брак се изпречила съпротивата на бившите им близки. Тук вече великият режисьор отпуска конците, с които подръпва героите и направлява действието в правилната посока.
Кулминацията се приближава застрашително - над поморийските влюбени се упражнява непрекъснат тормоз и те решават да сложат край на живота си. Досущ като героите в Ромео и Жулиета, те си пожелали да се срещнат отвъд и да останат там навеки заедно.
Колкото и да звучи невероятно, планът им е бил пряк цитат на Шекспир, но леко осъвременен: красива смърт, но се отровата, а с помощта на електрически ток. В последния момент обаче Елена размислила и се отказала от тази идея, защото не могла да си представи как ще застане пред любимия си в отвъдното... жестоко изпържена от високото напрежение.
Ето защо, навръх празника на влюбените - 14 февруари, планът бил задействан по друг сценарий. Васил взел остър нож и, след като Елена облякла най-красивата си рокля и се настанила в семейното ложе, той забил хладната стомана в горещото й сърце. После легнал до вечната си любов и сам, без мускул да трепне на лицето му, се пробол в гърдите.
За най-голям негов ужас обаче смъртта отказала да го споходи. След като осъзнал този физиологичен факт, Васил отново събрал сили и кураж, забил ножа в шията си и... отново нищо. Душата му по най-категоричен начин отказала да се пресели в рая, но той вече не бил в състояние да осмисли каквото и да било, защото изпаднал в безсъзнание.
Точно в този момент провидението - този най-гениален режисьор, отново си казало думата. Изниквайки сякаш от небитието, в дома на Васил пристигнала неговата бивша половинка и, виждайки кървавата картина, мигновено повикала Бърза помощ. Без изобщо да разсъждава, че с това си телефонно обаждане тя буквално изтръгва от лапите на смъртта човекът, причинил й най-жестоката болка на света.
Тук някои зрители остават неподвижни на местата си, размишлявайки над въпроса каква е разликата между спасение и възмездие. А други намират разтуха в гореспоменатия куплет от песничката на Ивана 100 патрона. Няма как да не се съгласим с убедителността на тезата на лиричната героиня. Тя на сто процента е убедена в предимството на куршума в решаването на сложни човешки казуси.
Животът го потвърждава, дори и днес, когато драмата вместо Ромео и Жулиета вече е Ромео срещу Жулиета. Любопитен факт, съпътстващ тези констатации, че много често главни герои в тези трагедии са хора на честта и пагона. Зад привидната романтичност на факта обаче се крие простото обяснение, че те притежават оръжие, с което да сложат точката в последния ред.
Такава съвременна трактовка предлага житейската драма на офицера от звено Сигурност в Столична дирекция на полицията Георги Петканин и 25-годишната му съпруга Десислава, експерт в отдел Международно сътрудничество в Академията на МВР. През юли 2005 г. ревнивият полицай решил да сложи край на мъките си и да има жената на своя живот завинаги, като я простреля с два куршума в главата. След това си пръсва черепа. Кървавата сцена се разигра в кабинета на младата жена, по време на обедната почивка. Двамата били женени от две години, но Петканин не спирал да ревнува красивата си съпруга. Тогава стана ясно, че полицаят дълго време е обмислял последната стъпка към света на вечната любов и вместо предсмъртно писмо оставил 100 лева на колегите си да се почерпят за бог да прости.
Ревност и изгарящо желание за притежание държаха ръката неподвижна и на полицая от Пето РПУ-София - Г. Я., който точно в духа на 100 патрона... гръмна любимата си М. М. с отчаяната си надежда да я има завинаги.
В началото на септември 2006 г. той застреля приятелката си след петгодишна любовна връзка. Според разследването по случая двамата се разделили през същото лято по желание на приятелката му. След като гръмнал любимата си, полицаят скочил от 15 етаж на столичен блок, навярно с надеждата, че смъртта отново ще ги събере.
Този юли също предложи горещи страсти, пропищяха куршуми и мнозина разбраха що е то любов до гроб. Този път русенци се изправиха очи в очи с трагичната история на бивш граничен шеф и приятелката му. 51-годишният бивш заместник-директор на Регионален граничен сектор-Русе подполковник Светослав Начев гръмна любимата си и след това се самоуби, бе кратката анотация на трагедията от страна на шефа на националната полиция Валентин Петров, който по това време беше в дунавския град. Труповете на Начев и 37-годишната му приятелка Иглика бяха открити на 8 юли сутринта в блока, където двамата живеели. Три куршума пронизали тялото на Иглика, един бил достатъчен на Начев, за да се озове в по-добрия свят. Светослав и Иглика били заедно от седем години, но в последния месец не се разбирали и започнали кавги. Пред приятелки Иглика споделила, че иска да сложи край на връзката. Краят обаче дошъл бързо и за двамата.
И никой от тях не успял да се убеди в правотата на поговорката когото обичаш, от него ще плачеш.

(КАРЕ)
КОЙ КАК ОБЯСНЯВА НАСИЛИЕТО
Епохата на Ренесанса определя всяко престъпление, включително и тези от любов, като израз на свободната воля на човека. В онези романтични времена убиецът не е бил просто убиец, защото средата го е направила такъв или семейството му. Той е такъв, защото така е решил.
В тази светлина шокиращият нашенски случай, при който ревнивец окова, преби зверски и заши половите органи на приятелката си в с. Беловец, Разградско, би придобил романтичния ореол на историята за кръстоносеца, който преди да тръгне на поход срещу неверниците, слага катинар на най-съкровеното място на благоверната си.
19 век обаче би дал съвсем друг поглед върху този разградско-кръстоносен насилнически факт. Чезаре Ломброзо, автор на биологическото, или още т.нар. антропологическо, направление в криминологията, ще каже, че става въпрос за проява на родения престъпник. Роденият във романтична Венеция учен, където се намира прочутия Мост на въздишките, е известен с теорията си за родения престъпник, до която достига, пишейки статии за психиатрични отклонения и най-вече за кретенизма.
Ломброзо е замислял и писал трудовете Гениалност и лудост, Жената-престъпница и проститутка, Любов при лудите и Престъпният човек, докато бил директор на клиника за душевно болни. Професорът по юридическа психиатрия и криминална антропология в университета в Торино смята, че човек става престъпник заради определени черти, предавани по рождение. Ломброзо определя и биологическите аномалии и антопометричните белези, по които може да бъде познат престъпника.
Как изглежда той? Това е човек с примитивни черти-ниско чело, широки челюсти, груби черти, сплескан нос и т.н. В последствие професорът извежда и конкретна характеристика за различните типове престъпници - крадци, убийци, насилници.
През 20-те години на 20 век се появява т.нар. наследствената теория, която донякъде повтаря идеите на Ломброзо. Докато той смята, че наследствено се прехвърля самият престъпен инстинкт, новата теория допуска, че се прехвърлят предпоставките за формирането на престъпника. За такива предпоставки се сочат агресивността, жестокостта, характерната емоционалност.
Друга разновидност на биологическото направление е т.нар. хромозомна теория. Според нея наличието на допълнителна 47ма Y-хромозома при мъжете, съответно X-хромозома при жените, обуславя наличието на агресивност, асоциалност, липса на съчувствие.
Има и теория за еднокринното предразположение към престъпни наклонности. Тя ги обяснява с нарушеното действие на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната жлеза, хипофизата, жлъчката и т.н.). Смущаващото е, че нито един от авторите й не е привел доказателства от проведените опити.
Не на последно място, е и теорията за конституционалното предразположение към престъпления. Неин създател е немският професор Ернест Кречмер, според който може да се направи връзка между телосложението и склонността към даден тип престъпление. Според Кремер съществуват четири типа хора: пикник - голям корпус и къси крайници; атлетик - добре развито телосложение и мускулатура; астетик - удължено тяло, слаба фигура, и диспластичен тип - асиметрична фигура.
Съгласно тази теория, за човека пикник са характерни измамите, кражбите и присвояванията, за атлетика - престъпленията срещу личността, а диспластичният тип е склонен към садистични немотивирани прояви. Най-приемлив, според проф. Кречмер, е човекът астетик, който се задоволявал да върши... противоречиви действия.

Куриозен случай на неуспешен опит за убийство от ревност е описан в съдебната практика на съдия Лазар Груев. Ревнив съпруг решил да разреши веднъж завинаги мъките си, като убие съпругата си с електрически ток. Скандалите между съпрузите Радко и Радосвета избухвали все по-често, защото мъжът подозирал половинката си в изневяра с негов колега. В края на март 1999 г. той започнал отново да реди тежки подозрения, но съпругата му не издържала и го заплашила, че ще подаде молба за развод.
Двамата се разделили, мъжът тръгнал на работа. В обедната почивка той решил да потуши мъката и гнева си с някоя и друга водка. За целта отишъл в близкото кафене с още двама колеги. Вместо с водка, Радко бил почерпен с огромна доза шок, защото видял в кафенето съпругата си в компания. За обяд, Радко изпил ударно 200 гр концентрат, след което добил кураж и пред всички зашлевил съпругата си през устата. След това я измъкнал навън и я повлякъл към дома им. По пътя обаче жената се откопчила и побягнала право към полицейския участък. Там подала оплакване за тормоз от страна на съпруга си. Радко не я последвал в полицията, и се върнал отново в кафенето. Там докато изпивал поредните две водки, в главата му се родил пъклен план. Мъжът казал на своите колеги, че ще отсъства до края на работния ден и отпрашил за дома си.
Там се заровил в килера, намерил няколко метра електрически кабел и оголил краищата от двете му страни. След това завързал единия му край за металната дръжка на бравата на входната врата на апартамента, а другият включил в електрическата мрежа. След като пуснал на свобода електрическия ток с 220 волта напрежение, той си сложил гумени ръкавици, затворил отвън входната врата и отишъл да си допива.
В края на работния си ден съпругата му се върнала в къщи. Тя пъхнала ключа в бравата, но през ръката й минал ток. Изплашена, жената изтичала при своя съседка, на която разказала за преживяването си. Този път се върнали двете. Те успели да отворят вратата, като изолирали бравата и ключа. Когато влезли вътре, видяли инсталацията, която Радко спретнал за жена си. Тя дръпнала кабела от контакта, след което изтичала в полицията. Малко по-късно съпругът й бил задържан.
В последвалото досъдебно производство била назначена техническа експертиза, която трябвало да докаже пъкления замисъл на Радко. Всичко в него било изпипано. Оказало се, че това което спасило живота на жената, са гумените подметки на обувките й, както и факта, че фугите на площадката пред къщата били запълнени с пръст, което спомогнало за отвеждането на електричеството в земята. Радко бил осъден за опит за предумишлено убийство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във