Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Магистрати напират към Страсбург

Низвергнатите български магистрати, пострадали от решенията на българския съд или от политиката на кадровиците на Темида в лицето на Висшия съдебен съвет, също започнаха все по-често да търсят справедливост от Съда по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).


Неотдавна гръмна новината, че уволнената от бившия ВСС Мирослава Тодорова подава жалба пред ЕСПЧ за защита на човешките й права. Както знаем, бившият председател на Съюза на съдиите съди Цветан Цветанов за клевета, че е разгласил в медиите неверни и позорящи я обстоятелства и я набеди, че обслужва мафията. Районният съд в Пловдив призна бившия вътрешен министър за невинен и Тодорова обжалва тази оправдателна присъда. Но делото беше спряно заради имунитета на Цветанов. Отчаяна от бавните действия на българската съдебна власт, тя търси защита от европейския съд. Не иска парично обезщетение, защото това означавало българските граждани да бъдат увредени два пъти - заради нарушеното разделение на властите, които им дължат демократично управление, и втори път - ако бъдат осъдени да платят обезщетение заради компрометираната държавна власт. Имунитетът на депутатите не е привилегия, още по-малко средство за постигане на безнаказаност, посочва бившият съдия. Освен това на родна почва Тодорова обжалва решението, издадено от тричленен състав на ВАС и потвърждаващо дисциплинарното й уволнение от ВСС. Причина за наказанието стана забавянето на мотивите към две дела, докато тя беше съдия в Софийския градски съд.


Две седмици след като Мирослава Тодорова прати жалба до съда в Страсбург, оттам дойде новината, че и друг магистрат от същия съд - Величка Цанова, търси в Европа възмездие за нарушените си права. Нейната жалба вече била допусната за приоритетно разглеждане. Съдия Цанова се обръща към европейските магистрати с искане да отсъдят коректно ли е проведен изборът на съдия Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, извършен от Висшия съдебен съвет преди две години.


Мнозина вероятно вече са забравили драмата около (меко казано) странния избор на младата Янева в конкуренция с далеч по-опитната в професията Цанова. Този кадрови ход предизвика недоволство в съдийската гилдия и бе широко коментиран като резултат от близкото приятелство на сегашната председателка на СГС Янева с бившия министър на МВР, а днес обвиняем Цветанов.


Именно в това му ново качество той стана повод името на Владимира Янева отново да се появи в медиите. Оказа се, че по нейна вина се е проточила процедурата по разпита на Цветан Цветанов по делото за подслушванията в МВР. Първоначално той бе извикан на разговор в специализирания съд на улица Черковна. Заместник градският прокурор Роман Василев помолил Янева да прати съдия да го разпита.Тя обещала, че ще прати, но не го сторила, въпреки че било записано в искането на прокуратурата. Изненадахме се, когато научихме в сряда, че това ни е отказано. Ние разчитахме, че имаме джентълменска договорка с нея, учуди се Василев.


Ако се върнем към времето, когато бе избрана Владимира Янева, тогава нямаше логично обяснение от повечето членове на Висшия съдебен съвет защо са гласували за нея. Те вдигнаха ръка в подкрепа на човек без какъвто и да било административен опит и непопулярен сред съдиите и го направиха шеф на едно от най-големите съдилища в страната. Именно в него се гледат повечето от знаковите дела от рода на САПАРД, Наглите, делото Октопод и др.


Съдия Величка Цанова обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) решението на ВСС за избора на Владимира Янева за шеф на градския съд в столицата. Тричленен състав на върховното съдилище прие, че изборът е незаконосъобразен. Интересното в този случай беше поведението на един от триото съдии в състава - Иван Раденков. Той отказа да подпише съдебното решение и си направи отвод, без да посочи мотиви за това. Висшият съдебен съвет обаче не се даде. Кадровиците обжалваха решението пред петчленен състав на същия съд, който на свой ред прие, че изборът на председател на Софийския градски съд не е опорочен и остава в сила. Цанова обаче не смята, че е получила справедлив процес в България, защото според нея и двата състава на ВАС не са отговорили на възраженията й по същество.


В жалбата си Величка Цанова твърди, че засегнатото основно право на справедлив процес в случая е свързано с тревожна продължителна тенденция на накърняване на независимостта на съдебната власт в Република България чрез непрозрачни и непредсказуеми назначения на съдии и председатели на съдилища. А изборът на председатели на съдилища е въпрос от съществено значение за цялостното функциониране на системата.


В подкрепа на искането за признаване на приоритетно разглеждане адвокатът на съдия Цанова - Ина Лулчева, се аргументира допълнително и с множеството констатации на Еврокомисията за съмнителните и неубедителни за обществото назначения и повишения в съдебната система, като един от примерите за това е случаят с назначаването на председател на СГС.


Цитиран е и протоколът от заседанието на съдебния съвет от май 2011 г., според който трима от членовете му се обявяват в полза на кандидатурата на жалбоподателката. Мотивите са, че Цанова има най-добра квалификация за поста с оглед на качеството на работата й като съдия и нейния опит на ръководни постове и предложения проект за работа на съда. Според атестациите Цанова е разгледала общо 841 дела, от които 118 първоинстанционни, а Янева - общо 646 дела, от които 81 първоинстанционни. Съдия Цанова нямала отменени актове, а сегашната шефка на СГС има четири такива.


Съдът приема и обстоятелството, че 27 съдии от Софийския градски съд, 28 съдии от Софийския районен съд и 34 съдии от апелативния съд са изпратили до ВСС писмо в подкрепа на кандидатурата на Цанова. Посочено е и че двама от членовете на съдебния съвет - Капка Костова и Галина Захариева - са подали оставки именно заради непрозрачната процедура по назначаването.


Аргумент е и липсата на обсъждане на кандидатурите между двете гласувания. Това се вижда от протокола на ВСС - макар и да е проведено обсъждане на концепции и лични качества на кандидатите, никъде няма конкретно обсъждане, съображения, съпоставяния между кандидатите по предварително обявените критерии.


Сега българското правителство се заканва до 4 октомври 2013 г. да изрази мнение по възможността за извънсъдебно решение на случая.nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във