Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Магистрати в надбягване с времето

Буквално до броени дни магистрати от цялата страна ще започнат да "засичат" за колко време пишат един обвинителен акт или решение, колко им отнема подготовката за делото, ровенето из постоянно променящата се нормативна уредба, как разпределят разпитите на свидетели, на подсъдими и на страни по делата, по колко се точат протяжните съдебни следствия и прочие. Всичко това в крайна сметка ще бъде сумирано и анализирано, за даде крайния резултат - каква е нормалната "норма на натовареност" на магистратите - съдии, прокурори и следователи.


"Вече сме готови с анкетните карти за съдиите до дни или максимум до седмица ще ги разпратим на колегите, за да започнат да ги попълват", каза членът на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, който оглави комисията на ВСС, натоварена да изработи тези критерии. Прокурорите са малко по-напред, защото на тях им помага йерархизираната им структура, каквато при съдиите е немислима. Освен това при съдиите трябва да се изследва различна по предмет материя - те разглеждат търговски, наказателни, граждански и административни дела.


При прокурорите "голямото преброяване" вече тече от 1 април. Работната им група е изчислила, че един държавен обвинител има нужда от 3 часа на ден, за да си напише типовите писма за удължаване на срокове или спиране на дела, както и да се запознае със съдебната практика и с нормативните актове. В това време се включват и консултациите с колеги по даден правен казус. В останалото време от работния ден обаче един прокурор трябва да напише по два (и повече) средни по сложност акта дневно. Като това се приема за разумна норма на натовареност.


Следователите пък имат необходимост от един час от работния си ден за подготвителна дейност заради "незначителната им заетост със справочна дейност". А до края на деня пишат средно по 2.8, почти три, акта на ден.


Отделно са разработени и количествени показатели за натовареност на административните ръководители, които трябва да съвместяват както чиновническата дейност, така и магистратската. Тепърва обаче тези изчисления ще се "тестват" на терен - сред самите магистрати, които следва да преценят дали това ще се превърне в норматив.


Критерият е времето, което е нужно на магистрата за извършването на една дейност. Всъщност сложността за определянето на ясни норми за натовареност на магистратите идва точно оттам - че трябва да се намери измерител на два показателя: на времето, което отнема изготвянето на едно обвинение или съдебно решение, и за степента на неговата сложност. Защото няма как да се сравни едно дело за обикновена джебчийска кражба с това за изнасилване и убийство, или пък с дело за търговска несъстоятелност. Но мисията, макар и трудна, съвсем не е невъзможна - още повече че в почти всички нормални държави отдавна са намерили решение.


Липсата на критерии за натовареност от години поражда едни от най-трудните проблеми на съдебната власт у нас - от една страна магистратите са недоволни, че получават еднакви заплати, независимо дали гледат по 100 дела на месец или по десет годишно. От друга страна пък, натовареността дава отражение върху атестациите за тяхната работа.


Предприетото засичане на времето, което отнемат отделните действия, извършвани от магистратите, ще допринесе да се види действителната картина - как е разпределена тежестта по различните съдилища и прокуратури в страната. Резултатите и информацията ще се събират докъм 30 юни, после започва анализът им. И вероятно още през есента ще бъде предоставен на ВСС. Там обаче не бързат особено. И е обяснимо защо - логичното следствие от изработването на тази норма на натовареност ще е прекрояването на така наречената "съдебна карта" на страната. А това вещае нови бури, сблъсък на интереси, на лобита и в резултат - масово недоволство. Но и без него просто няма как да се мине.

Facebook logo
Бъдете с нас и във