Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Магистратите най-сетне разбраха, че ще има контрол

Г-н Стоeв, как бихте коментирали казуса с освобождаването на т.нар. братя Галеви и включването им в предизборната борба?
- Основанията за освобождаването на братя Галеви са закрепени в конституцията и то не зависи от желанието на съда. Той просто изпълнява закона. Така че, който и да е съдията, резултатът ще е същият. Правото на двамата граждани да участват в изборите като кандидати за народни представители не е нарушено от обстоятелството, че срещу тях има повдигнато обвинение. Тук не е налице влязла в сила присъда, така че съдът е длъжен да ги пусне.
Нормално ли е това според вас?
- Просто такъв е законът. Подобна практика е позната в света. Например в индийския парламент, мисля, че около 100 души са в същата ситуация. Тук се преплитат два основни принципа. Единият е правото, закрепено в конституцията, че всеки може да бъде избиран. Другият принцип е законоустановеност на съдебната процедура с влязла в сила присъда. Докато няма такава присъда, не можем да кажем за никого, че е извършил престъпление.
Забелязва се недоволство от действията на ВСС дори и като постоянно работещ орган...
- Този Висш съдебен съвет като постоянно действащ орган се нагърби с много тежка задача - да спре инерцията в правораздаването, да създаде ясни критерии и правила, по които да се движи цялата съдебна администрация. Вкарахме много контрол и това не се харесва на съдиите. Беше изграден и Инспекторат към ВСС. Факт е, че вече правим и самостоятелни проверки. За година и половина сме наказали и уволнили толкова магистрати, колкото за 20 години не са наказвани. Над 35 дисциплинарни производства са образувани само тази година. Интересен за мен е фактът, че голяма част от наказанията са наложени на административни ръководители. Имаме случаи и на наказан цял съд. Това, естествено, създава напрежение у съдиите, които не желаят да си вършат работата.
Попадение на законодателната власт е, че вкара постоянно действащ ВСС, защото досегашният просто нямаше време. Ние започнахме с 9 комисии, сега станаха 13. Направихме четири допълнителни, които вършат страшно много работа. Това е администриране на един процес, който в основната си част не е съдебен. Там има движение на дела, на кадри и когато се стигне в залата, вие чакате готовия продукт. Но зад него има хиляди движения, включително и много празни ходове. Дори да дойде и друг състав на ВСС, организацията ще продължи по същия начин. Защото има дела, които 17 години не са разглеждани, досъдебни производства, които изобщо не са пипани. Факт са и дела, стояли 15 години в съда и прокуратурата - например това на Боян Петракиев-Барона. Не е лесно, но мисля, че ще се справим. Контролираме магистратите по движението на делата, наказваме председатели. Уникално е. Аз не очаквах забавените дела да са в такива количества. Ето, в прокуратурата миналата година са изчистени 80 000 дела. Има още много какво да се желае, но магистратите най-сетне разбраха, че ще има контрол.
Как според вас да се преодолее субективизмът в съдийската оценка при вземане на решение?
- В случая става въпрос за вътрешно убеждение на съдията. Един съдебен акт е изграден от две части - професионална и морална. Професионалната включва неговата квалификация и умение да работи със закона. Тоест това, което се нарича чисто съдебна дейност. При самото решение обаче - гражданско или наказателно, вече личат и качествата на съдията като личност. Така че изграждането на един съдия е много тежък процес. Например при кадровия подбор във ВСС ние също гледаме и моралните качества на човека.
Но аз мога да ви посоча случай, при който съдия не признава доказателства не на друг, а на прокуратурата. Какво да прави в този случай потърпевшият, при положение че не може да търси отговорност на съдията?
- На този етап не би могло да се търси отговорност, но на следваща инстанция проблемът би могъл да бъде решен. Неслучайно е направено триинстанционно производство, така че субективизмът може да се поправи .
Знае се, че по инстанциите се плаща все повече и повече. Колкото по-нагоре се отива, толкова мизата расте...
- И това се опитваме да спрем. Трудно се създават схеми за плащане и на тримата съдии, когато имаме тричленен състав. Правим т.нар. разпределение на делата чрез случаен подбор, опитваме се да парираме всички тези влияния, контакти и връзки. В по-голямата част от случаите вече успяваме.
Въпреки това Европа все още не е доволна, и с право, от съдебната ни система...
- Два фактора влияят върху оценката на обществото и на европейските институции - това, че сме много бавни и това, че се говори за корупция. И в двата варианта работим активно. По отношение на корупцията изпълняваме много мерки и те дават ефект. По отношение на рационализиране на процеса - ще направим предложение в Народното събрание за промени, касаещи движението на делата. Определени страни шиканират процеса и не се явяват на заседания. Има уникални случаи - 48 пъти отлагано дело. Като изследвахме причините, стигнахме до пет основни и една от тях е спекулирането с правото на защита. С него много лесно може да се спекулира. Освен това, без да съм болен, мога да си сменям адвоката всеки път и новият ще иска време да се запознава с делото. Така процесът ще се отлага до безкрай, защото си сменям адвоката, но това е моето право на защита...
Сега проучваме цялата европейска практика по този въпрос. Нормалното европейско разбиране за решаване на едно дело е това да стане в рамките на две заседания. Едното е за допускане на доказателства, другото за пледиране и делото се обявява за решаване. При нас се провеждат по 10-15 заседания и се искат непрекъснато нови доказателства. Това е недопустимо.
А не са ли много леки наказанията у нас?
- Наказателната политика на държавата е нещо много относително. Според мнозина леките наказанията имат по-добра превантивна роля в обществото. Аз смятам, че е важна не толкова големината на наказанието, колкото неговата неотменимост - всеки, който извърши престъпление, да е сигурен, че ще бъде наказан. Доста хора казват, че с махането на смъртното наказание престъпленията са станали повече. Не е така. Смъртното наказание не решава въпроса. Вярно, че наказанията за някои престъпления трябва да се увеличат. Действително напоследък се забелязва либерализъм в цялата наказателна практика. Например случаят Стависки, при който най-напред бе произнесена ефективна, а след това условна присъда. Практиката до 1989 г. бе такава - при пътно произшествие с употреба на алкохол, завършило със смърт, извършителят задължително влизаше ефективно в затвора. Например за кражба на 1000 лв. се лежеше една година. При кражба на 5000 лв., особено при длъжностно престъпление, наказанието бе пет години лишаване от свобода. За съжаление такава практика сега няма. Ние дори нямаме осъден банкер в България при толкова фалирали банки. Може би спадът на дисциплината в обществото, деморализацията, разграждането на много ценности у хората, в това число и у съдиите, води до такъв спад на наказателната политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във