Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МАГИСТРАТИТЕ ТРЯБВА ДА РАЗБЕРАТ: ТОЗИ ПРАВОСЪДЕН МИНИСТЪР НЕ ИМ Е ВРАГ

В края на юли Миглена Тачева (избрана за министър на правосъдието само девет дни по-рано - 18 юли) издава заповед, според която Инспекторатът към ведомството трябва да извърши проверка на дейността на Агенцията по вписванията.
Това е една от първите заповеди на Тачева и не за друго, а защото през последните месеци юристи, депутати и въобще обществото негодуват от работата на агенцията, особено от факта, че три-четири пъти вече е отлаган стартът на търговския регистър. Според последната официална информация той трябва да започне да работи на 1 януари 2008 година.
В доклада си от проверката Инспекторатът е посочил един основен проблем, който е свързан с неизгоден договор за използването на програмен продукт Нотис, сключен от ръководството на агенцията. Софтуерът се използва за водене на регистри и съхранение на подробни данни за всички вписвания на имоти.
Оказва се обаче, че системата Нотис не е достатъчно сигурна и ако настъпи някаква повреда, ще се блокира цялата работа на Службата по вписвания в София. Освен това сключеното споразумение за използване на този програмен продукт не защитава и интересите на самата агенция, защото тя става зависима от частната фирма, която поддържа системата. А частникът пък не носел никаква отговорност, в случай че стане авария по трасето.
Другият проблем, който вече бе посочен от самата Тачева, се отнася до директора на Агенцията по вписванията Емил Станков и заместничката му Даниела Митова. Първият е получавал допълнително материално стимулиране (ДМС) върху месечната си заплата от порядъка на 2000 лв., а втората - от около 1500 лв. на месец. Сумите са от приходите на агенцията от имотния регистър, който тя поддържа. Парите към заплатата не са незаконни, защото служителите във ведомството имат право на добавки от печалбата на регистъра.
Тук е мястото да отбележим, че още на 21 октомври, само ден след като Тачева съобщи за допълнителните стимули на двамата, Емил Станков реши да я опровергае. Пред медиите той съобщи, че сумата, която получава не била 2000 лв., а 200 лева. И тези пари се използвали за представителни нужди, т.е. да има с какво да почерпи гостите - например бонбони, кафе, вода и сокове.
Само че Станков е забравил, че средствата за представителни разходи са съвсем друго перо от бюджета и нямат нищо общо с допълнителното материално стимулиране.
Провокирани от думите на Станков, в понеделник (22 октомври) от Министерството на правосъдието изпратиха съобщение до медиите, в което напълно го опровергават. Според справка на ведомството шефът на Агенцията по вписванията сам си е определил следните ДМС-та за периода януари-август тази година. За януари - 2026 лв., за февруари - 1897 лв., за март - 1740 лв., за април - 1683 лв., за май - 1850 лв., за юни - 1688 лв., за юли - 2170 лв., и за август - 2367 лева.
Третият основен проблем, който лъсна в Агенцията по вписванията във вторник (23 октомври), е, че ръководството е нарушавало Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според информация от правосъдното министерство става дума за пропуски, като са пренебрегвани важни изисквания на ЗОП, което поставя въпроса има ли користна подбуда за това.
Заради всички нарушения Тачева е сигнализирала главния прокурор Борис Велчев още в понеделник (22 октомври). В писмото си до него тя настоява да се извърши проверка на обществена поръчка за създаване на единен софтуер за информационната система на Търговския регистър.
На първо място, неубедителни са мотивите на ръководството на Агенцията по вписванията за удължаване на срока за представяне на офертите. На второ място, необяснимо е, че комисията не се е произнесла в законния срок, а решението става след подмяна на повече от половината от състава на първоначалната комисия за разглеждане на офертите. Недоумяващо е и как променената по състав комисия, вече с председател заместник-изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Даниела Митова, е оценила за един ден офертите и е определила като победител кандидата, предложил най-висока цена, пише Тачева до прокуратурата.
На 20 декември 2006 г. Агенцията по вписванията обяви за победител в конкурса консорциум, воден от Сименс, въпреки че той предлага най-висока цена за извършване на услугата сред всички участници. Само ден по-късно друг консорциум между фирмите Сиела и Стемо, класиран на трето място, подава жалба срещу процедурата.
Въпреки предупреждението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за постъпила жалба срещу процедурата по обявената поръчка и класирането на кандидатите, изпълнителният директор на агенцията Емил Станков сключва договор с обявения победител. А според нормативната уредба договор не се сключва до произнасянето на КЗК. Смущаващо е и това, че консорциумът, подал сигнал в КЗК, си оттегля жалбата, след като Агенцията по вписванията му възлага малка обществена поръчка, но на цена почти три пъти по-висока от втория участник в конкурса. Изключително съмнение буди и сключването на договор за наем на сграда между агенцията и фирма, която след това преотдава пак на агенцията наетия от нея имот. При тази въртележка не е известно къде изчезват близо 9 хил. евро месечно. Очевидно някой се е облагодетелствал, пише министърът до главния прокурор.
Става дума за следното. На 25 юни Емил Станков e сключил предварителен договор за наем на сграда на бул. Александър Стамболийски с фирма Конджент консултинг за цена от 33 641 евро с ДДС.
На 13 юли обаче Конджент консултинг подписва друг договор за наем с фирмата собственик на зданието Григо Х ЕООД за сумата от 24 677 евро месечно с ДДС.
Въпреки абсолютно незадоволителната работа на Емил Станков и екипа му, засега Миглена Тачева няма да го уволнява. Причината за това е една-единствена - да не се забави още веднъж стартът на Търговския регистър от 1 януари 2008 година. Едва след тази дата ще стане ясно дали Станков ще се прости с поста си.
Кандидатите за Страсбург
Министерството на правосъдието вече е почти готово с изготвянето на новите правила за избор на кандидати, които да изпрати в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Желаещите ще държат езиков тест по английски и френски. Изпитът ще бъде базиран на решенията на Европейския съд. Освен това кандидатите ще проведат публично събеседване с две парламентарни комисии - правната и тази по правата на човека, омбудсмана и неправителствени организации. До средата на ноември новите три български предложения за съдии в Страсбург ще бъдат ясни, уточни Миглена Тачева.
Провеждането на нов избор се наложи, след като на 1 октомври стана ясно, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е отхвърлила българските кандидати за съдии в ЕСПЧ. Това бяха бившият заместник правосъден министър Маргарит Ганев, адвокат Снежинка Сапунджиева и преподавателят в Бургаския свободен университет Момяна Гунева. Един от тях трябваше да замести сегашния български представител в Европейския съд по правата на човека съдия Снежана Ботушарова, чийто мандат изтича в края на октомври. ПАСЕ отхвърли номинациите на тримата, защото не владеели достатъчно добре чужди езици и нямали необходимата за този съд юридическа подготовка.
Веднага след решението на парламентарната асамблея Миглена Тачева заяви, че това е голям срам за България. Тогава тя обеща ясна, открита и справедлива процедура по избора на кандидати за Европейския съд. Когато правилата за подбор на желаещи станат готови, те ще бъдат обявени публично, обещаха още от правосъдното ведомство.
Сгради
Според чл.130а, т.2 на конституцията министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната система. Това означава, че със строителството и ремонта на всички недвижими имоти на слугите на Темида се занимава изпълнителната власт.
Има няколко належащи въпроса, с които Миглена Тачева вече се е захванала - да се осигурят сгради на всичките 28 административни съдилища, на Висшия съдебен съвет и на новия Инспекторат към него.
Засега само Благоевградският административен съд си има чисто нова сграда. За слугите на Темида в други девет града здания са осигурени, но тепърва ще се извършва ремонт в тях. А останалите ще трябва да чакат.
Както вече неведнъж Параграф 22 е писал, най-тежко е положението в столицата. Софийският административен съд продължава да обитава само две стаи в Съдебната палата и да ползва една заседателна зала. Министерството на правосъдието води преговори със здравното ведомство за предоставяне на сградата на площад Св. Неделя (там в момента се намират хората на Радослав Гайдарски).
Същевременно Миглена Тачева уговаря собствениците на друго, частно здание, което се намира на ул. Съборна №1,1 да го продадат на държавата.
Що се отнася до Административен съд-София област, то и там положението не е розово. Очаква се в скоро време Софийската градска прокуратура да се премести на ул. Съборна №7, а нейните кабинети в Съдебната палата да бъдат предоставени на административните съдии. Но идеята все още е в проект.
Министерството на правосъдието усилено работи по въпроса за намиране на сграда и на новия Инспекторат към ВСС. Засега екипът на Тачева се е спрял на здание, което се намира непосредствено зад Централните хали на ул. Екзарх Йосиф. На първо време правосъдното ведомство ще плаща наем за два етажа, чиято площ общо възлиза на 886 кв. метра. Тоест месечният наем там ще възлиза на близо 15 000 евро. Целта обаче е в крайна сметка министерството да успее да купи въпросната сграда.
Не на последно място е и проблемът с помещенията на ВСС, който в момента се намира на ул. Съборна №9. Кадровиците на Темида вече имат осигурена сграда - също на ул. Екзарх Йосиф. Но там трябва да се направи основен ремонт. В близките дни министър Тачева ще обяви обществена поръчка за избиране на фирма, която да извърши реконструкцията.
Ето това е успял да свърши министърът на правосъдието Миглена Тачева за първите 100 дни от нейното управление. И това хич не е малко. Защото корупцията се бори открито и прозрачно, а обществото трябва да има възможност да контролира избора на съдии за Страсбург, за да не се сърди после само на управляващите, ако нещо пропадне и защото сгради намира онзи, който търси.
И когато магистратите искат по-голям бюджет на съдебната власт за следващата година, то да не се цупят на министъра на правосъдието, че стиска кесията и не дава и петаче за щяло и не щяло. А по-добре хубавичко да се мотивират защо им трябват 1.2 млн. лв. за софтуер, или 850 лаптопа за нуждите на прокуратурата. Тогава тя ще ги разбере, както ги разбра и за сградите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във