Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Мазния отново на тепиха срещу Темида

По-добре късно, отколкото никога - на този принцип благоевградските окръжни прокурори влязоха в поредната си битка срещу икономическата престъпност в региона. След почти петилетка работа най-сетне Окръжна прокуратура - Благоевград, внесе в съда обвинителен акт срещу петричкия бизнесмен Лъчезар Петков-Мазния. Атрактивният бизнесмен е подсъдим за контрабанден внос на 23 тона свинско месо от Гърция и за опит да подкупи митничари. За нелегалния трафик на стоки в големи размери и за предлагане на имотна облага на длъжностни лица законодателят предвижда общо до 16 години лишаване от свобода и глоба до 100 000 лева.
Според разследването на 8 ноември 2005 г. Лъчезар Петков направил опит да внесе, без да декларира на митница Кулата 19 288 кг замразено свинско контрафиле и още 3660 кг бонфиле. Общата стойност на месото е 124 603 лева. Стоката била открита в ТИР с полуремарке, нает от бизнесмена.
На следващия ден, след като далаверата лъсна, Мазния предложил 10 хил. евро подкуп на митничарите Людмил Иванов и Кирил Кацаров, за да не проверяват произхода на свинското месо, се казва още в обвинителния акт. За ужас на Петков двамата отказали категорично да вземат парите и дори подали оплакване срещу него.
Това не е първото провинение на петричкия бизнесмен. Съдбата на предишното му дело обаче показва, че Мазния може да е толкова хлъзгав, че и сега да се изхлузи от хватката на Темида.
Петков прилага на практика наученото преди години от известния дедесар Цанко Дренски, с когото през 1998 г. ощетиха държавата с неколкостотин хиляди лева, коментираха новото обвинение прокурорите от Благоевград.
Онези, които не са запознати с бизнес размаха на петричкия бизнесмен, едва ли знаят откъде се е появил прякорът му. Отговорът е лесен - от една забатачена афера, свързана и със същия петрички бизнесмен, но продуктът не е месо, а олио. Според справка в архивите на прокуратурата Лъчезар Петков вече десет години е следствен, а едва от година е подсъдим за крупна данъчна измама, свързана с внос на рапично олио от Гърция. В тази афера обаче цъфнаха и имената на столичния бизнесмен Цанко Дренски - съпруг на депутатката от НДСВ Теодора Дренска, както и на още двама видни представители на предприемачеството в родината.
Преди около година Лъчезар Петков-Мазния, прочулият се като виден дедесар Цанко Дренски и бизнес партньорите им Георги Стоянов и Живко Карадалиев най-сетне получиха обвинение по чл.257, ал.1 във вр. с чл.256 от Наказателния кодекс за укриване на данъци в особено големи размери. Става дума за 183 000 лв., които четиримата си прибрали покрай аферата с олио през 1998 година.
По онова време Цанко Дренски все още не е съпруг на царската народна избраничка, а е само дребен бизнесмен с две фирми - Дренски Екс-90 ЕООД и Ливиа-95 ООД. Основната им дейност е бутилиране и търговия с олио.
Покрай бизнеса си Цанко Дренски се свързал с Живко Карадалиев, който пък от своя страна имал бизнес в Петрич, а там за него работел Георги Стоянов.
Търговията с рапичното олио първоначално тръгнала като всяко нормално бизнес начинание. В началото на юни 1998 г. Цанко Дренски и Живко Карадалиев отишли в Гърция, за да купят на едро рапично масло. Двамата знаели, че в град Фарсала има складове за олио и заради това директно се отправили натам. В града Дренски и Карадалиев се запознали с гръцкия бизнесмен Китциос Григориу, собственик на фирма DIEM S.A., която също се занимавала с масла и олио.
Тримата бързо решили да врътнат общ бизнес. Уговорили фирмата на Григориу да направи няколко доставки на рапично масло срещу 765 долара на тон. Доволни от постигнатите споразумения, Дренски и Карадалиев се върнали в България. Малкото камъче пред колата на успеха им се оказало разрешителното за внос на хранителни продукти, каквото техните фирми не притежавали. Но нали бизнес партньорите са за това - мислили, мислили и скоро открили пътя си към финикийските знаци. Оказало се, че колегата им от Петрич - Лъчезар Петков, може да помогне. Той имал фирма ЕТ Лъч-93-Лъчезар Петков-Петрич, която притежавала необходимите документи. Договорката между тримата била вносът на олиото да става през фирма Лъч 93, а петричанинът да получава своя дял във вид на олио.
Работата по декларирането на стоката пред митницата и след това освобождаването й били поверени на четвъртия участник в мазния трансфер Георги Стоянов. За целта Дренски и Петков упълномощили Стоянов да действа от тяхно име. За самия Дренски останал ангажиментът да осигурява парите за заплащане на доставките на фирма DIEM S.A., както и да покрие разходите по дължимите митни сборове. А транспортирането на рапичното масло ставало с цистерни, наети от Карадалиев и Дренски.
Кога точно на четиримата им хрумва да завъртят далавера и да бръкнат в държавния джоб, не става ясно. От обвинителния акт обаче се разбира, че групата е имала тънки познания в областта на ДДС-измамите и в случая била приложена вече отработена схема.
Според събраните документи прословутото рапично олио тръгвало от съседна Гърция с напълно изрядни документи. На излизане от Гърция, на митнически пункт Промахон, шофьорите на камионите с олио представяли истинските фактури, издадени от DIEM S.A., в които била посочена действителната цена на рапичното масло - 765 долара за тон. Машината на измамата се задействала, когато цистерните са вече в България.
Всичко товари на квартета се обмитявали на вътрешна митница в гр. Сандански. Още на Промахон шофьорите посрещали Георги Стоянов или Лъчезар Петков. Те взимали документите и ги носели за обработка. Според обвинителния акт на митничарите били представяни фактури с номерата на оригиналите, но срещу цена на маслото вместо уговорените 765 долара пишело 300 марки на тон. Установено е, че в периода 16 юли 1998-17 септември 1998 г. групата е осъществила 13 вноса на общо 738 т рапично масло, като са си спестили данъци в размер на 183 069 лв., пише в обвинителния акт.
В началото на далаверата спазвали уговорката и плащали редовно за получената стока. Но от един момент започнали да закъсняват с паричните преводи, а после и въобще спрели да плащат.
Бизнесът секва през 1998 г., когато срещу Петков, Дренски, Стоянов и Карадалиев е образувано дело. По неизвестни причини обаче след надписването на папка с имената на четворката работата на прокуратурата и следствието по случая замира. През следващите седем години въпросната папка събира прах. И така чак до края на юли 2005 г., когато същинското разследване най-сетне започва.
На 2 август 2005 г. Мазния, Дренски и Стоянов се озовават в ареста. Незнайно защо Карадалиев не попада зад решетките. Само 72 часа по-късно обаче, на 5 август, Благоевградският окръжен съд ги пуска на свобода - срещу 2000 лв. за депутатския съпруг и по 1000 лв. гаранция за другите двама. Според съда е липсвало обосновано предположение, че лицата са извършили престъпленията, в които са обвинени, а част от доказателствата не били събрани по пътя, описан в НПК.
По-любопитното в случая е, че и четиримата - Дренски, Стоянов, Петков и Карадалиев, не се признават за виновни по време на разпитите. Стоянов въобще отказал да дава обяснения, Дренски и Карадалиев категорично отрекли да са участвали в извършването на престъплението.
Най-гъвкав се оказва Лъчезар Петков-Мазния. Благодарение на неговите самопризнания разследващите събират цялостната картинка на аферата - как е замислена, как е осъществена далаверата, колко пъти е внесена мазната стока, как са подменяли документите. Въпреки това по това дело и до днес все още няма присъда. В началото на юли миналата година съдът в Благоевград прекрати наказателното дело и го върна обратно в прокуратурата заради процесуални пропуски в обвинителния акт.
Интересен щрих от т.нар. мазно дело е, че сред арестуваните по него беше и заместник-шефът на Регионалното звено за борба с организираната престъпност в Благоевград Мирослав Писов - един от петимата спецполицаи, подсъдими за убийството на благоевградския бандит Чората. Оказа се, че Писов е прикривал престъпната дейност на Дренски и е използвал служебното си положение, като с личната си парола е правил справки в информационните масиви на МВР в полза на престъпната група. Той събирал данни и за колегите си от НСБОП, които са работили по разкриването на зулумите на Дренски.
На 11 август 2005 г. във връзка със случая бе арестуван и втори полицай - сержант Петър Пилев от РПУ-Петрич. Той бе предаден на Софийската военна окръжна прокуратура и срещу него бе повдигнато обвинение по чл.387 от НК за злоупотреба със служебно положение. Впоследствие Софийският военноапелативен съд потвърди отказа на военния съд (от 11 август) да задържи полицая и той бе освободен срещу подписка.
Ще даде ли тласък на позавехналото мазно дело новото обвинение срещу Лъчезар Петков-Мазния? По-скоро не, твърдят скептици. Още повече че срокът на абсолютната давност бавно, но все пак наближава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във