Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Медиацията у нас още медитира

Пет години след обогатяването на българското законодателство със Закон за медиацията с основание можем да попитаме намери ли това цивилизационно чудо почва у нас. Почва, върху която да се роди разнообразна практика за уреждане на споровете между хората, а не бутикова възможност за разрешаването им извън съдилищата. Пет години не са наистина дълъг период за утвърждаване на този алтернативен способ, но са достатъчно, за да се направи изводът, че медиацията буксува пред стена от недоверие, което проявяват и държавата, и гражданите. Като всяка новост, която предлага радикално облекчение на живота им, тя предизвика интерес, намериха се и мераклии да опитат. Колко са обаче българите, които се сещат за познат, близък или роднина, решил спора си с помощта на медиатор? При това всички проучвания на общественото мнение у нас и в чужбина сочат един и същ резултат - голямото мнозинство от запитаните изразяват категорично одобрение и готовност да прибегнем до дружелюбната процедура.
У нас мисълта за използване на медиацията е като посещението при сексолог или при семеен психолог. Ако си закъсал, знаеш, че трябва да опиташ, но все отлагаш и те гложди мисълта, че това е празна работа и от нея нищо няма да излезе. Но в други страни - на първо място в Съединените щати, тя дава резултат. Въпреки неприключилия национален спор имаме ли право да се сравняваме с тази велика страна, ще си го позволим, тъй като става дума не за ядрени ракети, за промишлено производство или за холивудска продукция, а за уредба на обществени отношения и социална практика, приложима навсякъде. При това, без да се плаща на онзи, от чийто опит се учиш.
Американският опит сподели с български правници Морийн Дъфи-Люис - дългогодишен върховен съдия в най-големия съд в света - в Лос Анджелис. Това стана на провелата се на 4 декември тази година в София среща на председателите на съдилища - модели и съдилища - партньори по т. нар. програма за развитие на съдебната система. Съдия Дъфи-Люис разказа доста интересни неща, но онова, което прозвуча шокиращо, е, че 80% от гражданските спорове в Щатите приключват не със съдебно решение, а със споразумение, постигнато в процедура по медиация. След което призна, че казала на колегите си в Ел Ей: Ако искате да видите претоварени от работа съдии, идете в България. В Япония пък е по-трудно да си намериш адвокат, отколкото медиатор, а в Германия отчитат 100 хил. успешни медиационни процедури за миналата година. Немците са създали в Хамбург цял институт за дребни спорове, който решава всевъзможни конфликти, най-вече междусъседски и вътрешноквартални. Германците се отнасят до него за всичко, с което комшията ги дразни - например ако листата от дървото в двора му падат в съседния или ако пушекът от барбекюто му ги ароматизира.
Къде са те, къде сме ние и кога ще ги настигнем? За тези пет години, откакто медиацията у нас е уредена със закон, специалният единен регистър на медиаторите към правосъдното министерство е набъбнал значително и в момента в него са вписани около 3000 правоспособни медиатори. Те обаче почти нямат работа и едва ли има и 30 от тях, които разчитат на възнаграждение единствено от тази дейност. На практика тази свободна професия поне в момента може да съществува само като средство за допълнителни доходи. Изискванията по закон не са много и не са тежки - достатъчно е да не си осъждан за престъпление от общ характер, да не си лишен от право да упражняваш определена професия или дейност, да си завършил курс за обучение за медиатор и да си вписан в регистъра.
Изисквания за степен и вид на образованието няма. Но повечето медиатори са юристи, а голяма част от тях са действащи адвокати. Практикуващи медиатори обаче твърдят, че 2/3 от работата им е чиста проба психология, тъй като в повечето случаи изпълняват ролята на кошче за душевни отпадъци. Някои от специалистите, които не са юристи, обаче твърдят, че обратно на разпространеното схващане, за адвокатите е по-тежко да се справят с това посредничество, тъй като преодоляват трудно склонността си да взимат страна в спора, което в случая е недопустимо. Професията е трудоемка най-вече като психологическо натоварване, тъй като по правило страните изливат порой от негативни емоции, които медиаторът трябва да обърне в позитивни.
Националният ни характер не на шега е нарочен за крайно неотзивчив спрямо доброволната процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове. Оказва се, че българинът, който възприема безкритично и без мярка куп чуждоземни дивотии, е крайно консервативен в най-важната област на социалното общуване - цивилизованото постигане на компромисно решение: с цената на известни отстъпки, но с полза за всяка от страните по спора. Българинът просто не вярва, че може да има трайни човешки отношения и цивилизовано общуване. На Балканите човекът се зачерква лесно и напълно дори при незначителна разправия. Десетилетия наред под заплахата от всевъзможни санкции ни е забранявано и продължава да ни се забранява какво ли не, без да се предлага разрешаване на проблемите. Безкрайно далеч сме от представата за управление на конфликти и постиженията на науката конфликтология. Особено личат закостенялостта, лошото възпитание и липсата на култура на общуване, която е пропусната в дома и в училището. Много хора идват, питат, разпитват, без да знаят какво е медиация. Искат съвет, без да имат намерение за помирителен контакт с насрещната страна. Като разберат каквото им трябва, пък забравят да си платят, защото смятат, че за разлика от адвокатите, работим без пари, сподели за Параграф 22 Керачка Михаел от Националната асоциация на медиаторите (НАМ).
Всъщност възнагражденията на медиаторите са нещо, за което досега комай не е писан и ред. Нормативно определени възнаграждения няма и всеки медиатор е свободен да ги определя сам. За база се ползва тарифата за минималните адвокатски хонорари в частта й за консултациите - 60 лв. на час. С цел да бъде стимулирано желанието на страните за постигане на съгласие, сумата нараства при всеки следващ сеанс. Обикновено се вземат предварително и 50 лв. за разходи по реализиране на контакт с другата страна в спора. Практиката сочи, че повечето споразумения се постигат след втория сеанс. Смята се, че ако това не стане и тогава, вероятността да се случи по-късно рязко намалява. Изводът е, че в крайна сметка процедурата е доста по-евтина от повечето съдебни производства, стига да може да ги замести. А във време на криза тя е особено подходяща - например за разчистване на междуфирмената задлъжнялост.
Извън народопсихологията основната вина медиацията да буксува е на държавата. Всъщност онова, което предразполага американците да използват този механизъм, е законовото изискване голяма част от споровете да минат задължително през процедура по медиация, преди да отидат в съда. В Холандия няма такъв закон, но страната е сред челниците по използването на този институт. Общото между всички страни, в които той работи успешно, е, че прилагането му е започнало още преди неговото уреждане в закон. Само ние сме наопаки - законът беше приет, без някой да знае за какво иде реч. А и днес повечето българи повдигат рамене при думата медиация, бъркайки я с медитиране или с работа в медии. В Гражданския процесуален кодекс и в Административно-процесуалния кодекс медиацията е предвидена само като възможност, а в Наказателно-процесуалния кодекс изобщо не е предвидена. Някои съдии предлагат на страните в делото тази възможност, но други не я зачитат с аргумента, че не са длъжни, тъй като такова споразумение е извън предмета на делото.
Медиацията по наказателни дела е основният фронт, на който противостоят държавата и медиаторите, за да бъдат преодолени. Те създадоха през 2008 г. работна група под ръководството на проф. Маргарита Чинова и доц. Добринка Чанкова, която изготви и внесе в правосъдното министерство законопроект за въвеждане на наказателна медиация. Бившият министър на правосъдието Миглена Тачева обаче поряза ентусиазма им с категоричното: Докато аз съм министър, това няма да стане! След смяната на кабинета обаче представители на НАМ са получили уверението на новия министър Маргарита Попова, че тя е за въвеждането на наказателна медиация и ще даде зелена светлина на законопроекта, въпреки че той не беше включен в последните предложения за промени в НПК. В законопроекта се предвижда медиация да се допуска само за по-леконаказуемите престъпления, за престъпления, извършвани от непълнолетни, както и при престъпления, чийто извършител е сгазил закона за първи път.
Междувременно десетки съдии от Софийския районен съд преминаха тази година курс на обучение по медиация в Националния институт на правосъдието в рамките на съвместен проект с НАМ. От януари догодина столичният съд трябва да стане първият у нас, в който насочването към медиация ще стане редовна практика. Тя ще се базира на немския модел на вътрешносъдебна медиация, при който всеки съдия, който намери за възможно отнесеният до него спор да бъде решен със споразумение, ще насочва страните към свой обучен колега. Той ще действа вече не като съдия, а като медиатор, без това да попада сред дейностите, които предвиждат несъвместимост за съдиите по Закона за съдебната власт. Паралелно страните ще се насочват и към медиаторите от НАМ, които през първите няколко месеца ще работят безплатно. За целта е предоставено и помещение в сградата на бившия Нотариат.
Според редица медиатори тежък проблем в наказателната медиация поне в момента са орязаните права на жертвата да участва пълноправно в наказателния процес. У нас още се съди в името на народа, а не в името на човека. Това се отразява негативно върху възможностите за постигане на споразумение с извършителя на престъплението. Потенциалният проблем №1 пък е общата неефективност на наказателното правораздаване, която демотивира престъпниците да търсят споразумение, тъй като разчитат на безкраен и безрезултатен съдебен процес. И обратно - ако знаят, че измъкване няма да има, те биха били далеч по-сговорчиви и отстъпчиви в обезщетяването на жертвата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във