Параграф22 Weekly

§22 Анализи

МЕЖДУ ЧУКА И СРС-ТО

Жилав човек е българинът - от древността, през времето на сърпа и чука, та чак до днес - все е бил между чука и наковалнята. Но ако по времето на соца опитваха и с ДДС (както се казваше в онзи виц), колко ли може да издържи днес, поставен между чука и СРС-тата?
Едно от поредните доказателства за продължаващите опити да се види къде е границата на поносимостта бе кървавият побой над журналиста Огнян Стефанов. Както вече на всички е известно, той бе пребит с чукове и метални пръти на 22 септември вечерта от четирима неизвестни биячи пред ресторант Кипарис, зад басейна Спартак. Жестокостта на биячите издава перверзното желание на неизвестните поръчители да проверят както индивидуалната издръжливост на Стефанов, така и обществената поносимост към подобен род зверства.
Най-любопитното е, че преди да бъде подложен на жестокостта на чуковете, Стефанов е бил щателно тестван и със СРС-та ( специални разузнавателни средства). Няколко дни преди кървавия инцидент, по повод на сагата около анонимния сайт Опасните, той е споделил, че телефоните му се подслушват. Пак по повод на публикации в сайта той и колегите му от електронното издание Фрог нюз са били подложени на натиск от създадената с много фанфари Държавна агенция Национална сигурност. Както е известно, спирането на сайта Опасните се свърза с дейността на ДАНС, въпреки че оттам отрекоха това. Дали подслушването на журналиста Огнян Стефанов е било факт, така и няма да разберем. Факт е обаче, че той лежи полужив в болница, а тъмната сянка на агенцията продължава да клечи в ъгъла на болничната стая.
Историята около пребития журналист съвсем сгъсти облаците над младата и прохождаща ДАНС. Въпроси от сорта с какво в края на краищата се занимава тази агенция само илюстрират грешното й зачатие, преждевременното й раждане и неумелото акуширане от страна на държавата.
Някак естествено тези дни агенцията се забърка и в поредния скандал, свързан със специалните разузнавателни средства. Жертви в случая бяха депутатката от БСП Татяна Дончева и шефът на парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов. Те обаче едва ли някога щяха да разберат, че към тях е имало интерес от страна на спецслужбите, ако не бяха попаднали в МВР, за да проверят как се използват спецсредствата от Дирекция Оперативно-технически операции. Там по време на тричасов мониторинг в сряда (24 септември) те с изумление установили, че служители от ДАНС са искали от дирекцията да им бъдат предоставени разпечатки от разговорите, които те двамата са водили от мобилните си телефони.
Ако за Дончева и Спасов в общественото пространство витаеха някакви слухове за корупционни действия, интересът на ДАНС-аджиите би бил обясним и оправдан. Такива обаче няма, поне засега. И тогава остава да мислим, че интересът на антикорупционната агенция към депутатката от БСП е бил продиктуван единствено от желанието да се провери истинността на прозвището голямата уста, с което я означават в някои полит-среди.
Колкото до шефа на комисията към НС Минчо Спасов, при липсата на корупционни практики в неговата биография, остава само обяснението, че в ДАНС и съответно в кабинета са любопитни кои са най-желаните събеседници на коалиционния партньор.
Каквото и да е обяснението за исканите разпечатки (за които все още е спорно представляват ли специални разузнавателни средства), оперативният интерес както към пребития колега Стефанов, така и към двамата депутати е извън правомощията на ДАНС. Във връзка със случая директорът на дирекция Сигурност на ДАНС Владимир Писанчев бе отстранен от длъжност, а шефът му Петко Сертов отиде да се черви пред членовете на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В края на краищата от визитата му се разбра, че ДАНС пак ще бъде обект на проверка - този път дали е отправила писмено искане в ДОТО-МВР за телефонните разпечатки на двамата депутати, или това е станало устно. ДАНС ще бъде проверявана още по въпроса дали определени политически кръгове имат влияние там и как го използват. Така на практика се доказаха и ширещите се отпреди предположения, че агенцията всъщност не е инструмент за борба с корупцията и защита на националната сигурност, а е оръжие в игрите на политическата върхушка.
В тази връзка разбираемо изглежда, че се протака учредяването на парламентарната подкомисия, която трябва да вкарва в правия път това разлудяло се спецотроче. До ден днешен такава все още няма, а точка 26 от прословутия график на правителството за неотложни мерки и действия в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, чийто краен срок е 30 септември, няма изгледи да бъде реализирана.
Междувременно, в разгара на скандала, депутатите Яне Янев и Димитър Абаджиев внесоха в парламента законопроект за промени в Закона за Държавна агенция Национална сигурност. Те предлагат създаването на парламентарна комисия за контрол над агенцията да се уреди в този закон, в нея да влезе по един народен представител от всяка парламентарна група и независими депутати. Логично и разумно е и предложението им председател на комисията да е представител на опозицията. Освен това в законопроекта се предвижда становищата на комисията да са задължителни за ръководството на ДАНС, когато нейните действия опират до председатели на политически партии, членове на Министерски съвет, президента на страната, съдебната власт, националните печатни и електронни медии, дипломати. В такива случаи председателят на ДАНС трябва да сезира парламентарната комисия, предвиждат промените.
Измененията ограничават възможността на агенцията да осъществява без санкция на парламентарната комисия оперативно-издирвателни дейности и подслушване на дипломати, журналисти, магистрати и политици. Двамата депутати предлагат всеки месец ДАНС да предоставя на парламентарната комисия доклад за използваните специални разузнавателни средства. Отделно от този законопроект двамата депутати ще внесат и поправка в Закона за специалните разузнавателни средства, според която телефонните разпечатки вече ще бъдат третирани като такива. Така парламентарният контрол ще се разпростре и върху тях.
Ако управляващите най-сетне се вслушат в предложенията за ремонт на закона за ДАНС, може би агенцията ще преболедува и ще тръгне по правия път. Оздравителната програма трябва да засегне и МВР, като това би трябвало да стане с нов, ясен и категоричен Закон за специалните разузнавателни средства. Крайно време е най-сетне да бъде решен един основен въпрос - къде да бъде ситуирана службата, която използва СРС. Ако повярваме на правосъдния министър Миглена Тачева, за това е помислено в новите законопроекти на НПК и ЗСРС, които са на ниво работни групи и ще бъдат обмисляни поне още две седмици до предаването им в Министерския съвет.
А иначе факт е, че в онзи прословут план на кабинета с неотложните мерки черно на бяло е записано, че до края на септември трябва да има закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Както е факт и че такива изменения и допълнения няма. А това значи, че по стар обичай кабинетът първо говори, после мисли. Което пък на свой ред не ни обещава друго освен живот между чука и сересетата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във