Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Местете делата в Германия!

За пети пореден път Софийският апелативен съд отложи тази седмица едно от най-нашумелите знакови дела - това срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков за пране на 7.5 млн. евро - средства от програмата САПАРД. Съгласно обвинението престъпната схема е включвала внос на стари машини за обработка на месо от чужбина. Впоследствие ги декларирали като нови, за което получавали европари.


Причината за поредното отлагане бе отсъствието на адвокат Менко Менков поради заболяване. Защо веднага не бе използван резервният защитник, който може да бъде повикан на основание на неотдавнашните корекции в НПК никой така и не разбра. По това дело на първа инстанция - Софийски градски съд, Марио Николов беше осъден на десет години затвор, а Людмил Стойков получи оправдателна присъда.


Очевидно е време това и някои други дела от висок обществен интерес да бъдат преместени в Германия, иначе няма как да завършат в обозримото бъдеще. Освен ако тази година не настъпи потоп, както предрича календарът на маите. Идеята за износ на делата бе лансирана миналата година от любимеца на магистратите в черни тоги - шефа на МВР Цветан Цветанов. А беше време, когато главният подсъдим Николов всяка седмица правеше пресконференции я в БТА, я в някоя виенска сладкарница, където пред чаша кафе и парче торта обясняваше на репортерите колко е невинен. Неговият случай показва, че един човек може да навлезе в пенсионна възраст, докато го съдят у нас.


По ирония на съдбата поредното отлагане на този процес почти съвпадна с регулярния аналитичен доклад на Комисията по делата от особен обществен интерес, чиято пълна абревитура е КИМОРДООИ към Висшия съдебен съвет. Там се коментира движението на тези процеси в столицата и по места и между другото пише, че всички звена на съдебната власт отчитат, че фигурата на резервния защитник има силен дисциплиниращ ефект. Както виждаме, случаят с Николов и компания е идеална илюстрация за това. Опитът, споделен от магистратите от цялата страна, обаче показва негативна реакция на Висшия адвокатски съвет към назначаването на служебен адвокат. В София, Варна и Пловдив адвокатските колегии слагали прът в колелото на реформата, отказвайки да определят резервен защитник, въпреки че съдът го е поискал. Магистратите от Варненския район дори са пратили съответната документация във ВСС.


Проблемът със съмнителните болнични на подсъдимите, адвокатите и свидетелите си остава актуален, твърди КИМОРДООИ, въпреки множеството нормативни актове, които регламентираха какво точно трябва да представлява медицинският документ, за да бъде валиден пред съда. Още през август 2010 г. бе изработен образец на медицинско удостоверение, което трябва да бъде представяно пред прокуратурата и съда. Една година и половина по-късно обаче то все още не е познато в множество населени места, където лекарите или не разполагат с тези формуляри, или дори не знаят за тяхното съществуване. По тази причина в комисията вече са депозирани предложения да се създаде специален орган, който да контролира издаването на медицинските документи на страните в процеса. Така нищо чудно след спецсъда да се създадат и спецболници, които да обслужват съдиите.


На същото дередже - в застой - е и проблемът с вещите лица и с експертизите. Въпреки протестните действия на лекарите от този сектор все още навсякъде в страната не достигат пари за експертизи. На всичко отгоре малкото на брой вещи лица вече масово се пазарят за размера на хонорарите си и за парите за командировки. Друга особеност при знаковите процеси из страната е, че когато подсъдими са местни величия, експертите масово си правят отвод. Пресен пример е един от процесите срещу бившия министър Николай Цонев, по който едва се намери читав специалист да изследва автентичността на СРС, представени по делото.


Призовкарите си остават ахилесова пета на съда - няма достатъчно хора, които да уведомяват свидетелите и подсъдимите за заседанията. Затова ВСС предлага интересна идея - част от задълженията по връчване на призовките да бъдат прехвърлени върху съдебната охрана и съдебната полиция.


Що се отнася до връщането на делата за доразследване, което е всеизвестна слабост на системата, все още се изтъква недостатъчната подготвеност на дознателите и на кадрите в районните магистратури. Според анализите на прокуратурата знаковите дела се връщат основно поради пропуски в обвинителния акт. Но като основна причина за връщането на делата за ново разследване се отбелязва прекалено формализираният процес. Магистратите по места пък искат да се опростят процедурите по изготвяне на обвинителните актове.


От анализа на съвещанията, проведени с магистрати от цялата страна през 2011 г., става ясно, че съществува масово недоволство срещу множеството условни присъди (лишаване от свобода условно) или множеството нерешени - (висящи) дела по отношение на едни и същи хора, което им дава възможност да вършат нови и нови тежки престъпления.


Както се вижда от доклада, проблемите със знаковите дела през миналата година си остават същите, каквито бяха и през 2010, и през 2009, и през 2008 година. По тази причина и докладите на Европейската комисия на свой ред си остават същите. Поредният от тях се чака съвсем скоро. И той явно ще е пак нелицеприятен, както предизвести миналата седмица агенция Франс прес. Така че истината засега е една и за Брюксел, и за София: новите доклади се пишат лесно, тъй като могат да се ползват като чернови миналогодишните...

Facebook logo
Бъдете с нас и във