Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Милост за жертвите

Едва 25 жертви на престъпления са получили финансови компенсации от държавата за цялата 2014 г., сочи справката, предоставена на "Параграф 22" от Министерството на правосъдието. Сумата, която държавата е "похарчила", за да компенсира посегателството, понесено от тези хора, е 41 000 лева. А общо всички пострадали от престъпления, които изобщо са подали молби за такъв вид помощ, са едва семедесет.

Само за сравнение: бюджетът на затворите, претъпкани с осъдени, само за тази година възлиза на 74 млн. лева. А броят само на регистрираните в МВР престъпления за миналата година е 114 хиляди. След всяко такова деяние има минимум по една жертва.

Всъщност не са много хората, които знаят, че от 2006 г. насам у нас съществува специален Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. И служителите във всяко РПУ са длъжни да разясняват на пострадалите правата им по този закон. Но непознаването на закона е само едната причина за ниския брой на компенсираните. Другата е, че не всички отговарят на драконовските условия, за да им бъде осигурена такова подпомагане.

Законът предвижда два вида помощ: подпомагане (безплатни психологическа, правна или медицинска помощ) или финансова компенсация в размер от 250 до максимум 10 000 лв., която могат да получат лично пострадалите или техните наследници. Само че има и уловки: първо, тази помощ се полага на пострадали от изрично изброени престъпления: умишлено убийство, тежка телесна повреда, блудство и изнасилване (които обаче трябва да са довели до тежки увреждания на здравето), трафик на хора, престъпления на организирани групи, както и когато в резултат е настъпила смърт или тежка телесна повреда.

Предвидената финансова компенсация  обхваща единствено имуществените вреди, не и т.нар. морални. И трябва да е свързана с пряка последица от престъплението - за погребение, за лечение, за съдебни разноски и други. А пострадалият трябва да докаже размера на вредата с документи. И не се полага, ако жертвата е получила каквото и да било друго обезщетение. Срокът, в който трябва да се подаде молбата до областния управител, е изключително кратък: два месеца от влизане в сила на присъдата или постановлението на прокурора, с което се спира или прекратява производството. Крайното заключение за компенсациите дава Национален съвет, който се събира веднъж на три месеца.

За да разшири поне с малко възможностите пострадалите да получат финансова помощ от хазната, правосъдното министерство предлага леки корекции в закона. Например увеличава се срокът за подаване на молбите от два месеца на една година.  Разширява се и кръгът от престъпления, за  които ще се получава финансова помощ: за пострадали от трафик на хора, тероризъм, получили средна телесна повреда, премахват се и измислените ограничения за жертвите на изнасилване и блудство. Кръгът на имащите право да получат компенсации при смъртните случаи също се разтваря -  вече ще се полагат на всички наследници.

Промените не са съществени и не засягат цялостната философия на закона, но са полезни за хората. В проекта за изменение обаче има един пропуск, заради който на жертвите е "отрязано" правото на достъп до съд. Сега в чл.24, ал.5 от закона е записано, че решенията на Националния съвет за подпомагане и компенсация, с които на хората се отказва финансова помощ, не подлежат на обжалване. Но дали това трябва да е така? И доколко този текст съответства на практиката на Конституционния съд, който в свое решение номер 14 от 2014 г. изрично е записал, че законодателят има право да изключва съдебния контрол върху административни актове по изключение и в много тесен кръг случаи : "само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществeни интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика".

Facebook logo
Бъдете с нас и във